About

петък, 30 септември 2011 г.

A Brief History of Film Title Sequence

В дипломната си работа холандският дизайнер и аниматор Jurjen Versteeg изследва историята на началните кредити в киното само в две минути. Според самия Versteeg работата му представлява title sequence на фиктивен документален филм, който проследява всички личности с революционно влияние в областта на дизайна на началните кредити в киното. Авторът успява в това брилянтно филмче да улови автентично почерка на всеки един от артистите, върху които се концентрира, и да ни преведе през близо век кино история. Проектът му беше показан на Официалния холандски кинофестивал, който продължи от 25-ти до 28-ми септември.

Авторите и филмите, към които холандецът препраща, са:
Georges Méliès - "Un Voyage Dans La Lune", Saul Bass - "Psycho", Maurice Binder - "Dr. No", Stephen Frankfurt - "To Kill A Mockingbird", Pablo Ferro - "Dr. Strangelove", Richard Greenberg - "Alien", Kyle Cooper - "Seven", Danny Yount - "Kiss Kiss Bang Bang" / "Sherlock Holmes".







Ще се радвам да споделите любимите си начални секвенции в коментарите.

вторник, 27 септември 2011 г.

Inner City vs. Outer Space


Започва вечер, по нищо различаваща се останалите такива, за бандата от квартала. На преден план виждаме Моисей (John Boyega), който заедно със своите приятели обикаля областта на Южен Лондон. Характеристиката на тази група тийнейджъри? Да речем, че се причисляват към бандите, които имат за цел да ограбват и тормозят населението. Въпросната вечер започва с познатата ни до болка ситуация от действителността: момиче, в случая медицинска сестра, се прибира от работа, минавайки през неоживена, тъмна улица. Резултат: нападната е, ограбена, изплашена до смърт от въпросната групичка “gangsters”. И точно в кулминацията на тази сцена (бедната девойка на име Сам (Jodie Whittaker) се чуди как да избяга от Моисей и компания) се случва нещото, което прави вечерта не само необикновена, но и свръхестествена. Метеорит с извънземен живот на него пада на мястото на престъплението. Извънземното, което впоследствие се оказва, че е от женски пол и оставя дирята си, имаща за цел размножителни функции, върху Моисей, бива убито от него и взето от компанията му като свидетелство за героичния им дух. По пътя си към вкъщи тийнейджърите осъзнават, че готовите за оплождане E.T. вече са надушили маркировката на женската и съвсем не са приятелски настроени. Нашествието на неземен животински вид, в случая създания, наподобяващи смеска между тези от видеоклиповете на Gorillaz и автентични примати, с разликата, че тези в Attack the Block имат усти, пълни със светещи зъби, започва. Момчетата разбират, че единственият начин да се справят със ситуацията е да защитят квартала си от извънземната инвазия по единствения възможен начин – чрез война.


По пътя си към оправянето на бъркотията, която самата банда забърква, зрителят има възможността да стане част от доста енергичното, на бързи обороти темпо на лентата. Режисьорът и сценарист на филма Джо Корниш успява от нискобюджетната си продукция да направи една доста нетипична, изпълнена с неподправен хумор, лента, която успява да задържи вниманието на киномана през цялото й времетраене. Няма как да не обърна внимание и на факта, че тук виждаме самия Ник Фрост (познат ни като неразделната част на Саймън Пег). Двамата са уникален тандем при заснемането на филми, където играят приятели и бягат я от зомбита (Shaun of The Dead), я са на мисия да спасят някое извънземно (Paul) или пък просто си партнират като полицаи при разнищването на серии от подозрителни случки и събития ( Hot Fuzz). В Attack the Block не можахме да се насладим на целия блясък на Фрост при среща с оплодително настроени извънземни, просто защото такива бяха рядкост или пък героят му беше толкова напушен, че не успяваше напълно да асимилира случващото се. Няма как да не обърна внимание и на изобилстващите съпоставки от страна на режисьора с целия свят на филми, изградени върху тематики и реалности за свръхестествени събития, чиято съставна част са гоблини, големи, извънземни, амгъли и т.н. Продукцията си Джо Корниш успява да поднесе на зрителя, използвайки доста интересни, наситени с голяма доза забава и неподправеност кадри. Не знам дали успешността на работата му се дължи на факта, че самият той е бил част от обществото на тази част от Лондон, но като старт на режисьорската му кариера похватите, с които борави, са наистина сполучливи.


В заключение ще обърна внимание и на факта, че главните действащи персонажи са изиграни по перфектен начин от младежи, невиждани досега като актьори на големия екран – Leeon Jones, Jumayn Hunter, Alex Esmail. Четейки ревюто на Peter Travers от Rolling Stone за Attack the Block, се закостени в главата ми последното изречение от изказаното му мнение като идеално описващо цялостната концепция на лентата без излишни обяснения: „This movie wants and needs to come at you like a beast in the dark. Allow it.“





неделя, 25 септември 2011 г.

La Biennale 2011: Summary


Една много закъсняла публикация, която обаче ви дължа.

Както вече вероятно знаете, "Златният лъв" от кинофестивала във Венеция отиде изненадващо у "Faust" на руския режисьор Александър Сокуров. Журито на тазгодишното издание на фестивала, председателствано от Дарън Аронофски, го предпочете пред заглавия като "Wuthering Heights", новият прочит на романа на Емили Бронте, дело на Андреа Арнолд, "Shame" на Стив Маккуин, "Carnage" на Роман Полански и "Alps" на Йоргос Лантимос и Ефтимис Филипу. Скромният обществен отзвук от лентата на Сокуров направи победата ѝ трудна за предвиждане. В едно от няколкото ревюта, които достигнаха до мен, Daniel Kasman определя мястото на "Faust" в тетралогията на руския режисьор, разглеждаща проблема за силата на властта чрез образите на три значими исторически личности - Хитлер, Ленин и Хирохито и завършваща с фиктивния образ на Фауст (Гьоте). Kasman казва: "That Faust is able to take place before these works about real men allows us finally to see the origins, the temptation, the decision and the precipice of the descent—and since we are yet before hell, the path to get there is, remarkably, a vibrantly soulful, terrible and funny feast." Самият председател на журито обосновава решението си така: "There are some films that make you cry, there are some films that make you laugh, there are some films that change you forever after you see them; and this is one of them." Повечето ревюта в мрежата се появиха, след като филмът беше показан на международния кинофестивал в Торонто. След този момент представянето на филма започна да става все по-противоречиво. Collider твърди: "Alexander Sokurov’s new German-language adaptation will be appreciated by about 237 people on the planet.  To enjoy Sokurov’s film, you must inhabit the highly-specific cross-section of Faust scholars, philosophy grad students, and fans of independent Russian cinema.", а David Huphreys от канадският сайт inmovies.ca, чиято статия носи заглавието "TIFF Review: Despite Venice triumph, `Faust` is a travesty", очевидно не е един от въпросните 237. На този етап "Faust" изглежда като претенциозно, философско преразглеждане на литературния шедьовър, вероятно насочено към аудитория, която просто не съществува. Със сигурност контроверсен победител.


"Сребърният лъв" (наградата за режисура) отиде при китайския режисьор Cai Shangjun за "People Mountain People Sea" ("Ren Shan Ren Hai" - идиом, "огромна група хора"). Филмът разказва историята на Lao Tie, който, въпреки собствените си проблеми, дълбоко в себе си осъзнава, че трябва да открие убиеца на по-малкия си брат. Lao се връща без пукната пара у дома в отдалеченото планинско общество, след като е прекарал години, работейки в големия град. Въпреки че полицията успешно е идентифицирала убиеца, той е успял да избяга. Lao Tie решава да го залови. Той започва пътешествие, което ще отприщи дълго потисканите му вътрешна болка и гняв. В Европа филмът ще се завърти по няколко избрани артхаус кина.

Със специалната награда на журито бе удостоен "Terraferma" на Emanuele Crialese , който показва как едно сицилианско семейство се справя с пристигането на група имигранти на техния остров. "Terraferma" се оказва поредното нестандартно решение на журито на фестивала. Variety го определя като: "Аs an issue film, "Terraferma" is without nuance. The dialogue has considerably more exposition than Crialese's previous pics, and the theme of immigration, so marvelously realized in "Golden Door," is here presented with the over-clarity of a book for adolescents. While Crialese has right on his side, most auds still expect him to deliver the message with a greater sense of artistry." Според Hollywood Reporter: "Writer-director Emanuele Crialese's Italian immigrant drama is morally passionate but features overly familiar storytelling and unsurprising characters"



Наградата за най-добър сценарий спечели гръцкото заглавие "Alps" (Giorgos Lanthimos, Efthymis Filippou). Всеки, запознат с предишното сътрудничество на двамата - един от изненадващите хитове сред киноманите за 2009 "Dogtooth", би очаквал с любопитство "Alps". Alps се нарича компанията, която се занимава със запълване на празнотите, оставени в човешкия живот след загубата на близък. Членовете ѝ буквално заемат местата на починалия в семейството. Филмът проследява един от тях - медицинска сестра, която е изцяло погълната от работата си. Впечатляваща концепция с тонове потенциал. Четири от пет звезди от Ксан Брукс (The Guardian): "Follow the film-maker. Let him lead you by the nose. Lanthimos knows exactly where he's going." Есенцията на ревюто му тълкува лентата така: "The human race is predominantly made up of bad actors, searching desperately for a part to play, a space to fill, a hole to slot into."


Стив Маккуин успя да направи име в киното с един единствен филм - "Hunger" (2008), който се отличава с брилянтна актьорска игра от страна Майкъл Фасбендър. Последвалият проект на Маккуин - "Shame", където режисьорът отново кооперира с Фасбендър, се оказва изключително успешен до момента, като получава почти само положителни ревюта, а актьорът бе оценен с приза за главна роля на фестивала. Брандън (Фасбендър) е около трийсет годишен мъж, живеещ в Ню Йорк, който е напълно неспособен да контролира сексуалния си живот. Когато своенравната му сестра се нанася в апартамента му, светът на Брандън излиза от орбитата си. "Shame" изследва природата на желанието, същността на живота и преживяванията, които ни оформят като личности. Както огромната част от оценките, и тази на Indiewire е положителна: "Тhe film is a powerful, beautifully acted sophomore film, and more than ever, we’ll be watching what McQueen does next like a hawk." Андрю О'Хехър от Salon.com го определя като: "A visual and sonic symphony, and a Dante-esque journey through a New York nightworld where words are mostly useless or worse.", а Ксан Брукс като "fluid, rigorous, serious cinema; the best kind of adult movie."

Наградата за операторско майсторство на шейсет и осмия кинофестивал във Венеция получи Роби Райън за "Wuthering Heights", a наградата "Марчело Мастрояни" за най-добър млад актьор отиде при Shota Sometani и Fumi Nikaido за работата им в "Himizu" на Sion Sono.

петък, 16 септември 2011 г.

Review: "Hesher"


Кой е Хъшър? Отговорът на този въпрос остава неизвестен до самия финал на филма. Не знаем какъв е, откъде е, от какви мисли и чувства е изградена самоличността му. Разгадаема за зрителя е само външната опаковка на този герой, който е отлично изигран от Joseph Gordon-Levitt (500 Days of Summer, Mysterious Skin, Inception). Това, което остава в съзнанието ни относно Hesher, е непредсказуемият начин, по който създава ситуациите във филма. Неконтролируем в действията си, този персонаж всява безпорядък навсякъде, където е бил. Външността му, както и нетипичният му характер лесно успяват да привлекат вниманието върху себе си. Обликът му е изграден върху подобие на човек занимаващ се с и фен на метал музиката. Татуировките по тялото му също са забележителни от една страна с непрофесионализма на направата си, от друга с автентичното си изглеждане - на корема си героят притежава рисунка на човек, който си пръска мозъка с пистолет, а на гърба си има нарисувана ръка с показан среден пръст.

Какво свързва сюжета на филма с образа на Хъшър? Затруднявам се да дам ясен отговор и на този въпрос. Всъщност на моменти е трудно да се открие каквато и да е закономерност в развитието на лентата, а още по-трудно е човек да вникне в ролята на Joseph Gordon-Levitt. Историята е съвсем проста и е често срещан сантиментален материал за филми, излъчвани по Hallmark например. Става въпрос за семейство, на път да се разпадне, поради смъртта на човека, който е свързвал отделните членове в него. В главната роля се запознаваме с детето на тази фамилия T.J. (блестяща игра от страна на Davin Brochu), което се опитва да запази спомена за загиналата в автомобилна катастрофа майка. Мотивите за страданието на детето и съответстващия му жесток външен свят също са налице. Бащата на T.J., Paul Forney (Rainn Wilson), се намира в безизходица след смъртта на съпругата си, изпада в депресия и спира да обръща внимание на случващото се в живота на сина му. Дори когато T.J. докарва в къщата "своя приятел" Hesher (очевидно доста по-голям от момчето), със съмнителен външен вид и още по-съмнително поведение, баща му като че ли не забелязва случващото се. Единствено бабата на детето Madeline Forney (Piper Laurie) се опитва да предпази семейството от предстоящата му разруха.

Каква роля изиграва присъствието на Hesher в живота не само на T.J., но и на роднините му, ще разберете в края на лентата. Факт е, че героят на Gordon-Levitt успява да придобие психологично надмощие над всеки един образ, с който се сблъсква във филма. Е, с изключение на касиерката в хранителния магазин, която всъщност се явява и обект на мечтите в съзнанието на T.J., Nicole (Natalie Portman).

Hesher е драма, на моменти придружена с нотки на хумор. Филмът се явява първият пълнометражен в кариерата на Spencer Susser като режисьор. Natalie Portman в качеството си на съпродуцент също изглежда е усвоила доста добре концепцията за инди творчеството. Емоциите, придружаващи лентата, са разнообразни и на моменти изненадващи. Чувството, което остава у зрителя след финала на филма, не може да бъде еднозначно и лесно определимо. Единственото, което не може да бъде отречено, е, че героят на Joseph Gordon-Levitt е изключително запомнящ се, а с играта си този актьор отново показва класата си.



неделя, 4 септември 2011 г.

La Biennale: Day 1 to Day 4 or Multiple Previews or whatever


Вероятно малко от вас не знаят, че от последния ден на август, вече четири дни, се провежда 68-то издание на кинофестивала във Венеция. Тези, които все пак не знаят, задължително трябва да хвърлят поглед на публикацията на Другото кино по темата.

Традиционно кинофестивалът във Венеция представя едни от най-амбициозните филми на годината. Сериозна част от претендентите за големите годишни награди се показват за първи път именно тук и през датите от 31.08 до 10.09. ранните прогнози биват прекроени. Както всяка година, и тази със сигурност ще предложи разочарования, свързани точно с някои от най-амбициозните ленти. Разбира се няма да липсват и изключения и именно те, заедно с някои приятни изненади, биха могли да оформят част от менюто от най-ярките изживявания, които може да ни предложи седмото изкуство за последните дванайсет месеца. Ето защо толкова важно е да погледнем към някои от по-афишираните филми и да проследим трактовката им в обществото към момент, в който от самата ни близка среща с тях ни делят месеци (повечето филми няма да получат широко разпространение поне до декември).

Политическата драма "The Ides Of March" на Джордж Клууни, базирана на пиесата на Бо Уилимън "Farragut north" и с участието на Джордж Клуни, Райън Гослинг, Ивън Рейчъл Ууд, Филип Сиймър Хофман, Пол Джамати, Мариса Томей и Джефри Райт е заглавието, което постави началото на тазгодишното La Biennale. Филмът получи най-постния feedback досега, което носи по-скоро усещането за леко разочарование. Въпреки че критиците го наградиха с  преобладаващо положителни оценки през първите дни на фестивала, никой от тях не стигна до крайност. За сега впечатленията са за една уверена, монолитна и умна страница в режисьорската кариера на Клуни, но чувството за постижение със стойност малко под очакванията резонира в отзвука за филма. Представянето му в общественото пространство е и предметът на текста на Стив Понд George Clooney's 'Ides Of March'- Is It a Contender?


Дейвид Гритън от Daily Telegraph го оценява с четири от пет звезди, твърдейки "A political thriller exploring themes of loyalty, ambition and the gap between public ideals and private fallibility, it engages the brain within the context of a solid entertainment." Едно от най-неблагосклонните мнения е това на Джъстин Чанг от Variety: "George Clooney's fourth feature as a director observes the inner workings of a Democratic presidential campaign through the eyes of a hotshot press secretary who isn't as smart as he thinks he is; something similar could be said of this intriguing but overly portentous drama, which seems far more taken with its own cynicism than most viewers will be." Най-синтезираща и конкретна е гледната точка на Оливър Литълтън от At the Playlist: "This U.K.-based writer is admittedly something of a U.S. politics junkie … but we had a blast. Whether wider audiences enjoy it as much remains to be seen (although we’re fairly sure that it’s early anointment as an Oscar front-runner will disappear quickly), but it at least happily confirms that Clooney the director is here to stay." И "The Ides Of March", който беше един от първите прогнозни претенденти за престижни награди, по всичко изглежда, вече е извън борбата.



Другото интересно събитие през първия ден на фестивала е документалният "¡Vivan las antipodas!" на руския документалист Виктор Косаковски. Филмът се захваща с интересен концепт, изследвайки темата: как би изглеждало едно определено местенце на планетата, съпоставено със своя диаметричен антипод - точката, намираща се точно на обратната страна на Земята. В умереното си ревю от WhatCulture! твърдят: "The way it is right now, it’s a nice idea with lots of potential but that leaves the audience with nothing except our eyes filled with the wonder of nature, from the beautiful landscapes of Russia to the moving lava of a volcano in Hawaii. But this is not a BBC documentary, it’s a series of long shots that show a world where humans seem to be at loss."


През втория ден на фестивала публиката във Венеция е имала възможността да се запознае с две много интригуващи заглавия. "Carnage"(точно така, "Касапница"!) е екранизация на пиесата на Ясмина Реза, реализирана от легендарния Роман Полански. В единствените роли се изявяват Кейт Уинслет, Джоди Фостър, Кристоф Валц и Джон С. Райли. Психодрамата/комедията показва срещата на две двойки, до която се стига, след като синовете им се сбиват в училище.Продължителността на филма е едва 79 минути и макар да е твърде далече от оскаровата формула, изглежда като един от фаворитите за "Златен лъв".


Ксан Брукс е положителен в ревюто си оценявайки с 4/5:  "With this stealthy adaptation of the Yasmina Reza stage play, director Roman Polanski has rustled up a pitch-black farce of the charmless bourgeoisie that is indulgent, actorly and so unbearably tense I found myself gulping for air and praying for release." Брукс добавя още, че героят на Валц е този, който получава най-добрите реплики. Както е присъщо на филм по пиеса, основната тежест пада върху актьорите. По отношение на играта им The Playlist твърди: "Unusually, it’s Winslet who’s most adrift; to begin with, her uneasiness seems to be a character trait, but she never really settles into Nancy... Reilly is on typically good form, letting his amiable persona slide gradually to reveal a caveman underneath, while Waltz dips into grotesque once or twice early on, but is otherwise excellent... It’s Jodie Foster who was the highlight. The double Oscar-winner has been on a sort of auto-pilot of late, but “Carnage” is a vital reminder of her talents"



Вторият филм от същия ден, на който ще обърна внимание, не участва в основния конкурс. Режисьор на "W.E." е самата поп икона Мадона, което е по-скоро повод за порядъчно занижени очаквания. Синопсис: Двулинейна романтична драма, фокусираща върху аферата на Едуард VIII с разведената американка Уолис Симпсън и съвременния романс между омъжена жена и руски охранител.


За няколко дни критиката успя да разкъса тежко отрочето на Мадона. Това е и филмът, за който консенсусът към този момент е най-еднозначен. Тод Маккарти от Hollywood Reporter казва: "Madonna's second foray into directing is pleasing to the eyes and ears, but lacking anything for the soul.", от Variety му пригласят: "Burdened with risible dialogue and weak performances, pic doesn't have much going for it apart from lavish production design and terrific, well-researched costumes.", а най-краен по традиция е Ксан Брукс: "What an extraordinarily silly, preening, fatally mishandled film this is." Едни от малкото положителни ревюта са тези на Дейвид Гритън от Daily Telegraph и Андреа Паскетин от WhatCulture!, от чиито сърца все пак се откъсват три звезди. Втората дори твърди: "Madonna’s direction has nothing to envy to other famous directors and if you thought that she was only able to sing, think again. She can definitely do better, but I am quite sure she will." Мога единствено да отговоря: Who the fuck thought that she was able to sing?

Датата 02.09. бе белязана във Венеция от премиерата на новия филм на Дейвид Кроненберг "A Dangerous Method". Майсторът на хоръра от осемдесетте, който през последните години се преориентира в експлоатиране на драмата като творческа насока, отново използва музата си - Виго Мортенсен - тук в ролята на бащата на психоанализата Зигмунд Фройд. В ролите още са Майкъл Фасбендър като Карл Юнг, Кийра Найтли като изключително значимата за зараждането на психоанализата Забина Шпилрайн и Венсан Касел като Ото Грос.


До този момент лентата получава предимно позитивни отзиви. Емануел Леви казва: "Cronenberg's psycho-sexual melodrama is a mixed bag, a superbly acted (Oscar-caliber turns by Fassbender, Mortensen, and Knightley), elegant film that's too theatrical and not particularly provocative or unsettling." Ксан Брукс отново се отличава с различна гледна точка: "A Dangerous Method feels heavy and lugubrious. It is a tale that comes marinated in port and choked on pipe-smoke." Като цяло кредитът отива за актьорската игра, а филмът изглежда се представя умерено под очакванията.



"Contagion" (с премиера вчера) на Стивън Содербърг се явява поредното заглавие, засягащо нов смъртоносен вирус, който застрашава съществуването на човечеството. Ако не с друго, филмът се отличава с all-star каст, включващ Мат Деймън, Кейт Уинслет, Джъд Лоу, Марион Котияр, Гуинет Полтроу, Лорънс Фишбърн и Джон Хоукс. Лентата нe участва в основния конкурс.


Филмът е посрещан със смесени мнения. Според Джейсън Соломонс от The Guardian: "With Soderbergh shooting and editing his own films, Contagion is well-assembled and propulsive, though like the virus it loses momentum. This is a straight-up movie, serious but, crucially, also slightly silly in the knowing Soderbergh style, always aware that it's a disaster movie, and not a documentary." Статията на The Huffington Post 'Contagion Reviews': What The Critics Are Saying At Venice сумира най-интересните отзиви за филма.