About

неделя, 29 януари 2012 г.

Review: Tinker Tailor Soldier Spy

  
   Трудно можем да се усъмним във версията на Джон льо Каре за живота в Британските секретни разузнавателни служби. Именно защото самият той е бил част от MI6 в един определен момент от живота си. В този смисъл имаме пълно оправдание да смятаме, че животът на шпионите от британското разузнаване в действителност е много различен от този, който познаваме от популярната култура. Но как бихме могли да предположим, че той може да бъде толкова разтърсващ, напрегнат и подвижен, когато преследванията, престрелките и невероятните каскади са толкова далече от действителността, а агентите от MI6 в крайна сметка не са Бонд? Отлична работа да ни убеди в това върши шведският режисьор Томас Алфредсон, заедно с целия екип, работил върху най-новата адаптация по британския автор. Те ни представят MI6 като мощна и организирана, но и чувствителна структура, в която всеки може да бъде враг и заплахата винаги е трудно разпознаваема. На творчеството на льо Каре са базирани немалко висококачествени кино и телевизионни продукции, но "Tinker Tailor Soldier Spy", с потенциала си за мигновена класика, определено се нарежда сред най-дпбрите.

 
   Циркът, както британското разузнаване е наричано във вътрешните среди, е оглавяван от Контрол (Джон Хърт). Той изпраща един от агентите си (Марк Стронг) в Будапеща на среща с унгарски генерал, който трябва да достави ключова информация за евентуална руска къртица във висшите ешелони на MI6. Мисията не само не протича по план и агентът е разкрит и прострелян, но също така вдига на крак руските редици, което довежда до напускането на Контрол и най-доверения му човек Джордж Смайли (Гари Олдман). Скоро Контрол умира, а Смайли получава задачата да открие шпионина, проникнал в структурите на разузнаването, като заподозрените са четиримата най-високопоставени действащи агенти - Пърси Алелайн (Тоби Джоунс), Бил Хейдън (Колин Фърт), Рой Бленд (Киърън Хайндс) и Тоби Естерхаз (Дейвид Денсик), символично означени с кодовите имена: "Tinker", "Tailor", "Soldier", "Poor Man", а самият Смайли - "Beggarman". 

   Когато говорим за точно тази творба на льо Каре, няма как да не споменем блестящия минисериал на BBC от 1979 г., който поставя летвата достатъчно високо. И докато неговите създатели са разполагали с предостатъчно време за разгръщане на историята (общо 290 минути), то сценаристите на кинопродукцията, Бриджет О'Конър и Питър Строган, са опитали да се вместят в само два часа и седем минути, което е сериозно ограничение, когато говорим за толкова богат материал. Компресираността на сюжета предполага някои лишения, най-лесно забелязващи се в отсъствието на подробни обяснения и разяснителни пасажи, характерни за криминалните и шпионски мистерии. В това отношение авторите на сценария не просто не подценяват аудиторията си, но дори леко я надценяват. Защото "Tinker Tailor Soldier Spy" е наистина труден за следване и изисква огромна концентрация, за да не свършиш изгубен из заплетените коридори на шпионския свят.


   В киното Томас Алфредсон пробива през 2008 г. със смазващия "Let The Right One In", макар че това не е първият му режисьорски опит ("Fyra nyanser av brunt" един от отличимите му проекти). Тук шведският режисьор утвърждава името си на уравновесен творец с усет за стил и визия. Технически "Tinker Tailor Soldier Spy" се доближава до съвършенството. Блестящите операторска работа (Hoyte Van Hoytema, работил с Алфредсон и в "Let The Right One In"), костюми (Жаклин Дюран) и музика (Алберто Иглесияс) правят филма страхотно атмосферен и изграждат един автентичен Лондон от седемдесетте, оцветен в различни нюанси на кафявото. Светът на шпионажа изглежда някак институционално смътен и студен. Специално внимание заслужава монтажът, дело на Dino Jonsäter, който се справя с предизвикателството да поддържа действието в отлично темпо и да изгражда натурално напрежение. А това изглежда изключително трудна задача, като вземем предвид, че основният двигател на действието е информация, която получаваме от многозначителни разговори между шпиони, а туистовете са съзнателно заглушени от нетрадиционната структура на лентата.



   Смайли на Олдман е най-силният елемент в този отличен продукт. Трудно е да си представим изпълнение, което да въздейства толкова интензивно и на толкова различни нива, както това на Олдман прави, когато основната му цел е да изглежда хладнокръвно безизразно. В едно от най-високите постижения в кариерата си той се въплъщава в сломен, застаряващ бивш агент на британските тайни служби, на когото, след като е приключил с шпионажа и изгубил съпругата си,  не остава много, освен да чака смъртта. Възможността, която го връща в играта, го кара да се чувства отново жив, не заради патриотичната стойност на разобличаването на руска къртица във високите етажи на разузнаването, а защото MI6 е целият му живот. С крайната си неекспресивност играта му постига чудеса в областта на активното мълчание и издига в култ психологическото въздействие на тишината. През първите петнайсет минути Смайли нe проронва дума, а дори и след това говори малко. Той е перфектният рефлективен наблюдател. Гари Олдман изобразява този класически герой с невероятна деликатност и премереност и го персонализира до такава степен, че го прави безпрекословно свой и неповторим, напълно разграничим от образа на Алек Гинес в минисериите на BBC.

   "Tinker Tailor Soldier Spy" е елегантен шпионски трилър за мислещи хора, рамкиран от силна актьорска игра, солидна режисьорска работа и автентична атмосфера. Той показва колко вълнуващ, опасен и умен може да бъде шпионският свят и разкрива потенциала на човешкия интелект. Един от годишните ми фаворити.

4.5/5 

събота, 14 януари 2012 г.

2011: The Year In Movies


   Средата на януари е и едва ли ще изненадам някого, като кажа, че началото на календарната година е по традиция най-вълнуващия за мен период, когато говорим за кино. Вярвам, че повечето киномани се чувстват по същия начин. Сега е времето, когато обикновеният киноблогър може да види някои от най-интересните заглавия за изминалите дванайсет месеца, да направи лично обобщение за този интервал време и някои изводи за това на къде се е отправило любимото му изкуство. Този период кулминира с раздаването на големите филмови награди, което започва още в началото на януари и завършва с разпределянето на статуетките на Американската филмова академия. Колкото и с всяка година броят на откровено дразнещите церемонии да се увеличава, те си остават, някои повече, други по-малко, тръпка на всеки любител на киното. Утре, 15 януари, е церемонията по раздаването на Златните глобуси и съм убеден, че тя ви вълнува точно толкова, колкото вълнува и мен и не бихте я пропуснали, въпреки предначертаните ѝ абсурди. Пък дори и само заради Рики Джървейс (не, не се чете Жерве). Затова и тази година себеотрицателно се гмурнах в иритиращата процесия от снъбове, лоши номинации и всеобхватно снобарство, наречена "сезон на наградите". В търсене на причини за оптимизъм.


   След това обяснение, което определено можех да ви спестя, мога да започвам по същество. Понеже на моето обобщение на филмовата 2011 г. още не му е дошло времето, смятам да ви занимая с няколко чужди представи за най-доброто от киното през изминалата година. Преди два дни Американските кинокритици раздадоха за 17-ти път своите ежегодни награди. Те се оказаха и най-адекватните до момента. Очаквано "The Artist" (киносъбитието на 2011 според моите скромни представи) бе победителят на вечерта, отнасяйки най-голямото отличие - най-добър филм, както и тези за режисьор (Мишел Азанависиюс), музика (Людовик Бюрсе) и костюмен дизайн (Марк Бриджес). За играта си в "The Help" съвсем заслужено бяха отличени Виола Дейвис (разклащайки сериозно позицията на Мерил Стрийп като фаворит за Оскар) и Октавия Спенсър за съответно главна и поддържаща женска роля. Заглавието, разказващо за предразсъдъците на американското общество от малкия град през 50-те години на миналия век, спечели и наградата за най-добър актьорски състав. Джордж Клуни с ролята си в "The Descendants" се пребори със силна конкуренция в лицето на Леонардо ДиКаприо ("J. Edgar"), Жан Дюжарден ("The Artist"), Майкъл Фасбендър ("Shame"), Брад Пит ("Moneyball") и Райън Гослинг ("Drive"), за да бъде обявен за най-добър актьор. За поддържаща роля приза получи Кристофър Плъмър за "Beginners". Сред наградените бяха още Уди Алън за сценария на "Midnight In Paris", както и Стивън Зейлиън и Аарън Соркин за адаптацията на "Moneyball". Пълният списък с отличените можете да видите тук. Наградите на американските критици са смятани за достоверен източник на прогнози за Оскарите. Миналата година всеки един от актьорските призове на The Broadcast Film Critics Association се материализира и като статуетка на Американската филмова академия. Що се отнася до категорията "Най-добър филм" обаче мненията на двете институции се разминаха. Като цяло тези награди звучат като една добра новина, която идва да възстанови част от поизгубеното ми около избора на The National Society of Film Critics доверие към оценката на критиците. Казах си го, олекна ми.

   Междувременно бяха съставени безброй класации на най-добрите заглавия от 2011 г. Статистически доказано е, че всички обичаме класациите, затова ще ви споделя няколко, които намирам за интересни. Тим Брайтън от любимия ми Antagony & Ecstasy синтезира филмовата година с един интересен разбор - 2011: The Year In Movies. Неговата отлично аргументирана челна десетка изглежда така:

The 10 Best Films of 2011
1. The Tree of Life
2. Certified Copy
3. A Separation
4. Hugo
5. Tuesday, After Christmas
6. Tinker Tailor Soldier Spy
7. We Need to Talk About Kevin
8. Winnie the Pooh
9. Rango
10. The Artist


   С изненадващо присъствие се отчита "Winnie The Pooh", който не вярвам да попадне в друг топ 10 (въпреки че е със сигурност една от най-добрите анимации на годината). Струва си да погледнете целия текст не само заради аргументацията, но и за да разберете кои ленти Брайтън най-малко е харесал, както и заради изключително нестандартните категории като например "Film That Will Least Deserve My Positive Review a Decade Hence" и "Trailer Most Superior to the Film It Advertises".


   Кинокритикът на Rolling Stone Питър Травърс също класира любимите си филми за отминалите дванайсет месеца. Списъкът на традиционно хапливия и ексцентричен журналист изглежда по-скоро като прогнозен за категорията Best Picture на Оскарите с две изключения (да видим дали ще ги откриете):

1. Drive (“too bloody, too creative, too ambitious and too polarizing to comfort audiences”)
2. The Artist (“style to burn and unexpected soul”)
3. The Descendants (“orchestrated without a false note”)
4. Moneyball (show us “how to find value in what others miss.”)
5. Midnight in Paris (“Woody’s love letter to the City of Light”)
6. Hugo (“An irresistible bedtime story for movie lovers”)
7. Tinker Tailor Soldier Spy (“the acting artistry of Gary Oldman”)
8. Margin Call (“blue-chip acting as Wall Street gets it in the teeth”)
9. The Tree of Life (Malick’s “one-of-a-kind film strives even when it falls short”)
10. War Horse, The Help, Harry Potter and the Deathly Hallows: Part 2


В това видео пък Травърс солидно пооплюва филмите, които са му се понравили най-малко.

   През вече далечния 23-ти декември и членовете на екипа на Total Film избраха своите годишни фаворити. Обръщам внимание на това, защото там се срещат доста любопитни десетки с някои по-непопулярни заглавия. В сайта ebertpresents.com пък можете да видите любимите на критиците Кристи Лемир и Игнати Вишневецки, както и тези на самия Ибърт.