About

сряда, 4 февруари 2015 г.

Peaky Blinders (2013–)

Бирмингам, Великобритания, 1919-та година. Животът след първата световна война продължава. Разликата е в това, че оцелелите от войната мъже се появяват на сцената и до скоро проектираният от жените делник ще бъде коренно преобразен спрямо желанията и характера на завърналите се войници. Годините, в които се развива действието, са повлияни от масовите тенденции за онази епоха, а именно заниманията с незаконен характер, вземащи превес над останалите сред по-ниските обществени прослойки. Бирмингам от онова време не прави изключение - по-скоро пригодява съществуването си към промените в идеите не само на икономическата, но и на политическата сцена. Фамилията, която е главен двигател на механизма и определя посоката на случващото се в града, е Шелби.

Peaky Blinders се базира на развитието на действително семейство (Фоулс, реалния еквивалент на Шелби), като точните действия и тяхната последователност често са плод на въображението на създателя на сериала Стивън Найт.

За разлика от американското кино, където работническата класа е един вид митологизирана, британското по-скоро бива свързвано с живота на по-горните социални слоеве. Ето затова Peaky Blinders би могъл да бъде определян като сериал не толкова типичен за британските порядки и това да се счита за една от причините, поради които провокира интерес у публиката. Честите му сравнения със сериали от рода на Boardwalk Empire са напълно разбираеми и съвсем небезпочвени. И в двете продукции е проследен нелегалният начин на живот, свързаните с него опасности и зараждането на силни и влиятелни личности, от чиито действия ще зависят животите не само на престъпници, но и невинни хора. За разлика обаче от Boardwalk Empire сериалът първоначално грабва вниманието не толкова с историята си, колкото с визията си. Всеки един кадър е чиста наслада за окото. Още с първата сцена на първи епизод сериалът поставя високо летвата и обещава качествена телевизия, което обещание в последствие става ясно, че е напълно спазено.

Кастът на Peaky Blinders е следващият компонент, чийто кредит за успеха на шоуто не бива да бъде подминаван. Главата на семейство Шелби е Томас, в чиято роля се превъплъщава ирландският актьор Килиан Мърфи, име познато не само на кино сцената (28 Days Later..., Batman Begins, Breakfast on Pluto, Inception), но и на театралната такава (Disco Pigs, Misterman, Ballyturk). Ядрото на семейството, както тя сама се определя, е леля Поли (Хелън Макрори), а останалата част от фамилията е спомагателната частица, която прави плановете на Томи осъществими. Присъствието на Сам Нийл (Jurassic Park, The Hunt for Red October) като инспектор Кемпбъл - един от основните врагове на гангстерската фамилия - е следващото доказателство за качеството на каста. Във втори сезон на сериала, продуциран от BBC, на сцента се появява и самият Том Харди, който с течение на времето се превърна в един от най-емблематичните английски актьори на съвременното кино. Очевидно колаборацията Найт/Харди води до добри резултати (Locke (2014)) и най-вероятно няма да бъде неоснователно да се очаква бъдеща такава.

За класата на сериала определено трябва да се отдаде кредит и на саундтрака. Red Right Hand на Ник Кейв е мелодията, с която зрителят асоциира Peaky Blinders и успява изцяло да навлезе в същината на наратива и средата, в която е предаден. Като фен на творчеството на Джак Уайт (било то соло кариерата му или тази с отделните му групи) не мога да пропусна и факта, че в почти всеки епизод на първи сезон имам удоволствието да чуя поне по една емблематична негова песен. Визуалните детайли в Peaky Blinders засилват влиянието си с помощта на уместното присъствие и ситуиране на отделните музиклани сегменти.

Ако сте фенове на гангстерския жанр и ви се гледа нещо от рода на Boardwalk Empire, Deadwood, то това е точният сериал. Веднъж започнат, трудно може да излезе от главата.