Филмите на 2013-та: Топ 10 (11)

Когато осъзнах, че в нашето блог общество липсва какъвто и да е изчерпателен списък на най-интересните заглавия в киното за 2013-та и в крайна сметка реших, че има полза от това аз да ви запозная с тях и най-вече да ви обременя с личното си мнение, изобщо не предполагах, че да съставя топ 20 или дори 30 би представлявало толкова непосилна задача за мен. За практически всяка филмова година казваме, че е обещаваща, защото, въпреки мрънкането при правенето на равносметките, киното върви в добра посока и в днешно време в него работят едни от най-светлите таланти на всички времена. Затова и буквално всяка година сме докоснати поне веднъж от чистопробен гений от големия екран. През миналата бяха Андерсън (x2), Тарантино, Нолан, Мендес, Спилбърг и дори Джаксън, въпреки че това, което ни докосва докато гледаме отрочето на последния, сериозно се разминава с понятието за "гений". През тази Коен (х2), Куарон и Малик, допълнени от някои изключителни млади режисьори като Стив Маккуин, Джейсън Райтман и Едгард Райт, се грижат за това и 2013-та да бъде наречена "обещаваща", въпреки че досега трябваше да сме се научили, че между броя заглавия от големи режисьори и качеството на филмовата година не съществува почти никаква зависимост. Та идеята ми е следната - докато се опитвах да отсея ограничен брой филми, за които да напиша по нещо, осъзнах първо колко глупаво е подреждането на заглавията по важност (въпреки че по-долу съм направил точно това) и съответно пренебрегването на някои от тях, и второ, че това няма как да стане в една публикация. Дотук ви представих повече от 30 предстоящи заглавия и ви очакват още куп Honorable Mentions преди поантата на цялата поредица. Блокбъстърите, Анимациите и Потенциалните разочарования/скритите фаворити трябва да служат просто като предисловие, водещо до момента, в който ви споделям личния си топ еди-колко-си (10 в крайна сметка) най-очаквани филми на 2013-та. Наблюдавайте как той се случва пред очите ви.

Не веднага, разбира се. Не си помислихте, че ще стане толкова лесно нали? Само и единствено поради субективния характер на всичко това оставям някои заглавия, които със сигурност възбуждат подчертан интерес у киномана, извън класацията. Като например Nymphomaniac на Ларс фон Триер, чиято премиера тази година предизвиква истерия у заклетите привърженици на европейското кино, но пък аз си позволявам фриволността да не го очаквам с достатъчен за топ 10 интерес. Последната част на "Трилогия на депресията" (умът ми не побира как символист като Триер си е позволил такава иронична буквалност) издевателства (да, пак) с Шарлот Генсбург и нейната "самообявена нимфоманка, която разказва за еротичните си преживявания на мъж, спасил я след побой". Друг утвърден автор, чийто нов филм пренебрегвам привидно с лека ръка, е Педро Алмодовар и неговата комедия Los amantes pasajeros. Англоезичното заглавие на филма (I'm So Excited) е като нагласено за класации за най-очаквани филми, но аз някак успявам да обуздая ентусиазма си. През тази година двама франкофони готвят различни дебюти - Денис Вилньов (Incendies) в англоезичното кино с Prisoners и Силван Шоме (The Triplets of Belleville) в игралното с Attila Marcel. Съвсем заслужено нашумелият с Blue Valentine Дерек Кианфранс пък ще видим в нова колаборация с Райън Гослинг за The Place Beyond the Pines, първо показан на TIFF, очакващ широко разпространение през 2013-та. В същото време от режисьорското столче Джоузеф Гордън-Левит ни е подготвил друго инди предложение в лицето на Don Jon ("Don Jon's Addiction" звучеше къде къде по-яко, ама нейсе). Авторът на филма, носител на чуждоезичния Оскар за миналата година - Асгар Фархади - ще опита да повтори успеха си с The Past, а двама истински титани на независимото кино, каквито са Джим Джармъш и Кар Уай Уонг, също планират новите си филми за 2013-та - Only Lovers Left Alive и The Grandmaster съответно. Последно (и да, на последно място) споменавам изстраданото продължение на Sin City, което има известна вероятност да бъде в 3D. Ставайки по този начин, в случай че имате проблем със свързването на точките, първият черно-бял игрален 3D филм.
И още:
A Most Wanted Man
August: Osage County
Blue Jasmine
Captain Phillips
Dallas Buyers Club
Much Ado About Nothing
Nebraska
Rush
Serena
The Counselor

Направих си нещата колкото може по-сложни, но я докарах в крайна сметка до същинския топ и това е отлична новина. Ето го най-накрая и него:

11. To the Wonder, Knight of Cups, Untitled Terrence Malick Project
Режисьор: Терънс Малик
Сценарист: Терънс Малик

Със сигурност Терънс Малик е един от най-странните творци на нашето време. Той е режисьорът, известен с това, че за 40 години има 5 филма на сметката си, но ето че (поне на теория) през 2013-та смята да навакса с цели 3. Не се сещам за съвременен режисьор с три премиери за една година, но е по-добре да не избързваме с регистрирането на рекорди, тъй като още нищо не е подпечатано и е малко рисковано да смятаме всеки от филмите за даденост, докато не ги видим на екрана с очите си. Все пак говорим за труда на човек, който първо снима с Крисчън Бейл, Райън Гослинг, Натали Портман, Кейт Бланшет, Майкъл Фасбендър, Рууни Мара и Холи Хънтър, а след това преценява кой да остане във финалния кът и кой да отпадне при монтажа. Та току-виж този ексцентрик и интроверт изрязал цял филм в монтажната. Като прибавим факта, че един от проектите е все още неозаглавен, а именно този, зареден с цялата звездна мощ по-горе, и липсата на всякаква публичност, става кристално ясно, защо не можем да приемем нищо за сигурно. Това, което можем да приемем за даденост обаче е качеството в работата на големия американски режисьор. Технически To The Wonder е с фиксирано разпространение и, въпреки че дебютира през миналата година на фестивала във Венеция, официално можем да го приемем за рилийз от 2013-та. За другите две заглавия, освен страхотният и сходен актьорски състав, се знае доста малко. В един момент Untitled Terrence Malik Project носеше работното заглавие "Lawless", но режисьорът се отказа от него, заради лентата на Джон Хилкоут със същото заглавие. Балансът между про и контра аргументите ме кара да оставя трите проекта на Малик наполовина в и наполовина извън класацията.

10. Foxcatcher
Режисьор: Бенет Милър
Сценаристи: Е. Макс Фрай, Дан Футърман
Синопсис: The story of John du Pont, who suffered from paranoid schizophrenia and killed Olympic wrestler David Schultz.

Бенет Милър е талантливият режисьор на Capote и Moneyball. На хартия биографичен филм, чийто финал ни е известен още от синопсиса, не изглежда особено вълнуващо, но щом с Moneyball се получи, защо да не стане и сега? Замислете се за фиксираността на Милър в актьорските изпълнения (Филип Съймър Хофман и Брад Пит са сила, без значение кой ги режисира, но Джона Хил, anyone?) и гледайте как Стив Карел получава номинация за Оскар. Съвсем сериозен съм.

9. Labor Day
Режисьор: Джейсън Райтман
Сценаристи: Джейсън Райтман, Джойс Мейнърд (книга)
Синопсис: Depressed single mom Adele and her son Henry offer a wounded, fearsome man a ride. As police search town for the escaped convict, the mother and son gradually learn his true story as their options become increasingly limited.  

Джейсън Райтман е един от най-добрите млади режисьори и творец с доказан усет към добрата история. Не съм запознат с романа на Джойс Мейнърд, но съм убеден в избора на Райтман и качествената адаптация на базисния материал. В ролите са Кейт Уинслет, Джош Бролин и Тоби Магуайър.

8. Mud
Режисьор: Джеф Никълс
Сценарист: Джеф Никълс
Синопсис: Two teenage boys encounter a fugitive and form a pact to help him evade the bounty hunters on his trail and to reunite him with his true love.

Осъзнавам, че се заформя една иритираща повтаряемост, но не мога да не започна така: Джеф Никълс е обещаващият млад режисьор на Take Shelter и Shotgun Stories и това говори много. Филмът беше показан за първи път в Кан, а след това премина и през Сънданс и получи изключително одобрение от критиците, които са имали късмета да го видят толкова рано. Матю Макконъхи се намира във формата на живота си и очаквам ново силно негово изпълнение. Всички изгледи Никълс да продължи да ни радва с авторско кино на най-високо ниво са налице. За разлика от повечето филми в списъка, този си има трейлър.

7. Before Midnight
Режисьор: Ричард Линклейтър
Сценаристи: Ричард Линклейтър, Джули Делпи, Итън Хоук
Синопсис: We meet Jesse and Celine nine years on in Greece. Almost two decades have passed since their first meeting on that train bound for Vienna.

Before Midnight е затварящата част на двайсетгодишната трилогия на Линклейтър, Делпи и Хоук. Дори за миг не се съмнявам, че филмът ще даде естествения завършек на една перфектна, дяволски задълбочена медитация над любовта. След страхотните отзиви от Сънданс лентата се сдоби с разпространител и очаква своята премиера в САЩ на 24-ти май.

6. Only God Forgives
Режисьор: Николас Виндинг Рефн
Сценарист: Николас Виндинг Рефн

Синопсис: Bangkok. Ten years ago Julian killed a cop and went on the run. Now he manages a Thai boxing club as a front for a drugs operation. Respected in the criminal underworld, deep inside, he feels empty. When JULIAN's brother murders a prostitute the police call on retired cop Chang - the Angel of Vengeance. Chang allows the father to kill his daughter's murderer, then 'restores order' by chopping off the man's right hand. Julian's mother Jenna - the head of a powerful criminal organization - arrives in Bangkok to collect her son's body. She dispatches Julian to find his killers and 'raise hell'. Increasingly obsessed with the Angel of Vengeance, Julian challenges him to a boxing match, hoping that by defeating him he might find spiritual release... but Chang triumphs. A furious Jenna plots revenge and the stage is set for a bloody journey through betrayal and vengeance towards a final confrontation and the possibility of redemption.

Вместо краткия синопсис - A Bangkok police lieutenant and a gangster settle their differences in a Thai-boxing match - сложих това епично нещо горе, защото така просто не са необходими повече обяснения какво прави филмът на 6-то място в класацията. Нито един адаптиран или оригинален сценарий на 2013-та не звучи по-интересно от това. + Рефн, + Гослинг.

5. Twelve Years a Slave
Режисьор: Стив Маккуин
Сценаристи: Стив Маккуин, Джон Ридли
Синопсис: A man living in New York during the mid-1800s is kidnapped and sold into slavery in the deep south.  

И понеже дотук не споменах нищо за талантливи млади режисьори - Стив Маккуин готви новия си проект за края на годината и по всичко личи, че и догодина робството ще е централен мотив, когато дойде време за награди. Британецът обича предизвикателствата (с извинение за клишето) и отново доказва това, като се захваща с нещо съвсем ново за него. Twelve Years a Slave ни позволява да видим отново утвърдения тандем Маккуин - Фасбендър, подсилен от Брад Пит, Бенедикт Къмбърбач, Пол Дейно, Пол Джиамати и Чиуетел Еджиофор, а любопитно е и участието на новите лица в Холивуд Кувенжане Уолис и Дуайт Хенри, познати ни от миналогодишния фестивален хит Beasts of the Southern Wild.

4. The World's End
Режисьор: Едгар Райт
Сценаристи: Саймън Пег, Едгар Райт
Синопсис: Five friends who reunite in an attempt to top their epic pub crawl from 20 years earlier unwittingly become humankind's only hope for survival.  

Бях готов да кажа: "Всичко, което Едгар Райт някога е правил в киното и телевизията е чисто комедийно злато" и вероятно нямаше да сбъркам, но по-добре да се огранича до "от "Spaced" насам", за да не гадая. Само първите две части на "The Blood and Ice Cream Trilogy", която The World's End идва да завърши, са напълно достатъчни, за да бъде наречен Райт модерен майстор на жанровата пародия. След зомби хоръра Ромеро/Райми стайл и брит комедията в Shaun of the Dead и полицейския buddy екшън в Hot Fuzz сега сценарният тандем на режисьора със Саймън Пег, раждащ оригиналните идеи като по поръчка, насочва хумора си към апокалиптичните филми и въпросния край на света, който fail-на пак този декември. Този път Райт ще разполага и с многократно по-голям бюджет, който ще му даде и визуалната свобода на Scott Pilgrim vs. the World, като в същото време филмът си остава независим.

3. Gravity
Режисьор: Алфонсо Куарон
Сценаристи: Алфонсо Куарон, Хонас Куарон
Синопсис: Astronauts attempt to return to earth after debris crashes into their space shuttle, leaving them drifting alone in space.  

След няколкогодишно странстване в открития космос сценарият на Куарон баща и син най-накрая намери дом в Уонрър Брос и е подготвен за рилийз на 4-ти октомври, колкото и невероятно да звучи това. Gravity не е най-скъпият, но със сигурност е най-мащабният проект на 2013-та. За филма се знае твърде малко засега, но слуховете за 17-минутен отварящ кадър, общ брой на кадрите в цялата лента около 150 (за сравнение: в един двучасов филм на Майкъл Бей те са между 1300 и 1500), 60% компютърна генерираност и, според самата компания за визуални ефекти Framestore, най-сложната задача, която някога са изпълнявали са най-меко казано шашкащи. Ако не ми беше известен объркващият факт, че Gravity ще е в постконвертирано 3D, щях да го поставя на първото място в тази класация без хич да се замислям.

2. Her
Режисьор: Спайк Джонзи
Сценарист: Спайк Джонзи
Синопсис: A lonely writer develops an unlikely relationship with his newly-purchased operating system that's designed to meet his every need.  

След The Master (а защо не и още след Walk the Line?) на всички ни стана ясно, че Хоакин Финикс все някога трябва да (и ще) спечели Оскар. Не че ще бъде фатално ако не го направи, а и на него самия това едва ли му е фикс идея, де. Важното е, че му предстоят роли за големи режисьори, коя от коя по-интересни. А Her го събира отново и с очарователната Ейми Адамс. Синопсисът звучи като от сценарии на Чарли Кауфман (съществуват теории, че Кауфман всъщност има някакъв пръст във всичко това), с когото Джонзи работѝ за жестоките Being John Malkovich и Adaptation. Всичко в Her приляга точно на "един от най-добрите филми на 2013-та".

1. Inside Llewyn Davis
Режисьори: Итън Коен, Джоел Коен
Сценаристи: Итън Коен, Джоел Коен
Синопсис: A singer-songwriter navigates New York's folk music scene during the 1960s.

Итън Коен. Джоел Коен. Трейлърът.

Тези публикации обхващат една микроскопична част от всичко, което ще излезе през годината на големия екран. Изненади ще има всякакви и аз дори мога да гарантирам, че когато дойде време за равносметки, сред фаворитите на критици и аудитория впечатление ще правят както заглавия, които съзнателно съм пропуснал, така и такива, за чието съществуване дори не съм предполагал. Единственото, което ми остава да направя е едно адски закъсняло новогодишно пожелание: Вдъхновяваща филмова 2013-та!

"Аферата" - Лий Чайлд

 Автор: Лий Чайлд
 Година: 2011
 Издателство: Обсидиан
 Страници: 416
 Цена: 16 лв. (мека корица) 

"Аферата" на Лий Чайлд е шестнайсетата поред книга от сериите за Джак Рийчър. Този роман и "Врагът" от същата поредица се явяват прикуел на историята за военния полицай Рийчър. Лий Чайлд ни предлага във всяка от своите книги обстойно разучаване привичките и цялостното поведение на главния си герой. Знаем какви са приоритетите, особеностите, страховете на Джак Рийчър. Всяка част от характера му е изложена на показ пред очите на читателите, което от своя страна подбужда към евентуален по-задълбочен анализ върху личността му. Знаем начина на мислене на Рийчър, как той се справя с несправедливостите и престъпленията, с които се сблъсква, след като напуска армията, но нямаме представа какво всъщност е подбудило същността на героя да бъде точно такава, каквато ни е позната сега. Ето защо "Аферата" е основен елемент в пъзела за живота на вече бившия военен полицай. От тук разбираме как се зараждат някои от култовите навици на Рийчър, които в следващите книги ще бъдат неразделна част от светогледа на героя. 

Действието в "Аферата" се развива през по-голямата си част в щата Мисисипи, по-точно в малкото градче Картър Кросинг, където е установена военната база Келъм. Там се обучават и тренират рейнджъри, чиито временни мисии се намират на територията на Босна и Херцеговина. В Картър Кросинг е убито момиче, Джанис Чапман, което е имало връзка с командира на военните в тамошната база, Рийд Райли, който е син на сенатор Карлтън Райли. Извършено е убийство на цивилен гражданин, в което по всяка вероятност е намесен военен от базата Келъм. В градчето, по-точно в самия лагер на настанената там армия, е изпратен военен полицай Мънро, който има за цел да разбере каква е истината около това убийство и ако в него са замесени служители на пребиваващата там армия, честта на военните да бъде опазена. Мънро не е единственият, който е изпратен в Картър Кросинг, за да разнищи тайните около убийството на Джанис Чапман. По неговите следи е майор Джак Рийчър, чиято основна задача е да наблюдава поведението на Мънро, което припокрива мисията да се разбере извършителят на убийството и детайлите около него. В Картър Кросинг Рийчър се зaпознава с тамошния шериф Елизабет Деверо, бивш военен в морската флота на САЩ. От нея става ясно, че не само Джанис Чапман е била убита в последните няколко месеца, но и още две момичета, което предразполага към логичния въпрос дали убийствата нямат нещо общо помежду си. Това предположение поставя началото на разследване, изпълнено с мистерия, съспенс и на моменти хумор.

Започвайки да чета тази книга, се опасявах дали няма да се натъкна на поредния криминален автор, подобен в създаване на история и метод на интерпретирането ѝ на Дан Браун, но концепцията на романа и начинът на разгръщане на сюжета се оказаха доста по-различни от тези на дотук петте произведения на Браун, които от своя страна имат типичен модел на изпълнение. Лий Чайлд почти няма допирна точка до гореспоменaтия автор, ако не броим жанра, в който пишат двамата. "Аферата" не попада в категорията на книгите шедьоври или на тези, които задължително трябва да бъдат прочетени, но пък за сметка на това романът е приятно, леко четиво, което пълноценно забавлява свободното време на читателя. "Аферата" си има своите силни и слаби страни. Ако сте почитател на криминални романи в стил Агата Кристи, може би това ще бъде точната книга за вас. Темата е съвсем обикновена, срещана милион пъти в други подобни произведения и чакаща да бъде разконспирирана. Тривиалните елементи също са налице. Няма как толкова съвършеният военен полицай Джак Рийчър да не бъде привлечен от така безупречната бивша служителка на флота, понастоящем шериф, Елизабет Деверо. Тяхната връзка преминава всички предели на тривиалността, за да достигне до съвършенството си. Този елемент от историята и начинът му на разказване определено допринесоха за не дотолкова положителното ми мнение относно този роман. Все пак, ако ви се чете нещо леко и неангажиращо, няма да сбъркате, спирайки се на "Аферата".

Филмите на 2013-та: Потенциалните провали и скритите фаворити

В неделя наградите на Американската филмова академия бяха раздадени и с това филмовата година официално приключи. Понеже не намирам достатъчно причини да ви разкажа за тях в цяла публикация, отделям място тук за едно съвсем кратко обобщение на най-интересното, като бързам да се похваля: тази година ми се получи доста по-добре в прогнозирането на победителите в сравнение с миналата, когато започнах с опитите да разшифровам методологията на Академията - 17 познати от 24 категории общо. Нещата, които не успях да предвидя, бяха изненадващият триумф на Анг Лий със статуетката за най-добър режисьор, победата на Кристоф Валц (за която всъщност трябваше да ми подскаже агресивната медийна кампания в негова подкрепа през последните седмици, довела до натрапчив overexposure, останал някак незабелязан, може би заради интелигентната и скромна личност на австриеца) в категорията "Най-добър поддържащ актьор", втория Оскар за Тарантино, travesty-то при анимациите, за което не ми се говори, необяснимата за мен победа на Lincoln за декори и две от късометражните категории. С това се изчерпват и изненадите на вечерта, значително по-малко на брой от миналогодишните. От неприятна към по-скоро приятна такава пък плавен ход направи водещият на церемонията Сет Макфарлън, който започна противоречиво и продължи... противоречиво, но в доста по-положителен смисъл. Медиите винаги са свързвали рейтингите на живото предаване с host-а, но истината е, че голямата част от аудиторията е привлечена от фасцинацията си към звездите в залата и номинираните заглавия, а тази година деветте ленти в борбата за най-добър филм направиха сериозни суми в бокс офиса. Водещият в същото време е една огромна, лесна мишена, по която запращаме буци критика още преди да сме го видели на сцената (много често заслужено, но понякога не). Макфарлън знаеше това и практически се застрахова срещу негативни ревюта, легитимирайки тъпите скечове (а летящата монахиня, налитаща на Сали Фийлд и Flight с чорапи са дефиницията на "тъпо"), но скъсяването на промотата се оказа ободряващо, за да достигне водещият до високите си точки тук, тук и, разбира се, тук.

Въведението се получи доста по-дълго от очакваното, което съква, защото дойдохте да четете за "Филмите на 2013-та", а ви занимават с Оскари. Сега наистина преминавам към темата на публикацията и ще говоря за филми и то за филми, които ни предстои да гледаме през 2013-та. Дотук ви предложих своя поглед върху най-очакваните блокбъстъри и анимации. Преди да премина към личния си топ на най-обещаващите филми на годината, хвърлям едно последно око на заглавията, които мисля, че ще разочароват, и на тези, които получават твърде малко внимание за потенциала, който притежават.

Започвам с едно заглавие, което стои точно по средата между двете категории (или по-точно аз не знам къде да го поставя) и по принцип е нормално да го пропусна, но, понеже предизвиква особен интерес (по мои наблюдения не само у мен) ще му обърна внимание ексклузивно.

Stoker

Режисьор: Чан-уук Парк
Премиера в България: n/a (1-ви март - САЩ ограничено)
Бюджет: n/a
Синопсис: After India's father dies, her Uncle Charlie, who she never knew existed, comes to live with her and her unstable mother. She comes to suspect this mysterious, charming man has ulterior motives and becomes increasingly infatuated with him.
Трейлър

Онзи ден лентата получи ограничена премиера в САЩ и ревютата заваляха. Въпреки че разочароващите 69% в RT действително ми повлияха, не мисля, че играя нечестно, тъй като и без това нямах намерение да поставям Stoker в топ-а си. Причината за това е съвсем едноизмерна - авторът на сценария Уентуърт Милър (да, същият Уентуърт Милър). Има причина и за това да не го слагам сред потенциалните разочарования, а именно корейския визионер Чан-уук Парк, създател на Oldboy, Sympathy for Mr. Vengeance и Lady Vengeance, чийто първи опит в англоезичното кино е Stoker. Ще бъде жалко, ако филмът не отговори на очакванията. Не на последно място и заради феноменалните постери като този или този например.

----------------------------------------------------

ОК, сега наистина започвам по същество. И с разочарованията, защото позитивизмът така или иначе е надценен:

Има неща, за които не мога да си позволя да имам високи очаквания. "Потенциалните провали" не са филми, които искам да мразя от пръкването им като идея в зародиш, нито се надявам изобщо да се провалят. Когато говорим за провалите като понятие, това предполага някакъв заряд, придаващ особена привлекателност, и най-вече някакво действително очакване. Би имало смисъл да говорим за тях, само ако става въпрос за големи заглавия, с огромно влияние, обикновено от сериозни режисьори. Това са филми, които няма да избегна, само защото смятам, че имат потенциал да разочароват, а напротив, очаквам с огромен интерес. Точно защото всички това е допълнено от поне един рисков фактор, вероятността потенциалната енергия на очакването да се преобразува в кинетична на разочарованието не е никак малка.

За повечето от разгледаните по-долу заглавия дори не очаквам да са откровено лоши. Няма как да не забележите високата концентрация на римейкове и продължения в списъка, но те няма и да се доближат до най-лошите такива през 2013-та, но за безсмислици като G.I. Joe: Retaliation и Pain & Gain The Last Exorcism Part II, вярвам ще разберете, не намирам мотивация да пиша. Гаврата с труп не ми е по вкуса.

Всяко едно от заглавията по-долу започва с огромни претенции и дръзки обещания. И това е основният проблем.

Evil Dead

Режисьор: Феде Алварез
Премиера в България: n/a (5-ти април - САЩ)
Бюджет: 14 млн.
Синопсис: Five friends head to a remote cabin, where the discovery of a Book of the Dead leads them to unwittingly summon up demons living in the nearby woods. The evil presence possesses them until only one is left to fight for survival.
(Redband) Трейлър

Както вече споменах, смятам, че повечето от заглавията тук, дори няма да са скапани в прекия смисъл на думата. Това не важи за Evil Dead. Един от постерите на "Злите мъртви" клас 2013 е доста твърд в убеждението си, че по-ужасяващо нещо никога не сме виждали и никога няма да видим на големия екран. В същото време обаче трейлърът ни плаши с някакви разполовени езици и роботизирани гласове, а от смразяващата клаустрофобия на оригинала от 1981 няма абсолютно никаква следа. Създателите (сред тях иронично се мъдрят и Сам Райми и Брус Кембъл в ролята на продуценти) очевидно не допускат, че може и да сме го гледали, та се опитват да ни продадат такъв безцеремонен булшит. Но добре, да приемем, че трейлърът ни заблуждава, какви могат да са причините филмът да е по-добър отколкото изглежда? Виждаме Диабло Коди, на която предстои и режисьорски дебют тази година, сред сценаристите, но като че ли само Джейсън Райтман знае как се филмират нейни сценарии. Освен това имаме сюжет с изтекъл срок на годност, който само преди година беше иронизиран (с много любов към B-movie-тата, разбира се) доста успешно от Джос Уидън и Дрю Годард в The Cabin in the Woods, а режисьорът Феде Алварез започва в пълнометражното кино с римейк, което е...тъжно.

Ender's Game

Режисьор: Гавин Хууд
Премиера в България: n/a (1-ви ноември - САЩ)
Бюджет: ~ 110 млн.
Синопсис: 70 years after a horrific alien war, an unusually gifted child is sent to an advanced military school in space to prepare for a future invasion.

"Играта на Ендър" е началото на изключителна Sci-fi поредица от американския писател Орсън Скот Кард. Екранизацията има потенциала да постави началото на един много силен нов фантастичен франчайз, a в ролите са както някои от най-талантливите млади актьори на Холивуд - Абигейл Бреслин (Little Miss Sunshine), Ейса Бътърфийлд (Hugo), Хейли Стайнфелд (True Grit), така и ветерани като Харисън Форд и Бен Кингзли, на които не им трябват скобички с филми след имената, за да се сетите кои са. Сега чуйте следното: Режисьорът и сценарист на лентата Гавин Хууд е човекът, отговорен за X-Men Origins: Wolverine. My work here is done.

Oldboy

Режисьор: Спайк Лий
Премиера в България: n/a (11-ти октомври - САЩ)
Бюджет: n/a
Синопсис: An advertising executive is kidnapped and held hostage for 20 years in solitary confinement. When he is inexplicably released, he embarks on an obsessive mission to discover who orchestrated his punishment, only to find he is still trapped in a web of conspiracy and torment.

Oldboy на Спайк Лий теоретично не е римейк, защото се обляга повече на манга комиксите по темата, отколкото на корейската лента от преди 10 години. Историята е блестяща и си струва да си я припомняме често, но не виждам по какъв начин прочитът на Чан-уук Парк може да бъде подобрен, пък дори и в условията на с десетилетие по-развити технологии. Освен това при всички положения ще видим една смекчена американизирана версия.

Man of Steel

Режисьор: Зак Снайдер
Премиера в България: 14-ти юни
Бюджет: 225 млн.
Синопсис: A young journalist raised by his adoptive parents after he was transported to Earth in infancy from the dying planet of Krypton finds himself in the position to save humankind after Earth is attacked.
Трейлър

През тази година ще видим още един вариант на origin story-то на единия от двамата най-култови комиксови герои в историята. Без на никой да му пука имаме ли нужда от това Уорнър Брос и DC ще опитат да върнат поизгубения блясък на Супермен. Точно както направиха с Батман преди време и точно защото тогава сработи, Man of Steel получи The Dark Knight-treatment, свали цветовете с няколко нюанса надолу и ще ни бъде сервиран през юни с помощта на in-your-face режисурата на Зак Снайдер. Когато опиташ да повториш един успех по абсолютно същия начин, обикновено се проваляш (най-болезнена справка - The Hobbit), особено когато персонажите ти изобщо не са подходящи за подобен подход. Обърквам се, докато опитвам да преброя колко пъти историята за Човека от стомана е била рибуутвана, но сега ни обещават, че този път ще е различно и ние вярваме заради името на Крис Нолан сред продуцентите и сценаристите. Не ме разбирайте погрешно, от Man of Steel по никакъв начин не може да излезе откровено лош филм, но след The Dark Knight Rises определено предпочитам здравословната доза скептицизъм.

Pacific Rim

Режисьор: Гийермо дел Торо
Премиера в България: 12-ти юли
Бюджет: 200 – 250 млн.
Синопсис: When an alien attack threatens the Earth's existence, giant robots piloted by humans are deployed to fight off the menace.
Трейлър

Извънземни изчадия излизат от портал в Тихия океан и опитват да ни заличат, но ние изскачаме с роботи, управлявани от невзрачни актьори, които до края на филма се джасат с чудовищата (роботите, не актьорите), а дел Торо си играе с космически бюджет. Да, това е новият му филм. И аз съжалявам.

Oz: The Great and Powerful

Режисьор: Сам Райми
Премиера в България: 8-ми март
Бюджет: 200 млн.
Синопсис: A small-time magician with dubious ethics is hurled off to an enchanting land, where he encounters three witches, as well as the opportunity to transform himself into a great wizard -- and an even greater man.
Трейлър

Сам Райми (уважението, а не очакванията ми към него) и трите вещици са причините изобщо да гледам този безсмислен прикуел.

The Hobbit: The Desolation of Smaug

Режисьор: Питър Джаксън
Премиера в България: 13-ти декември
Бюджет: ~250 млн.
Синопсис: The Dwarves, Bilbo and Gandalf have successfully escaped the Misty Mountains, and Bilbo has gained the One Ring. They all continue their journey to get their gold back from the Dragon, Smaug.

Споменах, че, за да сметнеш нещо за провал, трябва да си имал някакви очаквания. За The Hobbit: The Desolation of Smaug  нямам такива, но тук го разглеждам като част от цялото. А трилогията се очертава като едно продължително, мъчително разочарование.

--------------------------------------------------------

Сега правя завой на 180 градуса, за да обърна внимание на няколко заглавия, които определено имат нужда от такова. Тези, за които смятам, че притежават особен потенциал и които от известно време наричам скрити фаворити. Какво им е скритото, при положение, че идват от имена като Скорсезе, Содърбърг, Бойл и Клуни, ще се запитате. Подготвяйки се за тази поредица обемисти публикации, изчетох доста неща от различни места на мрежата, от които се влияя, включително доста класации с най-очаквани филми на 2013-та. Много малък процент от тях включват споменатите по-долу заглавия и това сериозно ме озадачи. Ето защо:

The Monuments Men
Режисьор: Джордж Клуни
Сценаристи: Джордж Клуни, Грант Хеслов, Робърт М. Едзел (книга)
Синопсис: In a race against time, a crew of art historians and museum curators unite to recover renown works of art stolen by Nazis before Hitler destroys them.

Джордж Клуни не е лош режисьор, а за The Monuments Men той ще разполага с най-якия ensemble cast вие си направете сметка от колко години насам: Самия Клуни, Даниъл Крейг, Мат Деймън, Кейт Бланшет, Джон Гудман, Бил Мъри, Жан Дюжарден, Боб Балабан. Сега прибавете и музиката на Александър Деспла и получавате нещо, което няма как да се провали в нашата и колкото щете още алтернативни вселени.

The Wolf of Wall Street
Режисьор: Мартин Скорсезе
Сценаристи: Джордан Белфорт (книга), Терънс Уинтър
Синопсис: A New York stockbroker refuses to cooperate in a large securities fraud case involving corruption on Wall Street, corporate banking world and mob infiltration.

С нивото, което Скорсезе поддържа вече четирисет години, не може да се похвали нито един друг жив режисьор. През последните години, въпреки напредващата възраст, не се забелязват никакви белези за спад в класата на неговата продукция, независимо документална или художествена. С оглед на това, не виждам как някой не би сметнал новата му лента за събитие. Филмът е базиран на едноименната автобиографична книга на Джордан Белфорт, а в ролята на автора-протагонист е Леонардо ДиКаприо. The Wolf of Wall Street е планиран за премиера в края на годината и няма да съм никак изненадан, ако в началото на следващата се бори за награди.

Side Effects
Режисьор: Стивън Содърбърг
Сценарист: Скот З. Бърнс
Синопсис: A young woman's world unravels when a drug prescribed by her psychiatrist has unexpected side effects.

Содърбърг е категоричен, че Side Effects ще бъде последният му пълнометражен филм. За да се пенсионира сега, по всяка вероятност е доволен от начина, по който приключва кариерата му в голямото кино. Премиерата в САЩ беше още в началото на февруари и филмът получи добри отзиви. Освен това трейлърите  изглеждат обещаващо.

Trance
Режисьор: Дани Бойл
Сценаристи: Джо Ейхиърн, Джон Ходж
Синопсис: An art auctioneer who has become mixed up with a group of criminals partners with a hypnotherapist in order to recover a lost painting.

До преди няколко седмици новото предложение от Дани Бойл някак успяваше да мине покрай мен напълно незабелязано, въпреки че тръгва по кината във Великобритания още този месец. Когато наскоро се появиха този смазващ трейлър и този смазващ постер обаче, лентата нямаше как да не получи вниманието, което заслужава. За Trance Бойл отново си сътрудничи със сценариста на Trainspotting Джон Ходж.