About

събота, 1 октомври 2011 г.

It Gets Loud!


Чувства на наслада и възхищение изпитах, гледайки документалния филм It Might Get Loud на доказалия се в този жанр режисьор Davis Guggenheim (An Inconvenient Truth, Waiting For Superman) за трима от най-добрите китаристи на всички времена – Jimmy Page (Led Zeppelin), The Edge (U2) и Jack White ( The White Stripes, The Raconteurs, The Dead Weather).

Филмът предостaвя възможността на всички рок фенове да изпитат тези така чисти и неподправени емоции на радост, докосвайки се до мощния звук на рока. А у зрителите, които не се причисляват към тази група, лентата би могла да събуди интерес с откровеността на тримата си герои. Guggenheim разглежда три нишки, изтъкани от спомените на знаменитите творци, направили ги великите китаристи, които познаваме днес. От откровенията на Jimmy Page разбираме колко неразбрано е било творчеството му от критиците по времето, когато на музикалния пазар се появява албум, превърнал се в шедьовър и емблема на рок сцената, а именно Led Zeppelin IV, включващ песни като Black Dog, Rock And Roll, Stairway To Heaven. От разказа на The Edge научаваме за случайния начин, по който се присъединява към U2 – виждайки закачена обява, в която се търси китарист за рок банда. Успяваме да се докоснем и до борбената същност на Jack White, за когото свиренето на китара представлява борба с цел укротяването на този инструмент. Тук ще направя вметката, че за първи път обърнах по-специално внимание на блус жанра, слушайки любимата песен на White – Grinnin’ in Your Face в изпълнение на Son House. Бих казала, че това е страхотен избор за любима песен.



В началните кадри на It Might Get Loud виждаме почитанието на двама доказали се китаристи, когато в ръцете си Jimmy Page хваща китарата и от нея зазвучава легендарната мелодия на Whole Lotta Love.

It Might Get Loud е филм, в който Jimmy Page, The Edge и Jack White - творци от различни музикални епохи- се събират, за да покажат и споделят със зрителя неизмеримата си любов към електрическата китара.

Лентата успешно изпълни зададената си цел - It really does get loud!



2 коментара:

Влади Неколов каза...

Филмът наистина е уникален. Но, за жалост, не благодарение на Гугенхайм. Просто и аз да режисирам документалка, в която участват двама от най-великите китаристи на света... и Дъ Едж, ще се получи. ;) Самите личности, около които се завърта филма, са повече от изключителни и имат какво да кажат на света. От техническа гледна точка обаче съм разочарован. Режисурата е твърде схематична и накъсана, от което страда атмосферата на филма. Клишетата не са били твърде успешно избягнати, нито пък оригиналността е била дъ мейн гол. Но нито за секунда не съжалявам, че успях да се докосна до гения на Пейдж, Уайт и Дъ едж и мога да отправям само благодарности към Гугенхайм за това :)

Милена каза...

Аххх - как само ми хареса това изречение: "Просто и аз да режисирам документалка, в която участват двама от най-великите китаристи на света... и Дъ Едж, ще се получи. ;) " (и на мен Ди Едж не ми е фаворит). Определено си беше наслада за окото и ухото да се докосна така отблизо до начина на работа на тези уникални музиканти. :)

Публикуване на коментар