About

вторник, 26 февруари 2013 г.

"Пулсът на Слънцето" - Боб Бърман


Автор: Боб Бърман
 Година: 2012
 Издателство: Изток-Запад
 Страници: 320
 Цена: 17 лв. (мека корица)

"Един лъч слънчев в зимен ден,
 пронизал облачната роба,
 е всичко, що, могъщ и несмирен,
 ще имаш между люлката и гроба."
           - Джон Дайър, "Гронгар хил" (1726)

"Пулсът на Слънцето", написана от американския астрофизик Боб Бърман, разглежда значението и влиянието на Слънцето не само върху планетата ни, но и върху всеки жив организъм на нея. Изказът е приятен, лесен за четене и разбиране, което е от изключителна важност за такъв вид тема, особено когато в ръцете си я държи човек, който не е отдавал особено голямо внимание на разглеждания материал. Въпреки че материята, която коментира Бърман предполага сериозен, целенасочен и еднозначен разказ, авторът съвсем не следва тази идея. Тъкмо когато написаното започва да става трудно смилаемо, на помощ идват примери, които да илюстрират по-сложно казаното в теми, засягащи живота на човек, като по този начин интересът на читателите отново се намира в своя максимум.

В книгата си Боб Бърман проследява зараждането на най-важната за човечеството звезда, показвайки ни как е била възприемана тя през различните епохи от зараждането на цивилизацията до днес. Пренасяме се в древността, когато били поставени основите на интересa към Слънцето и неговия механизъм, където за първи път започва да се схваща огромното значение на тази звезда върху всеки един отрасъл от живота на човек и заобикалящата го природа. Следва период на затишие, когато идеите на предците ни най-вероятно са се ръководили от други подбуди и изследването на Слънцето останало на заден план. Затова пък то става обект на неуморими изследвания през Средновековието, когато неговият живот държи умовете на десетки астрономи учени от различни сфери денонощно будни, за да бъдат винаги подготвени да наблюдават незакономерност в поведението на основния ни източник на живот. 

Боб Бърман ни показва живота на едни от най-видните изследователи на Слънцето отблизо. Научаваме за имена, които в съзнанието на обществото са или забравени, или просто никога не са били знаени. Имена на хора, които са поставили основите на астрофизиката и са посветили живота си върху анализирането на устройството и поведението на Слънцето. Един от многото примери в книгата е следният:
"Уилям Хершел, прочут с откриването на Уран през 1781г., през 1800г. открива инфрачервена енергия ("топлинни лъчи"), пропускайки слънчева светлина през призма и, изследвайки получения спектър с термометър. Той бил истински ренесансов човек - талантлив челист, обоист и органист, композитор на двайсет и четири симфонии (нищо че всички те били известни с приспивните си качества). Хершел бил също така и майстор на лещи и телескопи, както и астроном. Той създал най-големите инструменти на своето време, сред които бил и колосален телескоп с огледало с диаметър 120 сантиметра."
Освен задълбочените факти, които "Пулсът на Слънцето" дава за нашата планета и вселена отчасти, книгата ни предоставя и възможността да разберем детайлно влиянието на Слънцето върху здравето ни. На тази тема авторът посвещава една глава от творбата си. Боб Бърман майсторски приковава вниманието на читателите към този дял от книгата, като всяко негово твърдение е подкрепено от видни личности в света на медицинaта. За първи път научих за значението и ползата на витамин D за човечеството, който се оказва един от най-силните врагове на най-страшната болест на нашето време - рака. 

Книгата съдържа безброй интересни факти не само от дял физика и по-специално астрофизика, но и от почти всеки аспект от живота ни. Една от най-интерeсните теми от "Пулсът на Слънцето" определено е тази, отнасяща се към природните явления на Земята, породени от действието на Слънцето. Боб Бърман ни запознава с личните си изживявания и емоции по време на наблюдаване на пълно слънчево затъмнение, на северни сияния, като ги описва като нещо, което би променило живота на човек коренно и завинаги. Освен това авторът ни предлага възможността да видим тези природни чудеса и бегло да можем да се докоснем до тяхната магия от специализираните интернет сайтове на астрономически организации.

Книгата определено е препоръчителна за всеки човек. Дори и да не сте запалени фенове на разглежданата в "Пулсът на Слънцето" тема, начинът, по който е предадено съдържанието още с първите страници ще прикове вниманието ви.

събота, 23 февруари 2013 г.

Прогнози за Оскар 2013

Навлизаме в последния уикенд преди нощта на 24-ти срещу 25-ти, когато ще бъдат раздадени за 85-ти път годишните награди на Американската филмова академия, и е време за финални прогнози. Миналата година постигнах резултат (11/24), с който не би се гордял и някой, който все още се колебае дали Наградите на Академията и Оскарите са едно и също. Тази година подобряването на това (не)постижение е абсолютно задължително, въпреки че като цяло категориите не са по-прозрачни от миналогодишните. Всъщност очертаващата се картина е доста интересна, но и противоречива за анализаторите. Мога да обобщя нещата така - категориите са разделени на два типа - такива с изявен фаворит, за който, да речем, букмейкърите не биха приемали залози, и такива, единственият възможен подход към които е стрелянето на тъмно. Това, ако съм прав, практически ми гарантира минимум от 12 точни попадения, но да, човек никога не знае.

Миналогодишната церемония ни направи свидетели на сериозна аномалия: най добрият филм на годината (The Artist) спечели и Оскара за най-добър филм. През тази година се връщаме към корените на наградите, за да гледаме триумфа на продукция с класа малко над средната и да се радваме, защото е можело да бъде и по-зле. След като номинациите бяха обявени, отсъствието на Бен Афлек и Катрин Бигелоу беше определяно като шокиращо, но и индикативно за развитието на събитията в основните категории. Логиката и най-вече традицията сочеха, че Argo и Zero Dark Thirty са вън от борбата за най добър филм и единствената рентабилна прогноза изглеждаше тази за Lincoln. Негативните прогнози обаче се сбъднаха само за Бигелоу и е факт, че 35 часа преди раздаването, Zero Dark Thirty няма никакви изгледи за победа. Лентата за заложническата криза в Иран на Афлек в същото време натрупа толкова сериозна и някак необяснима инерция, че практически нищо не може да я спре. В голямата част от останалите категории ситуацията е без драматични промени от обявяването на номинациите до сега. Най-интересните и завързани съревнования са тези за актриса в главна роляанимация и оригинален сценарии, а най-безапелационно силната категория е тази за операторско майсторство, където, ако има справедливост, ще бъдат раздадени пет отделни статуетки.

При изготвянето на прогнозите си използвам предимно статистически подход, като с най-голяма тежест са спечелените до момента награди и номинации през сезона на наградите. Едва след това включвам субективния фактор под формата на предполагаемата нагласа на Академията към различните личности, жанрове, култури и нейните предубеждения. Под внимание взимам и прогнозите на различни уважавани критици и анализатори. Личните предпочитания за това кой трябва да спечели се базират на моя кинематографичен идеал за всеки от отделните аспекти на правенето на филми, както и на най-обикновени симпатии.

Номинираните може да си припомните тук преди да започнем.


Най-добър филм
Ще спечели: Argo
Основен конкурент: Lincoln
Трябва да спечели: Django Unchained

Тази година категорията не е никак слаба и дори включва немалко от действителните най-добри филми на годината и единия най-добър - Django Unchained. И докато за лентата на Тарантино човек трудно можеше да гради илюзии, пътят пред Lincoln доскоро беше съвсем свободен. Работата е там, че дотук Argo спечели всичко, което можеше да се спечели - Златен глобус, Награда на критиците, на режисьорите, на актьорите, на продуцентите и BAFTA. За Lincoln и Life of Pi последната надежда за значима награда тази годна е Оскарът. Хич не звучи добре, нали? Големият победител на вечерта ще е лентата на Бен Афлек не само заради тази инерция, но и защото е перфектният Оскаров филм - предлага драма, съспенс, комедия (любимата на Холивуд самоирония), има доходоносна тематична ориентация, разказва реална история. Но най-важното е, че една значителна част от него е филм за филмите, а това е най-печелившият тренд в момента.

Най-добър режисьор 
Ще спечели: .Ммммпфффф... момент... Спилбърг. Да речем
Основен конкурент: Дейвид О. Ръсел. Да Речем.
Трябва да спечели: Анг Лий за Life of Pi

Сложна категория. Това, което поставя шансовете на Lincoln пред тези на Life of Pi, е значително по-добрата вероятност с Оскара за режисура да си тръгне Спилбърг, отколкото Анг Лий. А причината за това е аритметична - тази година кинолегендата режисира трима актьори до номинация срещу нула за Лий. По тази логика достигам и до това, че шансовете на Дейвид О. Ръсел не бива да бъдат подценявани, ако, разбира се, Академията борави единствено с кинематографични аргументи. Ако можехме да разберем дали неприятният му нрав иритира и хората, които попълват бюлетините, вероятно да заложим на Спилбърг щеше да е доста по-лесно решение.

Най-добър актьор в главна роля 
Ще спечели: Брадли Купър, защото Academy award winner Bradley Cooper звучи твърде добре. Шегувам се (лошо при това) - Даниъл Дей-Люис за Lincoln
Основен конкурент: В интерес на истината - Брадли Купър за Silver Linings Playbook
Трябва да спечели: Даниъл Дей-Люис за Lincoln

Тук наистина няма много за разискване. Единственият, който през миналата година показа пред камерата актьорска мощ, сравнима с тази на Дей-Люис, е Хоакин Финикс. Но Академията е красноречива за чувствата си към The Master. Брадли Купър прави много удобна роля в SLP, която го прави "основен конкурент", но дори и такъв, той е невъобразимо далече от ДДЛ.

Най-добра актриса в главна роля 
Ще спечели: Дженифър Лоурънс за Silver Linings Playbook
Основен конкурент: Джесика Частейн за Zero Dark Thirty
Трябва да спечели: Наоми Уотс за The Impossible

Лоурънс и Частейн попаднаха в различни категории на "Златните глобуси" и и двете спечелиха своята, затова всички бяха доволни. От момента, в който двете имат какво да делят, те се редуваха със статуетката. Наградите BAFTA обаче избраха европейското в лицето на Еманюел Рива и така регистрираха нов играч в борбата за Оскар. Все пак за мен решаващата победа е тази на звездата на SLP на наградите на Гилдията на актьорите (обикновено определяща). Въпреки че харесвам поотделно всяка една от номинираните актриси, тази година категорията не ми е любима. Затова се надявам на изненада и стискам палци за Наоми Уотс, която в никакъв случай не прави по-лоша роля от фаворитките.

Най-добър актьор в поддържаща роля 
Ще спечели: Томи Лий Джоунс за Lincoln
Основен конкурент: Кристоф Валц за Django Unchained
Трябва да спечели: Томи Лий Джоунс за Lincoln

Да, Кристоф Валц прави най-силната "поддържаща роля". И колкото и да е честно така, аз ще се съглася с Академията ако избере Томи Лий Джоунс. Защото, ако хипотетично Валц спечели, активът му ще е два Оскара за три години в голямото кино. Да погледнем сега друг актьор със същия актив, който по случайност също е номиниран (за седми път, близо четирисет години след първата си номинация) - Де Ниро, който си е с две статуетки след един цял съзнателен живот работа на най-високо ниво. И понеже тази в SLP не е точната роля за трето отличие, стискам палци за Томи Лий Джоунс. Но и тази категория е доста отворена.

Най-добра актриса в поддържаща роля 
Ще спечели: Ан Хатауей за Les Miserables
Основни конкуренти: Ann' Hathaway, Anne Halfway
Трябва да спечели: Ан Хатауей за Les Miserables

Изпълнението на Ан Хатауей в Les Miserables е с няколко класи над всичко останало в лентата, а решението на Том Хупър да заснеме I Dreamed a Dream в един take е едно от малкото му такива, заслужаващи уважение. Няма защо да се заблуждаваме. Всички знаем, че именно този един take ще спечели Оскара на Хатауей. Съвсем, съвсем заслужено при това.

Най-добър анимационен филм 
Ще спечели: Wreck-It Ralph
Основен конкурент: Brave
Трябва да спечели: ParaNorman/Wreck-It Ralph

Вече говорих за това, че категорията е извън форма тази година. Залагам на най-технически издържаното предложение, но имам едно на ум с Brave.

Най-добър адаптиран сценарий
Ще спечели: Крис Терио за Argo
Основен конкурент: Тони Къшнър за Lincoln
Трябва да спечели: Тони Къшнър за Lincoln

Обикновено носителят на Оскар за най-добър филм печели и за сценарий. В случая той не е най-добрият. Тони Къшнър допринася с основата за един много функционален филм, който представя една легендарна фигура като човек от плът и кръв, като в същото време оставя очарованието на мита напълно непокътнато.

Най-добър оригинален сценарий
Ще спечели: Марк Боал за Zero Dark Thirty
Основен конкурент: Михаел Ханеке за Amour
Трябва да спечели: Куентин Тарантино за Django Unchained/Марк Боал за Zero Dark Thirty

За това, колко силна за мен е тази категория, най-красноречиво говори фактът, че имам два лични фаворита и Moonrise Kingdom не е един от тях. Възможно е номинацията на Amour за най-добър филм да резултира в победа за Ханеке тук, но същото може да се каже за Zero Dark Thirty, а това е една от малкото възможности на Академията да се реваншира за пренебрегването на Катрин Бигелоу и нейния филм в някои от останалите категории. Но най-пълнокръвните и в същото време уникални персонажи, най-острият диалог и най-богатата история са тези на Тарантино.

За повечето от останалите категории има или твърде много за казване, което не може да бъде синтезирано в един абзац, или пък нищо, затова ги оставям без коментар.

Награда за операторско майсторство

Ще спечели: Клаудио Миранда за Life of Pi
Основен конкурент: Роджър Дийкинс за Skyfall
Трябва да спечели: Роджър Дийкинс за Skyfall

Най-добър неанглоезичен филм

Ще спечели: Amour
Основен конкурент: Конкурентите на Amour не са в тази категория.
Трябва да спечели: Amour 

Награда за монтаж

Ще спечели: Argo
Основен конкурент: Life of Pi 
Трябва да спечели: Zero Dark Thirty

Най-добър дизайн на продукция 

Ще спечели: Anna Karenina
Основен конкурент: Life of Pi/Les Miserables 
Трябва да спечели: Anna Karenina 

Най-добър костюмен дизайн 

Ще спечели: Anna Karenina
Основен конкурент: Mirror Mirror
Трябва да спечели: Anna Karenina

Най-добри грим и прически

Ще спечели: Les Miserables
Основен конкурент: The Hobbit: An Unexpected Journey
Трябва да спечели: The Hobbit: An Unexpected Journey

Най-добра музика към филм

Ще спечели: Майкъл Дана за Life of Pi
Основен конкурент: Томас Нюман за Skyfall
Трябва да спечели: Дарио Марианели за Anna Karenina

Най-добра оригинална песен към филм 

Ще спечели: Skyfall от Skyfall, ако някой с власт не прояви малко разум и не отмени категорията в последния момент, защото, например, е абсурдна.
Основен конкурент: Онзи с разума.
Трябва да спечели: Suddenly от Les Miserables и категорията да се самоунищожи от тъпота.

Най-добър звуков миксинг

Ще спечели: Les Miserables
Основен конкурент: Skyfall
Трябва да спечели: n/a

Най-добър звуков монтаж

Ще спечели: Skyfall
Основен конкурент: Life of Pi
Трябва да спечели: n/a

Най-добри визуални ефекти

Ще спечели: Life of Pi
Основен конкурент: The Avengers
Трябва да спечели: Life of Pi

Най-добър документален филм

Ще спечели: Searching for Sugar Man
Основен конкурент: The Gatekeepers
Трябва да спечели: Searching for Sugar Man

Най-добър късометражен документален филм

Ще спечели: Open Heart 
Основен конкурент: Inocente
Трябва да спечели: n/a

Най-добра късометражна анимация

Ще спечели: Paperman
Основен конкурент: Maggie Simpson in The Longest Daycare
Трябва да спечели: Adam and Dog

Най-добър късометражен игрален филм

Ще спечели: Asad
Основен конкурент: n/a
Трябва да спечели: n/a

Равносметката: Без едноличен лидер по брой награди; с по 3 Оскара: Argo, Lincoln, Life of Pi и Les Miserables; след тях с по 2: Anna Karenina и Skyfall

Остава да пожелаем успех на фаворитите си и да се надяваме на силна церемония и силен Сет Макфарлън.


понеделник, 18 февруари 2013 г.

A Good Day to Link Hard

 С надеждата да простите скандално ужасния pun в заглавието и без никакво увъртане преминавам към същественото. Ще пробвам нещо ново, като опитам да синтезирам събитията от онлайн киновселената със седмица назад. Защото някои неща наистина не заслужават да бъдат пропуснати.

Вчера своите награди раздаде Гилдията на сценаристите в Америка. На едно от последните си партита преди Последното, Холивуд си направи нова лоша услуга, избирайки за пореден път Argo пред Life of Pi и Lincoln. Когато казвах, че състезанието за Оскар е с един кон, бях напълно прав, но все пак заложих на грешния. С приза за оригинален сценарии пък си тръгна Zero Dark Thirty.

Vanity Fair предлага графика, която брои труповете в цялата филмография на Тарантино. Равносметката е 8 филма и 560 (приблизително - не е лесно да броиш нацисти в горящо кино) екранни убийства. А жертвите поемат към създателя си по 18 различни начина, повечето от които изключително изобретателни. Как после човек да убеди по-софистицираните зрители, че филмовото насилие не генерира агресия, когато five point exploding heart техниката, например, е погубила милиони в реалния живот. Duh.

И докато сме на хумористична вълна - Between Two Ferns - токшоуто със саксиите на Зак Галифианакис, което цели да унизи по всички въобразими начини гостите си, успява вече доста време да подържа абсурдно високо ниво. Новият епизод е на Оскарова вълна и се гаври с Джесика Частейн, Сали Фийлд и Брадли Купър. Първата част пък си струва да видите и само заради финала. Гледайте, защото Галифианакис прави ролята на живота си.

Erik Lundegaard ни предлага възможността да подредим носителите на Оскар за най-добър филм в собствена класация, а Pajiba кани на тривия с "най-интересните неща, които не знаем за Кристоф Валтц", като особено интересна е връзката му с Ханеке. Според Empire пък Сам Мендес е на точно 75% сигурен за Бонд 24.

Ето тук е мястото да се отдалечим максимално от хумористичната вълна, защото Кристофър Тапли от HitFlix не се шегува, когато подрежда най-добрите кадри (част 1, част 2) от изминалата година. Друг силен текст на същата тематика можете да откриете в Deadline.

На нашенския блогосклон нещата също се случват. Kато например завръщането на Скротума, ревюто на Силвър за Zero Dark Thirty, любимите филми на Ламот и отразяването на Берлинале от мястото на събитието в Другото Кино. Благодарение на Нели пък имаме на едно място четири от номинираните за Оскар късометражни анимации. От съвсем скоро и петият: The Simpsons: The Longest Daycare е свободен за гледане.


събота, 16 февруари 2013 г.

Филмите на 2013-та: Анимациите


2012-та си имаше всичко необходимо, за да бъде силна откъм анимации - филм на Пиксар, два на Дисни (единият с и всъщност на Тим Бъртън), две заглавия и от ДриймУъркс, нови stop-motion предложения от две по-малки, но изключително иновативни студиа - Лайка, които продължиха традицията на Coraline чрез с една идея по-малко вдъхновения, но също толкова оригинален Paranorman, и Аардман с техния надценен, но пък обичан от Академията The Pirates: Band of Misfits!. Нещата обаче не се развиха добре и ако в момента се намираме в епицентъра на една от най-оспорваните битки за Оскар за анимация от дълго време насам, то не е защото годината е била изпълнена с равностойно силни заглавия, а защото няма достатъчно силно заглавие, което да се открои и да направи категорията своя. Не получихме възможността да видим неща с мащаба на Toy Story 3, Up и WALL-E и още по-тревожен е фактът, че Пиксар за втора поредна година направи крачка назад. Това, че Brave изглеждаше изключително обещаващо буквално до премиерата, само прави разочарованието още по-горчиво. Оригиналността и смелостта в концепта и визията на Wreck-It Ralph пък бяха неутрализирани от дивия стремеж идеите на лентата да достигнат до най-широката възможна аудитория и от индикативната му формулност. От ДриймУъркс също се показаха извън форма, като представиха посредствените Madagascar 3 и Rise of the Guardians. Ice Age: Continental Drift на Блу скай пък може да се нареди на челните позиции само в класация ботъм еди-колко-си, но огромният му финансов успех дава някои подсказки защо в днешно време ги правят по калъп. И ако се върнем към Оскарите: Категорията "Най-добър анимационен филм" не изглежда в разцвета си тази година, но пък четири от номинираните заглавия да са с почти еднакъв шанс за победа си е събитие, което не можем да не отчетем.

А сега към бъдещето. И отново не мога да не започна с Пиксар. Студиото продължава да затъва в потока от безсмислени продължения, чието начало беше поставено, съвсем мистериозно, от това на най-лошия им филм - Cars. То получи достатъчно ниски оценки и дори не бе номинирано за Оскар (!). Вместо от студиото да схванат крещящите сигнали, те си позволиха да обявят Finding Nemo 2. Тази тенденция не просто орязва креативността на гениите от компанията (защото именно оригиналните истории я направиха това, което е, а и какви възможности за вариативност в сюжета оставя заглавие като "Търсенето на Немо"?), но и олицетворява стремежа на студиото да играе на сигурно, което също е свързано с прахосването на талант и никога не прави добро впечатление. През тази година ще видим Monsters University и от сега мога да гарантирам, че това няма да е един от филмите на годината, нито анимацията на годината.

Едва ли ще ви изненадам като кажа, че 40% от анимационните филми, които предстоят да излязат през 2013-та, са японски продукции (много от тях са direct-to-video). В Страната на изгряващото слънце като че ли се чувстват длъжни да правят пълнометражни версии на всичките си манга сериали, така че това е съвсем нормално. Освен това там готвят и свой прочит на Iron Man. Повече от отличните новини обаче идват от славното Студио Гибли, а те са точно две, под формата на нови заглавия, и определено заслужават по-специално внимание. Сред нещата, които няма да разгледам по-подробно, са "Капитан Планета"-like проект от Коста Рика със заглавие Odyssey 2050, бразилският Rio 2096: A Story of Love and Fury (традиционна 2D анимация) и южноафриканският Khumba. Доста любопитен е и преходът на аржентинския режисьор Хуан Хосе Кампанея (El secreto de sus ojos) към рисуваното кино с неговия Metegol (Foosball), чийто трейлър можете да видите тук. Списъкът с американските заглавия (естествено до едно компютърно генерирани и в glorious 3D) пък е допълнен от още едно продължение - Cloudy with a Chance of Meatballs 2, Escape from Planet Earth, чиято премиера в САЩ беше вчера и към момента получава тежка критика, и Dorothy of Oz - дебютната продукция на Summertime Entertainment, която обаче все още си търси разпространител. Planes пък достига до нас благодарение на DisneyToon - малкото, вероятно осиновено братче на Дисни, което бълва онези глуповати straight to DVD продължения на класиките. Освен това Planes е спиноф на Cars, а аз искрено се дивя на следното - с говорещи коли не се получи, какво ли ги кара да вярват в говорещите самолети от филма с говорещите коли?

Да си пожелаем 2013-та да зарадва любителите на анимациите. Това може да стане с тези заглавия:

Monsters University


Режисьор: Дан Сканлън
Студио: Pixar Animation Studios, Walt Disney Pictures
Стил: CG
Премиера в България: 21-ви юни

Monsters University ни връща в колежанските години на едноокото зелено чудовище Майк (Били Кристъл) и голямото синьо чудовище Съли (Джон Гудман). На кормилото е дебютантът Дан Сканлън, което може да бъде прието като симптом за това, че у филмът още от сега се появява комплекс за малоценност в зародиш. Животът в Университета на Страха подозрително (и неприятно) прилича на този в един от не толкова качествените филми на 2012 - Pitch Perfect и ако трябва да съдим по трейлъра, след въведението в него следва безкрайна поредица от смешки, а за какъвто и да е смислен сюжет ни е просто загатнато. Това може да бъде казано само в един смисъл - негативен. Засега просто не успявам да открия логичното място на подобно продължение във филмографията на Пиксар и твърдо смятам, че компанията трябва да се фокусира върху неизследвани територии. С право се питате (ако ви пука изобщо) какво прави тогава филмът в "най-очаквани". Ами Пиксар е. Това е единствената причина. Е, може би и Джон Гудман.

The Croods


Студио: DreamWorks Animation
Стил: CG
Премиера в България: 29-ти март

The Croods е поверен изцяло на де Мико (Space Chimps) и Сандърс (How to Train Your Dragon), като със сигурност тук решаващият фактор ще бъде сценарият. Праисторическият сетинг дава чудесна възможност на аниматорите да изследват физиката на дивата природа, а кастът, приятен или не (стига, естествено че е първото, Ема Стоун е в него), ще зависи изцяло от това, как са написани персонажите. Пригответе се за поне малко тривиалност в историята и наврени в лицето послания, но, хей, можем ли да очакваме нещо друго от съвременна мейнстрийм анимация?

Turbo


Режисьор: Дейвид Сорън
Студио: DreamWorks Animation
Стил: CG
Премиера в България: 19-ти юли

Turbo е другият филм на ДриймУъркс, който имаме възможност да видим през 2013-та. От трейлъра може да се разбере твърде малко и единственото, което прави впечатление, е Tick of the Clock на Chromatics от Drive. Дейвид Сорън също е дебютант, като преди е работил като художник по Shrek, Shark Tale и Over the Hedge. Историята се занимава с несъществуването на невъзможното под формата на градински охлюв, който мечтае да се състезава в Инди 500. Освен обичайните сценаристи, работили по предишни проекти на студиото, тук необичайно впечатление прави името на Робърт Сийгъл, автор на сериозни сценарии като тези на The Wrestler и Big Fan.

Frozen

Студио: Walt Disney Animation Studios
Стил: CG
Премиера в България: 29-ти ноември

Без значение колко често се екранизира "Снежната кралица" на Андерсен, когато Дисни опитват да го направят, аз се вълнувам. Потенциалът тук тежи тонове и остава да се надяваме на майсторско изпълнение от режисьора на Tarzan Крис Бък и сценаристката на Wreck-It Ralph Дженифър Лий. Единствената звезда в каста е Кристен Бел, като се надявам тук целта на Дисни да е връщането към корените и използването на гласов талант пред звездна мощ. От първия поглед към лентата изглежда, че от Дисни са готови да приложат стила на шорта Paperman, смесващ CG с традиционна анимация, в пълнометражен филм. Дано да съм прав, защото Paperman наистина изглежда добре.

Epic


Режисьор: Крис Уедж
Студио: Blue Sky Studios, Twentieth Century Fox Animation
Стил: CG
Премиера в България: 24-ти май

Гледайте трейлъра. Сега заменете малките зелени войници с пияни сини пиктсита и безобидния американски хумор с остър британски и получавате "Волният народец" на Тери Пратчет (идеята ми е, че концепцията не е особено оригинална. Сигурно можете да откриете и по-точни сравнения). Ако изключим фрапиращо безвкусния каст (плюс Кристоф Валц) и факта, че лошите очевидно ще изглеждат като аватари... филмът не изглежда толкова зле, пък дори и "от създателите на Ice Age". А анимацията изглежда направо страхотно.


Despicable Me 2 


Студио: Illumination Entertainment
Стил: CG
Премиера в България: 5-ти юли
Трейлър

Всеки харесва минионите, затова, както обикновено се случва в шоу бизнеса, те се завръщат (а през 2014-та ще си имат и собствен филм). Екипът, който ни представи Despicable Me, се завръща в почти пълен състав и е подсилен от Ал Пачино като потенциален злодей.


Kaze tachinu (The Wind Rises)/ Kaguyahime no monogatari (The Tale of Princess Kaguya)

Студио: Studio Ghibli
Стил: Традиционен
Премиера в България: n/a

През декември стана ясно, че новите режисьорски проекти на Миязаки и Такахата ще се случат през 2013-та. Нещо повече, от студиото обявиха, че премиерите на двата филма ще бъдат в един и същи ден. С това съоснователите на Гибли дублират събитията от преди 25 години, когато по едно и също време дебютират My Neighbor Totoro и Grave of the Fireflies. Kaze tachinu, по-практичният от двата проекта, хроникира живота на дизайнера на японския изтребител Мицубиши А6М, използван във всички въздушни сражения на японския императорски флот през Втората световна война. Kaguyahime no monogatari пък е фабула, разказваща за принцеса, израснала в бамбуково растение. Арт извадки от двете ленти можете да откриете тук и тук.

___________________________________________________

P.S. Едно от нещата, които липсваха през 2012-та, ще липсва и през 2013-та - анимация от Силван Шоме (The Illusionist, The Triplets of Belleville). Но добрата новина е, че френският режисьор подготвя игралния си дебют - Attila Marcel.

понеделник, 11 февруари 2013 г.

Филмите на 2013-та: Блокбъстърите

Позволих си да забавя тази публикация (по-точно поредица публикации) с мисълта, че непосредственото начало на годината всъщност идва с погледи, все още насочени към отминалата (под формата на награди, класации и някои закъснели премиери в страните, които не са САЩ). Тясно свързано с този факт е и отсъствието на всякакви важни премиери през януари. Затова и моите най-очаквани филми на 2013-та броят от февруари нататък и се концентрират, разбира се, в шумните летни месеци и края на годината, като в първия случай става въпрос за корпоративните мастодонти, които ще изследвам по-долу. Блокбъ(/а)стър е рaзтегливо понятие, затова, дори и с риск да не съм съвсем точен, разглеждам като единствен релевантен фактор бюджета на филмите, тъй като не мога да знам как ще се представят те в бокс офиса. За улеснение, за блокбъстър приемам филм с бюджет, надхвърлящ сто или точно сто милиона долара и толкова.

Горчивият опит с големите заглавия от миналата година би трябвало да светва някои лампички и да действа отрезвително. И пак, това, което ни предстои да видим през 2013-та поне на теория изглежда страхотно. Добрата новина е, че към само две от заглавията по-долу очакванията на всички са нездравословно високи и биха могли да се отразят и на моите възприятия. Останалите оувърхайпнати филми просто не принадлежат тук, затова и няма да ги намерите. Но ако, след като достигнете последната дума от тази публикация, все още се чудите къде са Man of Steel и Pacific Rim, например, свържете ги с предишното изречение и ги очаквайте в нещо със заглавие потенциалните провали на 2013-та (а такова нещо ще има, така че буквално - очаквайте ги).

Нещо като honоrable mentions в случая се явяват няколко заглавия, чието място просто не мога да определя и не съм съвсем убеден какво да очаквам от тях. През март по кината тръгва Jack the Giant Slayer на Брайън Сингър, където онзи Джак с бобеното стъбло е еволюирал до сериен убиец на великани, като до скоро единствено оставаше да уточни дали ги slay-ва или ги kill-ва, но изглежда вече се е спрял на първото. Сингър не е лош избор за подобен филм и кастът е доста приятен (Никълъс Хоулт, Юън Макгрегър, Бил Най, Стенли Тучи, Иън Макшейн) но просто не успявам да игнорирам факта, че филмът изглежда като поредната престилизирана с акцент върху мрачните нюанси приказка от кръвната група на заглавия, които наистина не искам да споменавам. Но не е напълно изключено да се получи нещо забавно, затова засега оставям Jack the Giant Slayer в чистилището.

Не крия, че очаквам новия филм на М. Найт Шаямалан с интерес. After Earth дава на Шаямалан възможността да перифразира идеята на The Happening и да я реализира адекватно. А също така и да се реабилитира за целокупния brain damage през всички. тези. години. Напълно добронамерен съм и стискам палци. Сериозно.

Съдбата на класическите литературни произведения е да бъдат екранизирани средно на всеки 20-25 години и изглежда, че сега е времето за нова адаптация по "Великият Гетсби" на Ф. Скот Фицджералд. Все по-често се замислям дали високите ми очаквания за The Great Gatsby не се базират повече на желанието, отколкото на предчувствието, че ще се получи добре. Ясно е, че тази адаптация ще бъде различна, ексцентрична по базлърмановски (в това можете да се убедите и от трейлъра), но това не значи обезателно добра. Всичко, което The Great Gatsby засега обещава, е да бъде скъп (127 шибани милиона), бомбастичен, зареден със звездна мощ и... в 3D. Само едно от многото продължения, които предстоят да излязат и през тази година, е The Hunger Games: Catching Fire. Повод за позитивизъм е присъствието на Майкъл Арндт сред сценаристите, но на Франсис Лоурънс не смея да се доверя, а и не виждам как филмът може да надскочи нивото на този на Гари Рос (което така или иначе е около средното).

А това са блокбъстърите, които нямам търпение да видя през 2013-та:

Star Trek Into Darkness
 

Режисьор: Дж. Дж. Ейбрамс
Бюджет: ~ 185 млн.
Премиера в България: 17-ти май 
Синопсис: After the crew of the Enterprise find an unstoppable force of terror from within their own organization, Captain Kirk leads a manhunt to a war-zone world to capture a one man weapon of mass destruction.

А това е Блокбъстърът, който нямам търпение да видя през 2013-та. Знам, че прецаквам съспенс системата с обратното броене, но просто не мога да не започна с него. Истина е, че от Paramount се справят блестящо с маркетинга и Ейбрамс гради методично една нова гийк митология, но действително очаквам всичкият хайп да се окаже напълно заслужен. Екипажът на Ентърпрайз се завръща в титулярен състав, а мистериозният антагонист на Бенедикт Къмбърбач има огромен потенциал и за това виновна е не само viral кампанията но и блестящият избор на британския актьор. Отново тук са и композиторът Майкъл Джакино и операторът Дан Миндел. Виждам го като разтърсващо, интелигентно забавление. Дано да не греша.  

The Wolverine


Режисьор: Джеймс Манголд
Сценарий: Марк Бомбак, Скот Франк, Джеймс Манголд, Кристофър Маккуери, Крис Клермон (комикс), Франк Милър (комикс)
Бюджет: 100 млн.
Премиера в България: 26-ти юли
Синопсис: Based on the celebrated comic book arc, this epic action-adventure takes Wolverine, the most iconic character of the X-Men universe, to modern-day Japan. Out of his depth in an unknown world he faces his ultimate nemesis in a life-or-death battle that will leave him forever changed.Vulnerable for the first time and pushed to his physical and emotional limits, he confronts not only lethal samurai steel but also his inner struggle against his own immortality, emerging more powerful than we have ever seen him before.
 
Защото от Fox не могат да си позволят нов X-Men Origins: Wolverine и защото заслужаваме да получим нормална самостоятелна история за най-култовия персонаж в цялата X-Men вселена на Marvel. Звучи мащабно, а? Не, не съм comic book geek и точно затова не познавам материала, на който е базиран The Wolverine, но разбирам, че става въпрос за най-епичната сюжетна линия от всички истории за Вълколака, а именно поредицата на Франк Милър (чието име би трябвало да говори нещо и на тези, за които светът на комиксите е за социопати) и Крис Клермон. Режисьорът Джеймс Манголд е пробвал много различни неща през кариерата си и въпреки това подобен филм би бил нещо ново за него. Интересно ми е как Манголд ще подходи към лентата и (както, ако не ми беше неудобно да се повтарям, щяхте да ме чувате да казвам честичко до края) очаквам добра доза мейнстрийм забавление.
 
Oblivion

  
Сценарий: Джоузеф Козински, Карл Гайдушек, Майкъл Арндт, Арвид Нелсън (комикс)
Бюджет: 140 млн.
Премиера в България: 12-ти април
Синопсис:  A court martial sends a veteran soldier to a distant planet, where he has to destroy the remains of an alien race. The arrival of an unexpected traveler causes him to question what he knows about the planet, his mission, and himself.

При все че Oblivion е базиран на комикс на самия режисьор Джоузеф Козински (Tron: Legacy), едва ли можем да очакваме нещо повече от едно добро холивудско забавление (явно не ми е толкова неудобно). И тук сред сценаристите откриваме името на Майкъл Арндт, а зад камерата е основната причина любопитството ми да се превърне в нетърпение - Клаудио Миранда, който по това време ще е носител на Оскар за невероятната си работа по Life of Pi. За модерния touch на лентата пък ще се грижи музиката на M83.

Thor: The Dark World


Режисьор: Алън Тейлър
Бюджет: n/a
Премиера в България: 8-ми ноември
Синопсис: Thor battles an ancient race of Dark Elves led by the vengeful Malekith who threatens to plunge the universe back into darkness after the events of The Avengers. 

Не съм фен на Game of Thrones, но не защото е лош, а защото е надценен. Проблемите му нямат нищо общо с режисурата, а технически е много близо до съвършенството. Алън Тейлър е отговорен за двата най-силни епизода от първия сезон, както и за началото и края на втория. Огромен фен съм обаче на The Sopranos, а там Тейлър режисира някои смазващи неща, разпростиращи се над няколко сезона. Не съм убеден, че той ще разполага с правилните сценаристи, но все пак, с комикс със силен arc като базис, вярвам, че може да се получи нещо по-добро от Thor (2011).

Iron Man 3


Режисьор: Шейн Блек
Бюджет: ~ 200 млн.
Премиера в България: 26-ти април
Синопсис: Marvel's "Iron Man 3" pits brash-but-brilliant industrialist Tony Stark/Iron Man against an enemy whose reach knows no bounds (Mandarin). When Stark finds his personal world destroyed at his enemy's hands, he embarks on a harrowing quest to find those responsible.

Знам, нова комиксова адаптация, но обещавам да е последната. Iron Man 3 представлява първата глава от втората фаза на кинематографичната вселена на Marvel и затова (а и не само) очаквам да даде всичко от себе си, за да се представи добре. Трейлърът, който изглежда страхотно, обещава филмът да сблъска Железния човек с ултимативния му немезис Мандарин (Бен Кингсли). Гай Пиърс е в ролята на секундарен злодей, като наистина се надявам най-накрая да е попаднал на подходящия сценарии за това, защото го заслужава (не, пичове, Рейкс от Lawless НЕ е добре написан злодей). Който е запознат с единствения предишен режисьорски проект на Шейн Блек, Kiss Kiss Bang Bang, знае защо reuninon-ът му с Робърт Дауни Джуниър е дяволски добра идея.

Elysium


Режисьор: Нийл Бломкамп
Сценарий: Нийл Бломкамп
Бюджет: 100 млн.
Премиера в България: n/a (САЩ: 9-ти август)
Синопсис: Set in the year 2159, where the very wealthy live on a man-made space station while the rest of the population resides on a ruined Earth, a man takes on a mission that could bring equality to the polarized worlds. 

Elysium е практически единственият авторски проект в списък, пълен със филми с цели орди сценаристи и определено печели точки от това. Знаете ли от какво филмът печели основния си пакет точки обаче? Южноафриканския режисьор Нийл Бломкамп, който преди 4 години ни отвя с District 9. Тук той има възможността да изгради цял нов свят от метафори и да предложи социален коментар по-мощен и от този в предишния му проект. В Elysium отново можем да видим Шарлто Копли, този път в екип с Мат Деймън, Джоди Фостър, Уилям Фихтнър и Алис Брага.
 
  The Lone Ranger


Режисьор: Гор Вербински
Бюджет: 250 млн.
Премиера в България: 5-ти юли
Синопсис: Native American spirit warrior Tonto recounts the untold tales that transformed John Reid, a man of the law, into a legend of justice.

Това е най-скъпият проект в списъка и съвсем логично това е така, тъй като The Lone Ranger събира за пореден път Джони Деп с режисьора Гор Вербински (виновник за всичко хубаво, което се е случвало със сагата Pirates of the Caribbean) и продуцента Джери Брукхаймър (виновник за всичко скапано, което се е случвало със сагата Pirates of the Caribbean). Деп вече се пробва във филм по телевизионно шоу от средата на миналия век и fail-на, но явно не му пука особено и за приятелите си Бъртън и Вербински е готов на всичко, така че тук ще го видим като индианеца Тонто. В другата главна роля е Арми Хамър. Дотук нещата не звучат съвсем наред, но този tv spot ме изненада приятно, а и харесвам Вербински, така че успявам засега да стая известна доза оптимизъм.
 
World War Z


Режисьор: Марк Форстър
Бюджет: 125 млн.
Премиера в България: 21-ви юни
Синопсис: A U.N. employee is racing against time and fate, as he travels the world trying to stop the outbreak of a deadly Zombie pandemic. 

Ако чисто стилистично ви тревожат бързите зомбита значи този трейлър би ви разочаровал. Аз не съм такъв зомби пуритан, а и освен това нямам фетиш към долнопробни постапокалиптични касапници, така че съм OK с това. Като включим и безумно добрия избор на заглавия през последните... много години от страна на Брад Пит, високите оценки за едноименния роман на Макс Брукс и Робърт Ричардсън зад камерата, изглежда, че филмът има потенциал, за да се представи на ниво. 

Очаквайте скоро (ако искате де) - Филмите на 2013-та: Анимациите