Кан 2013: Дни 6-12

Наградите на 66-тия фестивал в Кан бяха раздадени и с това той официално приключи. Закриваме поредната силна година във френската столица на киното с изключително интересни предложения във всички програми и отлични критически оценки за голяма част от тях. Вчера председателят на журито на конкурсната програма Стивън Спилбърг обяви новия носител на Златна палма, а именно френската лента La vie d'Adèle (Blue is the Warmest Colour) на тунизиеца Абделатиф Кешиш. Това идва като сериозна изненада с оглед на малкото шум, който се вдигна около драмата в две части, особено в сравнение с този около по-амбициозните заглавия. И докато гръмките оценки за филмите на Франсоа Озон, братя Коен и Хироказу Корееда са сипеха, този на Кешиш просто спечели одобрението на най-много членове на силно разнородното жури. И Inside Llewyn Davis и Like Father, Like Son в крайна сметка не останаха с празни ръце, тръгвайки си с Гран при и Наградата на журито респективно. Копродукцията между Франция и Камбоджа L'image manquante (The Missing Image) спечели програмата "Особен поглед", а Амат Ескаланте (Heli) и Джиа Жангке (A Touch of Sin) бяха наградени съответно за режисура и сценарий. Актьорските призове отидоха при Беренис Бежо за The Past и ветерана Брус Дърн за Nebraska.

За да избере La vie d'Adèle за най-добър филм на фестивала, журито показа сериозна готовност да разчупи рамките на рутината. За La vie d'Adèle важи любимото на киноиндустрията в момента "слабо базиран" (в крайна сметка не е ли и най-оригиналният сюжет (слабо) базиран на нещо вече съществуващо?), но интересното в случая е, че лентата на Абделатиф Кешиш съществува благодарение на комикс, ставайки по този начин първия носител на Златна палма, който е адаптиран по графичен роман. Друго, което кара филма да изглежда като изненадващ победител, е скандализиращият му център, в който се намира любовната и подчертано сексуална история на две френски момичета. Адел (Адел Ексарчопулос) е средностатистическото 15-годишно момиче, чийто живот се преобръща с главата надолу, когато в него се появява синьокосата Ема (Лея Сейду), която въвежда Адел в света на възрастните, на желанието и удоволствията. Лентата е с продължителност 3 часа, като сериозна част от тях, според аудиторията в Кан, е запълнена с графични секс сцени между главните героини. Според Роби Колин от The Telegraph най-добрите актьорски изпълнения на фестивала тази година са именно тези на Сейду и Ексарчопулос, а за филма критикът казва: "Kechiche’s film is three hours long, and the only problem with that running time is that I could have happily watched it for another seven. It is an extraordinary, prolonged popping-candy explosion of pleasure, sadness, anger, lust and hope... The sex scenes have proved to be a major talking point; particularly one 15-minute extravaganza that occurs roughly halfway through the picture. Kechiche’s camerawork is entirely unfussy, and yet it operates almost like one of those abstracted dance interludes in films like An American In Paris and A Star Is Born; an ecstatic celebration of the way human bodies can move, interact and interlock." Престижната награда осигурява на филма отличната възможност да достигне до една значително по-широка аудитория.

L'image manquante (The Missing Image) на камбоджанския режисьор Рити Панх, който получи голямата награда на програмата "Особен поглед" с жури, оглавявано от Томас Винтенберг, е автобиографична история в първо лице, засягаща политическия режим в Камбоджа през 70-те. Социалното кино по традиция се толерира на фестивали, а в случая носи един рядък успех за азиатската страна.

За първите пет дни ви разказах в предишната публикация. Няма да се връщам към призьорите, за които вече съм говорил, така че смело към ден 6 and beyond. Там като част от конкурсната програма бяха показани Wara no tate (Shield of Straw) на Такаши Миике и Un Château en Italie (A Castle in Italy) на Валерия Бруни-Тедески, а като част от програмата "Особен поглед" - Omar на Хани Абу-Асад и As I Lay Dying на Джеймс Франко, а денят се оформи като един от най-слабите на фестивала. Новото предложение от Такаши Миике бе прието по-скоро негативно. Настроенията у критиците относно Wara no tate са добре формулирани от IndieWire: "A tedious, dumb & overstuffed thriller", което е доста тежък удар по претенциите на японския режисьор. Италианската комедия на Тедески също не бе пожалена, а определението, което се използваше с най-голяма честота, беше "unamusing". As I Lay Dying пък бе етикетиран като неубедителна адаптация на класическия роман на Уилям Фокнър и по-скоро неуспешен режисьорски опит на Джеймс Франко.

Ден 7 предложи на зрителите в Кан няколко интересни премиери, начело с тази на евентуално последния филм на Стивън Содърбърг. Получаващият мощно одобрение дотук Behind the Candelabra разказва историята на американския пианист Либърейс, в ролята Майкъл Дъглас, и неговият много по-млад любовник (Мат Деймън). В Кан популярно стана мнението, че филмът на Содърбърг е един от най-увлекателните от началото на годината и аз лично няма да се изненадам ако остане в класациите и до края ѝ. За ролята на Майкъл Дъглас от The Indipendent не пестят суперлативи: "In normal circumstances, the critics in Cannes would be talking up Douglas' Oscar prospects. However, Behind The Candelabra was made by HBO and will be on TV in the US in late May", а цялата лента определя като "a wildly enjoyable ride that ends in suitably (and quite literally) uplifting style." Тъй като филмът е телевизионен и бе излъчен по HBO в последния ден на фестивала, имаме възможността да потвърдим или отхвърлим ширещите се мнения за него още сега. Ако разбирате какво имам предвид.

В същия ден бяха представени още Le grande bellezza (The Great Beauty) от режисьора на This Must Be the Place Паоло Сорентино и Les Salauds (Bastards) на Клер Денис. И докато лентата на италианския режисьор бе приета позитивно от критиците в Кан, то тази на Денис срещна сериозно неодобрение.

Осмият ден на събитието бе белязан от една от най-очакваните премиери на фестивала тази година. След смазващия Drive не знам кой не би очаквал с нетърпение следващата стъпка в кариерата на Николас Виндинг Рефн. Истината обаче (поне до момента и доколкото можем да се доверим на критиците) се оказва доста неприятна, а разочарованието е неизбежно и тези абсурдни 15% го онагледяват. Интересното е, че, докато почти всички отзиви са не просто негативни, но и откровено офанзивни, Питър Брадшоу от The Guardian го оценява с 5/5. Със сигурност Рефн би се радвал творението му да създава противоречия, но този път критиците са единодушни - Only God Forgives е ексцентричен, бездушен, изпразнен от съдържание и самоцелно кървав. Едва ли някой се съмнява обаче, че филмът изглежда изключително, и засега не спирам да се надявам критиците някак да бъркат.

Другото интересно заглавие за деня беше All is Lost на талантливия Дж. С. Чандор (Margin Call). Филмът представлява камерна драма с един-единствен персонаж, изгубен в открито море и изигран от завръщащия се ветеран Робърт Редфорд. Почти всяко ревю на лентата дотук изразява умерена адмирация.

Nebraska на Александър Пейн бе част от конкурсната програма през ден 9-ти. За минималистичната семейна драма с участието на Брус Дърн, който в крайна сметка си тръгна с наградата за най-добър актьор, Тод Макарти от The Hollywood Reporter казва: "[A] wryly poignant and potent comic drama about the bereft state of things in America’s oft-vaunted heartland". Критикът хвали и черно-бялата визия и музиката на лентата.

През предпоследния ден от фестивала конкурсът предложи единствено The Immigrant на Джеймс Грей. Филмът с участието на Хоакин Финикс, Марион Котияр и Джереми Ренър бе приет така, както са приемани всичките филми на Грей до момента - хладно.

Последните две ленти в борбата за Златна палма бяха Only Lovers Left Alive на Джим Джармъш и La Vénus à la fourrure (Venus in Fur) на Роман Полански. Първият предлага свеж поглед върху вампирските романси, a самото име на Джармуш гарантира оригинален подход. Мнението на Variety за филма звучи така: "Did somebody make it a rule that every director has to do a vampire movie at some point? If so, Jim Jarmusch got the memo, and he tweaks the genre slightly in “Only Lovers Left Alive” to fit his own laid-back vibe, turning in a sweet but slight love story about world-weary hipster bloodsuckers. Tilda Swinton and Tom Hiddleston have empathic chemistry as the leads..", от IndieWire добавят: "[...]the real pleasure of the film is in its languid droll cool and its romantic portrayal of the central couple, who are now our number one role models in the inevitable event of us turning vampiric."

Средната критическа оценка за новия филм на големия Полански пък орбитира около средната, което, поне според мен, не е голяма изненада.

Това беше всичко от 66-тия фестивал в Кан. Вярвам, че за тези две седмици във френския град са били показани едни от най-добрите неща в киното за цялата година, така че остава да се надяваме да достигнат възможно най-бързо и до нас.

Преди Кан 2013

66-тият кинофестивал в Кан започва днес с прожекция на The Great Gаtsby. През следващите 12 дни на късметлиите, които ще посетят френската Ривиера, им предстои да видят някои от най-интересните заглавия за цялата година, а на нас ни остава да се примирим с критическия отзвук като утешителна награда. Една от многото причини за това, събитието да е от огромно значение в света на киното, е тази, че то помага да си изградим представа за филмовата конюнктура до края на годината. Затова за улеснение по време на фестивала ще се опитвам системно да смилам за вас информацията от първо лице, огромни количества в несортиран вид от която ще се излеят из интернет между 15-ти и 26-ти този месец.

За щастие от година на година фестивалът става все по-силен и с все по-голяма лекота можем да го наричаме най-значимото ежегодно събитие в киното. Този път обаче имаме особен повод за оптимизъм. Причините за това са няколко и важат най-вече в съотношение една към друга.

Първата е традиционно силната програма, която, ако е спорно дали е по-добра от тези през миналите две години, тя поне със сигурност не е по-лоша. На зрителите в Кан им предстои да видят вълнуващите нови филми на братята Коен, Роман Полански, Джим Джармъш, Николас Виндинг Рефн, Асгар Фархади, Франсоа Озон, Такаши Миике и последния такъв на Стивън Содърбърг. Лентата на Баз Лърман пък, която открива фестивала, е извън надпреварата.

Не по-малко впечатляващ от списъка със заглавията е и този с членовете на журито, което трябва да реши съдбата на големия приз. В него откриваме имената на утвърдени творци с огромно културно влияние по света и това придава особена тежест на Златната палма тази година. Сред тях са най-уважаваният съвременен американски режисьор Стивън Спилбърг, носителите на Оскар от последната церемония Анг Лий и Кристоф Валц, талантливите европейски режисьори Лин Рамзи и Кристиан Мунджиу и една от най-големите холивудски звезди Никол Кидман. За тези, които различават Cinema от Movies, разликата между Златната палма и Оскара е в рамките на статистическата грешка и тенденцията през последните години определено е в полза на Палмата.

Друг аргумент е и подобреният баланс между елитаризъм и достъпност, авторски принцип и комерс. През последните години все повече от представените на фестивала заглавия постигат добри резултати в бокс офиса и са все по-успешни през сезона на наградите, което е изключително важно, за да можем да виждаме повече филми като Moonrise Kingdom (2012; $68,3 млн. глобално), The Artist (2011; $133 млн. глобално; Оскар за най-добър филм), Midnight in Paris (2011; $151 млн. глобално) и Drive (2011; $76 млн. глобално). Въпреки това не съм убеден, че дори такива събития могат да стимулират големите студия да повишат качеството на продукцията си, при все че успехът на скъпите проекти не се измерва в критически оценки и спечелени награди (ако не си спомняте четвъртият Pirates of the Caribbean беше представен във френското градче). Но за независимото кино приносът на Кан и фестивалите като цяло е огромен. В същото време администрацията на фестивала се намира в процес на либерализация и показва все по-голяма готовност да адресира проблемите на киноиндустрията и на разпространителския бизнес в частност, а и своя собствен елитаризъм. Важна стъпка към това е включването в програмата на документалния Seduced and Abandoned.

Фестивалната култура е основен крепител на авторския принцип и последна крепост на качественото кино, чийто празник ще отбележим от днес за близо две седмици. Дано за този период получаваме само добри новини от френската Ривиера.

Преди старта можете да си припомните участниците в основния конкурс, програмата "Особен поглед" или да видите днешните пресконференции на журито и на екипа зад The Great Gatsby.

Филмите на 2013-та: Топ 10 (11)

Когато осъзнах, че в нашето блог общество липсва какъвто и да е изчерпателен списък на най-интересните заглавия в киното за 2013-та и в крайна сметка реших, че има полза от това аз да ви запозная с тях и най-вече да ви обременя с личното си мнение, изобщо не предполагах, че да съставя топ 20 или дори 30 би представлявало толкова непосилна задача за мен. За практически всяка филмова година казваме, че е обещаваща, защото, въпреки мрънкането при правенето на равносметките, киното върви в добра посока и в днешно време в него работят едни от най-светлите таланти на всички времена. Затова и буквално всяка година сме докоснати поне веднъж от чистопробен гений от големия екран. През миналата бяха Андерсън (x2), Тарантино, Нолан, Мендес, Спилбърг и дори Джаксън, въпреки че това, което ни докосва докато гледаме отрочето на последния, сериозно се разминава с понятието за "гений". През тази Коен (х2), Куарон и Малик, допълнени от някои изключителни млади режисьори като Стив Маккуин, Джейсън Райтман и Едгард Райт, се грижат за това и 2013-та да бъде наречена "обещаваща", въпреки че досега трябваше да сме се научили, че между броя заглавия от големи режисьори и качеството на филмовата година не съществува почти никаква зависимост. Та идеята ми е следната - докато се опитвах да отсея ограничен брой филми, за които да напиша по нещо, осъзнах първо колко глупаво е подреждането на заглавията по важност (въпреки че по-долу съм направил точно това) и съответно пренебрегването на някои от тях, и второ, че това няма как да стане в една публикация. Дотук ви представих повече от 30 предстоящи заглавия и ви очакват още куп Honorable Mentions преди поантата на цялата поредица. Блокбъстърите, Анимациите и Потенциалните разочарования/скритите фаворити трябва да служат просто като предисловие, водещо до момента, в който ви споделям личния си топ еди-колко-си (10 в крайна сметка) най-очаквани филми на 2013-та. Наблюдавайте как той се случва пред очите ви.

Не веднага, разбира се. Не си помислихте, че ще стане толкова лесно нали? Само и единствено поради субективния характер на всичко това оставям някои заглавия, които със сигурност възбуждат подчертан интерес у киномана, извън класацията. Като например Nymphomaniac на Ларс фон Триер, чиято премиера тази година предизвиква истерия у заклетите привърженици на европейското кино, но пък аз си позволявам фриволността да не го очаквам с достатъчен за топ 10 интерес. Последната част на "Трилогия на депресията" (умът ми не побира как символист като Триер си е позволил такава иронична буквалност) издевателства (да, пак) с Шарлот Генсбург и нейната "самообявена нимфоманка, която разказва за еротичните си преживявания на мъж, спасил я след побой". Друг утвърден автор, чийто нов филм пренебрегвам привидно с лека ръка, е Педро Алмодовар и неговата комедия Los amantes pasajeros. Англоезичното заглавие на филма (I'm So Excited) е като нагласено за класации за най-очаквани филми, но аз някак успявам да обуздая ентусиазма си. През тази година двама франкофони готвят различни дебюти - Денис Вилньов (Incendies) в англоезичното кино с Prisoners и Силван Шоме (The Triplets of Belleville) в игралното с Attila Marcel. Съвсем заслужено нашумелият с Blue Valentine Дерек Кианфранс пък ще видим в нова колаборация с Райън Гослинг за The Place Beyond the Pines, първо показан на TIFF, очакващ широко разпространение през 2013-та. В същото време от режисьорското столче Джоузеф Гордън-Левит ни е подготвил друго инди предложение в лицето на Don Jon ("Don Jon's Addiction" звучеше къде къде по-яко, ама нейсе). Авторът на филма, носител на чуждоезичния Оскар за миналата година - Асгар Фархади - ще опита да повтори успеха си с The Past, а двама истински титани на независимото кино, каквито са Джим Джармъш и Кар Уай Уонг, също планират новите си филми за 2013-та - Only Lovers Left Alive и The Grandmaster съответно. Последно (и да, на последно място) споменавам изстраданото продължение на Sin City, което има известна вероятност да бъде в 3D. Ставайки по този начин, в случай че имате проблем със свързването на точките, първият черно-бял игрален 3D филм.
И още:
A Most Wanted Man
August: Osage County
Blue Jasmine
Captain Phillips
Dallas Buyers Club
Much Ado About Nothing
Nebraska
Rush
Serena
The Counselor

Направих си нещата колкото може по-сложни, но я докарах в крайна сметка до същинския топ и това е отлична новина. Ето го най-накрая и него:

11. To the Wonder, Knight of Cups, Untitled Terrence Malick Project
Режисьор: Терънс Малик
Сценарист: Терънс Малик

Със сигурност Терънс Малик е един от най-странните творци на нашето време. Той е режисьорът, известен с това, че за 40 години има 5 филма на сметката си, но ето че (поне на теория) през 2013-та смята да навакса с цели 3. Не се сещам за съвременен режисьор с три премиери за една година, но е по-добре да не избързваме с регистрирането на рекорди, тъй като още нищо не е подпечатано и е малко рисковано да смятаме всеки от филмите за даденост, докато не ги видим на екрана с очите си. Все пак говорим за труда на човек, който първо снима с Крисчън Бейл, Райън Гослинг, Натали Портман, Кейт Бланшет, Майкъл Фасбендър, Рууни Мара и Холи Хънтър, а след това преценява кой да остане във финалния кът и кой да отпадне при монтажа. Та току-виж този ексцентрик и интроверт изрязал цял филм в монтажната. Като прибавим факта, че един от проектите е все още неозаглавен, а именно този, зареден с цялата звездна мощ по-горе, и липсата на всякаква публичност, става кристално ясно, защо не можем да приемем нищо за сигурно. Това, което можем да приемем за даденост обаче е качеството в работата на големия американски режисьор. Технически To The Wonder е с фиксирано разпространение и, въпреки че дебютира през миналата година на фестивала във Венеция, официално можем да го приемем за рилийз от 2013-та. За другите две заглавия, освен страхотният и сходен актьорски състав, се знае доста малко. В един момент Untitled Terrence Malik Project носеше работното заглавие "Lawless", но режисьорът се отказа от него, заради лентата на Джон Хилкоут със същото заглавие. Балансът между про и контра аргументите ме кара да оставя трите проекта на Малик наполовина в и наполовина извън класацията.

10. Foxcatcher
Режисьор: Бенет Милър
Сценаристи: Е. Макс Фрай, Дан Футърман
Синопсис: The story of John du Pont, who suffered from paranoid schizophrenia and killed Olympic wrestler David Schultz.

Бенет Милър е талантливият режисьор на Capote и Moneyball. На хартия биографичен филм, чийто финал ни е известен още от синопсиса, не изглежда особено вълнуващо, но щом с Moneyball се получи, защо да не стане и сега? Замислете се за фиксираността на Милър в актьорските изпълнения (Филип Съймър Хофман и Брад Пит са сила, без значение кой ги режисира, но Джона Хил, anyone?) и гледайте как Стив Карел получава номинация за Оскар. Съвсем сериозен съм.

9. Labor Day
Режисьор: Джейсън Райтман
Сценаристи: Джейсън Райтман, Джойс Мейнърд (книга)
Синопсис: Depressed single mom Adele and her son Henry offer a wounded, fearsome man a ride. As police search town for the escaped convict, the mother and son gradually learn his true story as their options become increasingly limited.  

Джейсън Райтман е един от най-добрите млади режисьори и творец с доказан усет към добрата история. Не съм запознат с романа на Джойс Мейнърд, но съм убеден в избора на Райтман и качествената адаптация на базисния материал. В ролите са Кейт Уинслет, Джош Бролин и Тоби Магуайър.

8. Mud
Режисьор: Джеф Никълс
Сценарист: Джеф Никълс
Синопсис: Two teenage boys encounter a fugitive and form a pact to help him evade the bounty hunters on his trail and to reunite him with his true love.

Осъзнавам, че се заформя една иритираща повтаряемост, но не мога да не започна така: Джеф Никълс е обещаващият млад режисьор на Take Shelter и Shotgun Stories и това говори много. Филмът беше показан за първи път в Кан, а след това премина и през Сънданс и получи изключително одобрение от критиците, които са имали късмета да го видят толкова рано. Матю Макконъхи се намира във формата на живота си и очаквам ново силно негово изпълнение. Всички изгледи Никълс да продължи да ни радва с авторско кино на най-високо ниво са налице. За разлика от повечето филми в списъка, този си има трейлър.

7. Before Midnight
Режисьор: Ричард Линклейтър
Сценаристи: Ричард Линклейтър, Джули Делпи, Итън Хоук
Синопсис: We meet Jesse and Celine nine years on in Greece. Almost two decades have passed since their first meeting on that train bound for Vienna.

Before Midnight е затварящата част на двайсетгодишната трилогия на Линклейтър, Делпи и Хоук. Дори за миг не се съмнявам, че филмът ще даде естествения завършек на една перфектна, дяволски задълбочена медитация над любовта. След страхотните отзиви от Сънданс лентата се сдоби с разпространител и очаква своята премиера в САЩ на 24-ти май.

6. Only God Forgives
Режисьор: Николас Виндинг Рефн
Сценарист: Николас Виндинг Рефн

Синопсис: Bangkok. Ten years ago Julian killed a cop and went on the run. Now he manages a Thai boxing club as a front for a drugs operation. Respected in the criminal underworld, deep inside, he feels empty. When JULIAN's brother murders a prostitute the police call on retired cop Chang - the Angel of Vengeance. Chang allows the father to kill his daughter's murderer, then 'restores order' by chopping off the man's right hand. Julian's mother Jenna - the head of a powerful criminal organization - arrives in Bangkok to collect her son's body. She dispatches Julian to find his killers and 'raise hell'. Increasingly obsessed with the Angel of Vengeance, Julian challenges him to a boxing match, hoping that by defeating him he might find spiritual release... but Chang triumphs. A furious Jenna plots revenge and the stage is set for a bloody journey through betrayal and vengeance towards a final confrontation and the possibility of redemption.

Вместо краткия синопсис - A Bangkok police lieutenant and a gangster settle their differences in a Thai-boxing match - сложих това епично нещо горе, защото така просто не са необходими повече обяснения какво прави филмът на 6-то място в класацията. Нито един адаптиран или оригинален сценарий на 2013-та не звучи по-интересно от това. + Рефн, + Гослинг.

5. Twelve Years a Slave
Режисьор: Стив Маккуин
Сценаристи: Стив Маккуин, Джон Ридли
Синопсис: A man living in New York during the mid-1800s is kidnapped and sold into slavery in the deep south.  

И понеже дотук не споменах нищо за талантливи млади режисьори - Стив Маккуин готви новия си проект за края на годината и по всичко личи, че и догодина робството ще е централен мотив, когато дойде време за награди. Британецът обича предизвикателствата (с извинение за клишето) и отново доказва това, като се захваща с нещо съвсем ново за него. Twelve Years a Slave ни позволява да видим отново утвърдения тандем Маккуин - Фасбендър, подсилен от Брад Пит, Бенедикт Къмбърбач, Пол Дейно, Пол Джиамати и Чиуетел Еджиофор, а любопитно е и участието на новите лица в Холивуд Кувенжане Уолис и Дуайт Хенри, познати ни от миналогодишния фестивален хит Beasts of the Southern Wild.

4. The World's End
Режисьор: Едгар Райт
Сценаристи: Саймън Пег, Едгар Райт
Синопсис: Five friends who reunite in an attempt to top their epic pub crawl from 20 years earlier unwittingly become humankind's only hope for survival.  

Бях готов да кажа: "Всичко, което Едгар Райт някога е правил в киното и телевизията е чисто комедийно злато" и вероятно нямаше да сбъркам, но по-добре да се огранича до "от "Spaced" насам", за да не гадая. Само първите две части на "The Blood and Ice Cream Trilogy", която The World's End идва да завърши, са напълно достатъчни, за да бъде наречен Райт модерен майстор на жанровата пародия. След зомби хоръра Ромеро/Райми стайл и брит комедията в Shaun of the Dead и полицейския buddy екшън в Hot Fuzz сега сценарният тандем на режисьора със Саймън Пег, раждащ оригиналните идеи като по поръчка, насочва хумора си към апокалиптичните филми и въпросния край на света, който fail-на пак този декември. Този път Райт ще разполага и с многократно по-голям бюджет, който ще му даде и визуалната свобода на Scott Pilgrim vs. the World, като в същото време филмът си остава независим.

3. Gravity
Режисьор: Алфонсо Куарон
Сценаристи: Алфонсо Куарон, Хонас Куарон
Синопсис: Astronauts attempt to return to earth after debris crashes into their space shuttle, leaving them drifting alone in space.  

След няколкогодишно странстване в открития космос сценарият на Куарон баща и син най-накрая намери дом в Уонрър Брос и е подготвен за рилийз на 4-ти октомври, колкото и невероятно да звучи това. Gravity не е най-скъпият, но със сигурност е най-мащабният проект на 2013-та. За филма се знае твърде малко засега, но слуховете за 17-минутен отварящ кадър, общ брой на кадрите в цялата лента около 150 (за сравнение: в един двучасов филм на Майкъл Бей те са между 1300 и 1500), 60% компютърна генерираност и, според самата компания за визуални ефекти Framestore, най-сложната задача, която някога са изпълнявали са най-меко казано шашкащи. Ако не ми беше известен объркващият факт, че Gravity ще е в постконвертирано 3D, щях да го поставя на първото място в тази класация без хич да се замислям.

2. Her
Режисьор: Спайк Джонзи
Сценарист: Спайк Джонзи
Синопсис: A lonely writer develops an unlikely relationship with his newly-purchased operating system that's designed to meet his every need.  

След The Master (а защо не и още след Walk the Line?) на всички ни стана ясно, че Хоакин Финикс все някога трябва да (и ще) спечели Оскар. Не че ще бъде фатално ако не го направи, а и на него самия това едва ли му е фикс идея, де. Важното е, че му предстоят роли за големи режисьори, коя от коя по-интересни. А Her го събира отново и с очарователната Ейми Адамс. Синопсисът звучи като от сценарии на Чарли Кауфман (съществуват теории, че Кауфман всъщност има някакъв пръст във всичко това), с когото Джонзи работѝ за жестоките Being John Malkovich и Adaptation. Всичко в Her приляга точно на "един от най-добрите филми на 2013-та".

1. Inside Llewyn Davis
Режисьори: Итън Коен, Джоел Коен
Сценаристи: Итън Коен, Джоел Коен
Синопсис: A singer-songwriter navigates New York's folk music scene during the 1960s.

Итън Коен. Джоел Коен. Трейлърът.

Тези публикации обхващат една микроскопична част от всичко, което ще излезе през годината на големия екран. Изненади ще има всякакви и аз дори мога да гарантирам, че когато дойде време за равносметки, сред фаворитите на критици и аудитория впечатление ще правят както заглавия, които съзнателно съм пропуснал, така и такива, за чието съществуване дори не съм предполагал. Единственото, което ми остава да направя е едно адски закъсняло новогодишно пожелание: Вдъхновяваща филмова 2013-та!

Филмите на 2013-та: Потенциалните провали и скритите фаворити

В неделя наградите на Американската филмова академия бяха раздадени и с това филмовата година официално приключи. Понеже не намирам достатъчно причини да ви разкажа за тях в цяла публикация, отделям място тук за едно съвсем кратко обобщение на най-интересното, като бързам да се похваля: тази година ми се получи доста по-добре в прогнозирането на победителите в сравнение с миналата, когато започнах с опитите да разшифровам методологията на Академията - 17 познати от 24 категории общо. Нещата, които не успях да предвидя, бяха изненадващият триумф на Анг Лий със статуетката за най-добър режисьор, победата на Кристоф Валц (за която всъщност трябваше да ми подскаже агресивната медийна кампания в негова подкрепа през последните седмици, довела до натрапчив overexposure, останал някак незабелязан, може би заради интелигентната и скромна личност на австриеца) в категорията "Най-добър поддържащ актьор", втория Оскар за Тарантино, travesty-то при анимациите, за което не ми се говори, необяснимата за мен победа на Lincoln за декори и две от късометражните категории. С това се изчерпват и изненадите на вечерта, значително по-малко на брой от миналогодишните. От неприятна към по-скоро приятна такава пък плавен ход направи водещият на церемонията Сет Макфарлън, който започна противоречиво и продължи... противоречиво, но в доста по-положителен смисъл. Медиите винаги са свързвали рейтингите на живото предаване с host-а, но истината е, че голямата част от аудиторията е привлечена от фасцинацията си към звездите в залата и номинираните заглавия, а тази година деветте ленти в борбата за най-добър филм направиха сериозни суми в бокс офиса. Водещият в същото време е една огромна, лесна мишена, по която запращаме буци критика още преди да сме го видели на сцената (много често заслужено, но понякога не). Макфарлън знаеше това и практически се застрахова срещу негативни ревюта, легитимирайки тъпите скечове (а летящата монахиня, налитаща на Сали Фийлд и Flight с чорапи са дефиницията на "тъпо"), но скъсяването на промотата се оказа ободряващо, за да достигне водещият до високите си точки тук, тук и, разбира се, тук.

Въведението се получи доста по-дълго от очакваното, което съква, защото дойдохте да четете за "Филмите на 2013-та", а ви занимават с Оскари. Сега наистина преминавам към темата на публикацията и ще говоря за филми и то за филми, които ни предстои да гледаме през 2013-та. Дотук ви предложих своя поглед върху най-очакваните блокбъстъри и анимации. Преди да премина към личния си топ на най-обещаващите филми на годината, хвърлям едно последно око на заглавията, които мисля, че ще разочароват, и на тези, които получават твърде малко внимание за потенциала, който притежават.

Започвам с едно заглавие, което стои точно по средата между двете категории (или по-точно аз не знам къде да го поставя) и по принцип е нормално да го пропусна, но, понеже предизвиква особен интерес (по мои наблюдения не само у мен) ще му обърна внимание ексклузивно.

Stoker

Режисьор: Чан-уук Парк
Премиера в България: n/a (1-ви март - САЩ ограничено)
Бюджет: n/a
Синопсис: After India's father dies, her Uncle Charlie, who she never knew existed, comes to live with her and her unstable mother. She comes to suspect this mysterious, charming man has ulterior motives and becomes increasingly infatuated with him.
Трейлър

Онзи ден лентата получи ограничена премиера в САЩ и ревютата заваляха. Въпреки че разочароващите 69% в RT действително ми повлияха, не мисля, че играя нечестно, тъй като и без това нямах намерение да поставям Stoker в топ-а си. Причината за това е съвсем едноизмерна - авторът на сценария Уентуърт Милър (да, същият Уентуърт Милър). Има причина и за това да не го слагам сред потенциалните разочарования, а именно корейския визионер Чан-уук Парк, създател на Oldboy, Sympathy for Mr. Vengeance и Lady Vengeance, чийто първи опит в англоезичното кино е Stoker. Ще бъде жалко, ако филмът не отговори на очакванията. Не на последно място и заради феноменалните постери като този или този например.

----------------------------------------------------

ОК, сега наистина започвам по същество. И с разочарованията, защото позитивизмът така или иначе е надценен:

Има неща, за които не мога да си позволя да имам високи очаквания. "Потенциалните провали" не са филми, които искам да мразя от пръкването им като идея в зародиш, нито се надявам изобщо да се провалят. Когато говорим за провалите като понятие, това предполага някакъв заряд, придаващ особена привлекателност, и най-вече някакво действително очакване. Би имало смисъл да говорим за тях, само ако става въпрос за големи заглавия, с огромно влияние, обикновено от сериозни режисьори. Това са филми, които няма да избегна, само защото смятам, че имат потенциал да разочароват, а напротив, очаквам с огромен интерес. Точно защото всички това е допълнено от поне един рисков фактор, вероятността потенциалната енергия на очакването да се преобразува в кинетична на разочарованието не е никак малка.

За повечето от разгледаните по-долу заглавия дори не очаквам да са откровено лоши. Няма как да не забележите високата концентрация на римейкове и продължения в списъка, но те няма и да се доближат до най-лошите такива през 2013-та, но за безсмислици като G.I. Joe: Retaliation и Pain & Gain The Last Exorcism Part II, вярвам ще разберете, не намирам мотивация да пиша. Гаврата с труп не ми е по вкуса.

Всяко едно от заглавията по-долу започва с огромни претенции и дръзки обещания. И това е основният проблем.

Evil Dead

Режисьор: Феде Алварез
Премиера в България: n/a (5-ти април - САЩ)
Бюджет: 14 млн.
Синопсис: Five friends head to a remote cabin, where the discovery of a Book of the Dead leads them to unwittingly summon up demons living in the nearby woods. The evil presence possesses them until only one is left to fight for survival.
(Redband) Трейлър

Както вече споменах, смятам, че повечето от заглавията тук, дори няма да са скапани в прекия смисъл на думата. Това не важи за Evil Dead. Един от постерите на "Злите мъртви" клас 2013 е доста твърд в убеждението си, че по-ужасяващо нещо никога не сме виждали и никога няма да видим на големия екран. В същото време обаче трейлърът ни плаши с някакви разполовени езици и роботизирани гласове, а от смразяващата клаустрофобия на оригинала от 1981 няма абсолютно никаква следа. Създателите (сред тях иронично се мъдрят и Сам Райми и Брус Кембъл в ролята на продуценти) очевидно не допускат, че може и да сме го гледали, та се опитват да ни продадат такъв безцеремонен булшит. Но добре, да приемем, че трейлърът ни заблуждава, какви могат да са причините филмът да е по-добър отколкото изглежда? Виждаме Диабло Коди, на която предстои и режисьорски дебют тази година, сред сценаристите, но като че ли само Джейсън Райтман знае как се филмират нейни сценарии. Освен това имаме сюжет с изтекъл срок на годност, който само преди година беше иронизиран (с много любов към B-movie-тата, разбира се) доста успешно от Джос Уидън и Дрю Годард в The Cabin in the Woods, а режисьорът Феде Алварез започва в пълнометражното кино с римейк, което е...тъжно.

Ender's Game

Режисьор: Гавин Хууд
Премиера в България: n/a (1-ви ноември - САЩ)
Бюджет: ~ 110 млн.
Синопсис: 70 years after a horrific alien war, an unusually gifted child is sent to an advanced military school in space to prepare for a future invasion.

"Играта на Ендър" е началото на изключителна Sci-fi поредица от американския писател Орсън Скот Кард. Екранизацията има потенциала да постави началото на един много силен нов фантастичен франчайз, a в ролите са както някои от най-талантливите млади актьори на Холивуд - Абигейл Бреслин (Little Miss Sunshine), Ейса Бътърфийлд (Hugo), Хейли Стайнфелд (True Grit), така и ветерани като Харисън Форд и Бен Кингзли, на които не им трябват скобички с филми след имената, за да се сетите кои са. Сега чуйте следното: Режисьорът и сценарист на лентата Гавин Хууд е човекът, отговорен за X-Men Origins: Wolverine. My work here is done.

Oldboy

Режисьор: Спайк Лий
Премиера в България: n/a (11-ти октомври - САЩ)
Бюджет: n/a
Синопсис: An advertising executive is kidnapped and held hostage for 20 years in solitary confinement. When he is inexplicably released, he embarks on an obsessive mission to discover who orchestrated his punishment, only to find he is still trapped in a web of conspiracy and torment.

Oldboy на Спайк Лий теоретично не е римейк, защото се обляга повече на манга комиксите по темата, отколкото на корейската лента от преди 10 години. Историята е блестяща и си струва да си я припомняме често, но не виждам по какъв начин прочитът на Чан-уук Парк може да бъде подобрен, пък дори и в условията на с десетилетие по-развити технологии. Освен това при всички положения ще видим една смекчена американизирана версия.

Man of Steel

Режисьор: Зак Снайдер
Премиера в България: 14-ти юни
Бюджет: 225 млн.
Синопсис: A young journalist raised by his adoptive parents after he was transported to Earth in infancy from the dying planet of Krypton finds himself in the position to save humankind after Earth is attacked.
Трейлър

През тази година ще видим още един вариант на origin story-то на единия от двамата най-култови комиксови герои в историята. Без на никой да му пука имаме ли нужда от това Уорнър Брос и DC ще опитат да върнат поизгубения блясък на Супермен. Точно както направиха с Батман преди време и точно защото тогава сработи, Man of Steel получи The Dark Knight-treatment, свали цветовете с няколко нюанса надолу и ще ни бъде сервиран през юни с помощта на in-your-face режисурата на Зак Снайдер. Когато опиташ да повториш един успех по абсолютно същия начин, обикновено се проваляш (най-болезнена справка - The Hobbit), особено когато персонажите ти изобщо не са подходящи за подобен подход. Обърквам се, докато опитвам да преброя колко пъти историята за Човека от стомана е била рибуутвана, но сега ни обещават, че този път ще е различно и ние вярваме заради името на Крис Нолан сред продуцентите и сценаристите. Не ме разбирайте погрешно, от Man of Steel по никакъв начин не може да излезе откровено лош филм, но след The Dark Knight Rises определено предпочитам здравословната доза скептицизъм.

Pacific Rim

Режисьор: Гийермо дел Торо
Премиера в България: 12-ти юли
Бюджет: 200 – 250 млн.
Синопсис: When an alien attack threatens the Earth's existence, giant robots piloted by humans are deployed to fight off the menace.
Трейлър

Извънземни изчадия излизат от портал в Тихия океан и опитват да ни заличат, но ние изскачаме с роботи, управлявани от невзрачни актьори, които до края на филма се джасат с чудовищата (роботите, не актьорите), а дел Торо си играе с космически бюджет. Да, това е новият му филм. И аз съжалявам.

Oz: The Great and Powerful

Режисьор: Сам Райми
Премиера в България: 8-ми март
Бюджет: 200 млн.
Синопсис: A small-time magician with dubious ethics is hurled off to an enchanting land, where he encounters three witches, as well as the opportunity to transform himself into a great wizard -- and an even greater man.
Трейлър

Сам Райми (уважението, а не очакванията ми към него) и трите вещици са причините изобщо да гледам този безсмислен прикуел.

The Hobbit: The Desolation of Smaug

Режисьор: Питър Джаксън
Премиера в България: 13-ти декември
Бюджет: ~250 млн.
Синопсис: The Dwarves, Bilbo and Gandalf have successfully escaped the Misty Mountains, and Bilbo has gained the One Ring. They all continue their journey to get their gold back from the Dragon, Smaug.

Споменах, че, за да сметнеш нещо за провал, трябва да си имал някакви очаквания. За The Hobbit: The Desolation of Smaug  нямам такива, но тук го разглеждам като част от цялото. А трилогията се очертава като едно продължително, мъчително разочарование.

--------------------------------------------------------

Сега правя завой на 180 градуса, за да обърна внимание на няколко заглавия, които определено имат нужда от такова. Тези, за които смятам, че притежават особен потенциал и които от известно време наричам скрити фаворити. Какво им е скритото, при положение, че идват от имена като Скорсезе, Содърбърг, Бойл и Клуни, ще се запитате. Подготвяйки се за тази поредица обемисти публикации, изчетох доста неща от различни места на мрежата, от които се влияя, включително доста класации с най-очаквани филми на 2013-та. Много малък процент от тях включват споменатите по-долу заглавия и това сериозно ме озадачи. Ето защо:

The Monuments Men
Режисьор: Джордж Клуни
Сценаристи: Джордж Клуни, Грант Хеслов, Робърт М. Едзел (книга)
Синопсис: In a race against time, a crew of art historians and museum curators unite to recover renown works of art stolen by Nazis before Hitler destroys them.

Джордж Клуни не е лош режисьор, а за The Monuments Men той ще разполага с най-якия ensemble cast вие си направете сметка от колко години насам: Самия Клуни, Даниъл Крейг, Мат Деймън, Кейт Бланшет, Джон Гудман, Бил Мъри, Жан Дюжарден, Боб Балабан. Сега прибавете и музиката на Александър Деспла и получавате нещо, което няма как да се провали в нашата и колкото щете още алтернативни вселени.

The Wolf of Wall Street
Режисьор: Мартин Скорсезе
Сценаристи: Джордан Белфорт (книга), Терънс Уинтър
Синопсис: A New York stockbroker refuses to cooperate in a large securities fraud case involving corruption on Wall Street, corporate banking world and mob infiltration.

С нивото, което Скорсезе поддържа вече четирисет години, не може да се похвали нито един друг жив режисьор. През последните години, въпреки напредващата възраст, не се забелязват никакви белези за спад в класата на неговата продукция, независимо документална или художествена. С оглед на това, не виждам как някой не би сметнал новата му лента за събитие. Филмът е базиран на едноименната автобиографична книга на Джордан Белфорт, а в ролята на автора-протагонист е Леонардо ДиКаприо. The Wolf of Wall Street е планиран за премиера в края на годината и няма да съм никак изненадан, ако в началото на следващата се бори за награди.

Side Effects
Режисьор: Стивън Содърбърг
Сценарист: Скот З. Бърнс
Синопсис: A young woman's world unravels when a drug prescribed by her psychiatrist has unexpected side effects.

Содърбърг е категоричен, че Side Effects ще бъде последният му пълнометражен филм. За да се пенсионира сега, по всяка вероятност е доволен от начина, по който приключва кариерата му в голямото кино. Премиерата в САЩ беше още в началото на февруари и филмът получи добри отзиви. Освен това трейлърите  изглеждат обещаващо.

Trance
Режисьор: Дани Бойл
Сценаристи: Джо Ейхиърн, Джон Ходж
Синопсис: An art auctioneer who has become mixed up with a group of criminals partners with a hypnotherapist in order to recover a lost painting.

До преди няколко седмици новото предложение от Дани Бойл някак успяваше да мине покрай мен напълно незабелязано, въпреки че тръгва по кината във Великобритания още този месец. Когато наскоро се появиха този смазващ трейлър и този смазващ постер обаче, лентата нямаше как да не получи вниманието, което заслужава. За Trance Бойл отново си сътрудничи със сценариста на Trainspotting Джон Ходж.

Филмите на 2013-та: Блокбъстърите

Позволих си да забавя тази публикация (по-точно поредица публикации) с мисълта, че непосредственото начало на годината всъщност идва с погледи, все още насочени към отминалата (под формата на награди, класации и някои закъснели премиери в страните, които не са САЩ). Тясно свързано с този факт е и отсъствието на всякакви важни премиери през януари. Затова и моите най-очаквани филми на 2013-та броят от февруари нататък и се концентрират, разбира се, в шумните летни месеци и края на годината, като в първия случай става въпрос за корпоративните мастодонти, които ще изследвам по-долу. Блокбъ(/а)стър е рaзтегливо понятие, затова, дори и с риск да не съм съвсем точен, разглеждам като единствен релевантен фактор бюджета на филмите, тъй като не мога да знам как ще се представят те в бокс офиса. За улеснение, за блокбъстър приемам филм с бюджет, надхвърлящ сто или точно сто милиона долара и толкова.

Горчивият опит с големите заглавия от миналата година би трябвало да светва някои лампички и да действа отрезвително. И пак, това, което ни предстои да видим през 2013-та поне на теория изглежда страхотно. Добрата новина е, че към само две от заглавията по-долу очакванията на всички са нездравословно високи и биха могли да се отразят и на моите възприятия. Останалите оувърхайпнати филми просто не принадлежат тук, затова и няма да ги намерите. Но ако, след като достигнете последната дума от тази публикация, все още се чудите къде са Man of Steel и Pacific Rim, например, свържете ги с предишното изречение и ги очаквайте в нещо със заглавие потенциалните провали на 2013-та (а такова нещо ще има, така че буквално - очаквайте ги).

Нещо като honоrable mentions в случая се явяват няколко заглавия, чието място просто не мога да определя и не съм съвсем убеден какво да очаквам от тях. През март по кината тръгва Jack the Giant Slayer на Брайън Сингър, където онзи Джак с бобеното стъбло е еволюирал до сериен убиец на великани, като до скоро единствено оставаше да уточни дали ги slay-ва или ги kill-ва, но изглежда вече се е спрял на първото. Сингър не е лош избор за подобен филм и кастът е доста приятен (Никълъс Хоулт, Юън Макгрегър, Бил Най, Стенли Тучи, Иън Макшейн) но просто не успявам да игнорирам факта, че филмът изглежда като поредната престилизирана с акцент върху мрачните нюанси приказка от кръвната група на заглавия, които наистина не искам да споменавам. Но не е напълно изключено да се получи нещо забавно, затова засега оставям Jack the Giant Slayer в чистилището.

Не крия, че очаквам новия филм на М. Найт Шаямалан с интерес. After Earth дава на Шаямалан възможността да перифразира идеята на The Happening и да я реализира адекватно. А също така и да се реабилитира за целокупния brain damage през всички. тези. години. Напълно добронамерен съм и стискам палци. Сериозно.

Съдбата на класическите литературни произведения е да бъдат екранизирани средно на всеки 20-25 години и изглежда, че сега е времето за нова адаптация по "Великият Гетсби" на Ф. Скот Фицджералд. Все по-често се замислям дали високите ми очаквания за The Great Gatsby не се базират повече на желанието, отколкото на предчувствието, че ще се получи добре. Ясно е, че тази адаптация ще бъде различна, ексцентрична по базлърмановски (в това можете да се убедите и от трейлъра), но това не значи обезателно добра. Всичко, което The Great Gatsby засега обещава, е да бъде скъп (127 шибани милиона), бомбастичен, зареден със звездна мощ и... в 3D. Само едно от многото продължения, които предстоят да излязат и през тази година, е The Hunger Games: Catching Fire. Повод за позитивизъм е присъствието на Майкъл Арндт сред сценаристите, но на Франсис Лоурънс не смея да се доверя, а и не виждам как филмът може да надскочи нивото на този на Гари Рос (което така или иначе е около средното).

А това са блокбъстърите, които нямам търпение да видя през 2013-та:

Star Trek Into Darkness

 

Режисьор: Дж. Дж. Ейбрамс

Сценарий: Роберто Орчи, Алекс Курцман, Деймън Линделоф

Бюджет: ~ 185 млн.

Премиера в България: 17-ти май 

Синопсис: After the crew of the Enterprise find an unstoppable force of terror from within their own organization, Captain Kirk leads a manhunt to a war-zone world to capture a one man weapon of mass destruction.

А това е Блокбъстърът, който нямам търпение да видя през 2013-та. Знам, че прецаквам съспенс системата с обратното броене, но просто не мога да не започна с него. Истина е, че от Paramount се справят блестящо с маркетинга и Ейбрамс гради методично една нова гийк митология, но действително очаквам всичкият хайп да се окаже напълно заслужен. Екипажът на Ентърпрайз се завръща в титулярен състав, а мистериозният антагонист на Бенедикт Къмбърбач има огромен потенциал и за това виновна е не само viral кампанията но и блестящият избор на британския актьор. Отново тук са и композиторът Майкъл Джакино и операторът Дан Миндел. Виждам го като разтърсващо, интелигентно забавление. Дано да не греша.  

The Wolverine

Режисьор: Джеймс Манголд

Сценарий: Марк Бомбак, Скот Франк, Джеймс Манголд, Кристофър Маккуери, Крис Клермон (комикс), Франк Милър (комикс)

Бюджет: 100 млн.

Премиера в България: 26-ти юли

Синопсис: Based on the celebrated comic book arc, this epic action-adventure takes Wolverine, the most iconic character of the X-Men universe, to modern-day Japan. Out of his depth in an unknown world he faces his ultimate nemesis in a life-or-death battle that will leave him forever changed.Vulnerable for the first time and pushed to his physical and emotional limits, he confronts not only lethal samurai steel but also his inner struggle against his own immortality, emerging more powerful than we have ever seen him before.

 
Защото от Fox не могат да си позволят нов X-Men Origins: Wolverine и защото заслужаваме да получим нормална самостоятелна история за най-култовия персонаж в цялата X-Men вселена на Marvel. Звучи мащабно, а? Не, не съм comic book geek и точно затова не познавам материала, на който е базиран The Wolverine, но разбирам, че става въпрос за най-епичната сюжетна линия от всички истории за Вълколака, а именно поредицата на Франк Милър (чието име би трябвало да говори нещо и на тези, за които светът на комиксите е за социопати) и Крис Клермон. Режисьорът Джеймс Манголд е пробвал много различни неща през кариерата си и въпреки това подобен филм би бил нещо ново за него. Интересно ми е как Манголд ще подходи към лентата и (както, ако не ми беше неудобно да се повтарям, щяхте да ме чувате да казвам честичко до края) очаквам добра доза мейнстрийм забавление.

 

Oblivion

  

Режисьор: Джоузеф Козински

Сценарий: Джоузеф Козински, Карл Гайдушек, Майкъл Арндт, Арвид Нелсън (комикс)

Бюджет: 140 млн.

Премиера в България: 12-ти април

Синопсис:  A court martial sends a veteran soldier to a distant planet, where he has to destroy the remains of an alien race. The arrival of an unexpected traveler causes him to question what he knows about the planet, his mission, and himself.

При все че Oblivion е базиран на комикс на самия режисьор Джоузеф Козински (Tron: Legacy), едва ли можем да очакваме нещо повече от едно добро холивудско забавление (явно не ми е толкова неудобно). И тук сред сценаристите откриваме името на Майкъл Арндт, а зад камерата е основната причина любопитството ми да се превърне в нетърпение - Клаудио Миранда, който по това време ще е носител на Оскар за невероятната си работа по Life of Pi. За модерния touch на лентата пък ще се грижи музиката на M83.

Thor: The Dark World

Режисьор: Алън Тейлър

Сценарий: Дон Пейн, Кристофър Йост, Кристофър Маркъс, Стивън Макфийли, Стан Лий (комикс), Лари Либър (комикс), Джак Кърби (комикс)

Бюджет: n/a

Премиера в България: 8-ми ноември

Синопсис: Thor battles an ancient race of Dark Elves led by the vengeful Malekith who threatens to plunge the universe back into darkness after the events of The Avengers. 

Не съм фен на Game of Thrones, но не защото е лош, а защото е надценен. Проблемите му нямат нищо общо с режисурата, а технически е много близо до съвършенството. Алън Тейлър е отговорен за двата най-силни епизода от първия сезон, както и за началото и края на втория. Огромен фен съм обаче на The Sopranos, а там Тейлър режисира някои смазващи неща, разпростиращи се над няколко сезона. Не съм убеден, че той ще разполага с правилните сценаристи, но все пак, с комикс със силен arc като базис, вярвам, че може да се получи нещо по-добро от Thor (2011).

Iron Man 3

Режисьор: Шейн Блек

Сценарий: Дрю Пиърс, Шейн Блек, Стан Лий, Дон Хек, Лари Либър, Джак Кърби

Бюджет: ~ 200 млн.

Премиера в България: 26-ти април

Синопсис: Marvel's "Iron Man 3" pits brash-but-brilliant industrialist Tony Stark/Iron Man against an enemy whose reach knows no bounds (Mandarin). When Stark finds his personal world destroyed at his enemy's hands, he embarks on a harrowing quest to find those responsible.

Знам, нова комиксова адаптация, но обещавам да е последната. Iron Man 3 представлява първата глава от втората фаза на кинематографичната вселена на Marvel и затова (а и не само) очаквам да даде всичко от себе си, за да се представи добре. Трейлърът, който изглежда страхотно, обещава филмът да сблъска Железния човек с ултимативния му немезис Мандарин (Бен Кингсли). Гай Пиърс е в ролята на секундарен злодей, като наистина се надявам най-накрая да е попаднал на подходящия сценарии за това, защото го заслужава (не, пичове, Рейкс от Lawless НЕ е добре написан злодей). Който е запознат с единствения предишен режисьорски проект на Шейн Блек, Kiss Kiss Bang Bang, знае защо reuninon-ът му с Робърт Дауни Джуниър е дяволски добра идея.

Elysium

Режисьор: Нийл Бломкамп

Сценарий: Нийл Бломкамп

Бюджет: 100 млн.

Премиера в България: n/a (САЩ: 9-ти август)

Синопсис: Set in the year 2159, where the very wealthy live on a man-made space station while the rest of the population resides on a ruined Earth, a man takes on a mission that could bring equality to the polarized worlds. 

Elysium е практически единственият авторски проект в списък, пълен със филми с цели орди сценаристи и определено печели точки от това. Знаете ли от какво филмът печели основния си пакет точки обаче? Южноафриканския режисьор Нийл Бломкамп, който преди 4 години ни отвя с District 9. Тук той има възможността да изгради цял нов свят от метафори и да предложи социален коментар по-мощен и от този в предишния му проект. В Elysium отново можем да видим Шарлто Копли, този път в екип с Мат Деймън, Джоди Фостър, Уилям Фихтнър и Алис Брага.

 

  The Lone Ranger

Режисьор: Гор Вербински

Сценарий: Джъстин Хейт, Тед Елиът, Тери Росио, Ерик Арънсън

Бюджет: 250 млн.

Премиера в България: 5-ти юли

Синопсис: Native American spirit warrior Tonto recounts the untold tales that transformed John Reid, a man of the law, into a legend of justice.

Това е най-скъпият проект в списъка и съвсем логично това е така, тъй като The Lone Ranger събира за пореден път Джони Деп с режисьора Гор Вербински (виновник за всичко хубаво, което се е случвало със сагата Pirates of the Caribbean) и продуцента Джери Брукхаймър (виновник за всичко скапано, което се е случвало със сагата Pirates of the Caribbean). Деп вече се пробва във филм по телевизионно шоу от средата на миналия век и fail-на, но явно не му пука особено и за приятелите си Бъртън и Вербински е готов на всичко, така че тук ще го видим като индианеца Тонто. В другата главна роля е Арми Хамър. Дотук нещата не звучат съвсем наред, но този tv spot ме изненада приятно, а и харесвам Вербински, така че успявам засега да стая известна доза оптимизъм.
 

World War Z

Режисьор: Марк Форстър

Сценарий: Матю Майкъл Карнахан, Макс Брукс (книга)

Бюджет: 125 млн.

Премиера в България: 21-ви юни

Синопсис: A U.N. employee is racing against time and fate, as he travels the world trying to stop the outbreak of a deadly Zombie pandemic. 

Ако чисто стилистично ви тревожат бързите зомбита значи този трейлър би ви разочаровал. Аз не съм такъв зомби пуритан, а и освен това нямам фетиш към долнопробни постапокалиптични касапници, така че съм OK с това. Като включим и безумно добрия избор на заглавия през последните... много години от страна на Брад Пит, високите оценки за едноименния роман на Макс Брукс и Робърт Ричардсън зад камерата, изглежда, че филмът има потенциал, за да се представи на ниво. 

Очаквайте скоро (ако искате де) - Филмите на 2013-та: Анимациите