Peaky Blinders (2013–)

Бирмингам, Великобритания, 1919-та година. Животът след първата световна война продължава. Разликата е в това, че оцелелите от войната мъже се появяват на сцената и до скоро проектираният от жените делник ще бъде коренно преобразен спрямо желанията и характера на завърналите се войници. Годините, в които се развива действието, са повлияни от масовите тенденции за онази епоха, а именно заниманията с незаконен характер, вземащи превес над останалите сред по-ниските обществени прослойки. Бирмингам от онова време не прави изключение - по-скоро пригодява съществуването си към промените в идеите не само на икономическата, но и на политическата сцена. Фамилията, която е главен двигател на механизма и определя посоката на случващото се в града, е Шелби.

Peaky Blinders се базира на развитието на действително семейство (Фоулс, реалния еквивалент на Шелби), като точните действия и тяхната последователност често са плод на въображението на създателя на сериала Стивън Найт.

За разлика от американското кино, където работническата класа е един вид митологизирана, британското по-скоро бива свързвано с живота на по-горните социални слоеве. Ето затова Peaky Blinders би могъл да бъде определян като сериал не толкова типичен за британските порядки и това да се счита за една от причините, поради които провокира интерес у публиката. Честите му сравнения със сериали от рода на Boardwalk Empire са напълно разбираеми и съвсем небезпочвени. И в двете продукции е проследен нелегалният начин на живот, свързаните с него опасности и зараждането на силни и влиятелни личности, от чиито действия ще зависят животите не само на престъпници, но и невинни хора. За разлика обаче от Boardwalk Empire сериалът първоначално грабва вниманието не толкова с историята си, колкото с визията си. Всеки един кадър е чиста наслада за окото. Още с първата сцена на първи епизод сериалът поставя високо летвата и обещава качествена телевизия, което обещание в последствие става ясно, че е напълно спазено.

Кастът на Peaky Blinders е следващият компонент, чийто кредит за успеха на шоуто не бива да бъде подминаван. Главата на семейство Шелби е Томас, в чиято роля се превъплъщава ирландският актьор Килиан Мърфи, име познато не само на кино сцената (28 Days Later..., Batman Begins, Breakfast on Pluto, Inception), но и на театралната такава (Disco Pigs, Misterman, Ballyturk). Ядрото на семейството, както тя сама се определя, е леля Поли (Хелън Макрори), а останалата част от фамилията е спомагателната частица, която прави плановете на Томи осъществими. Присъствието на Сам Нийл (Jurassic Park, The Hunt for Red October) като инспектор Кемпбъл - един от основните врагове на гангстерската фамилия - е следващото доказателство за качеството на каста. Във втори сезон на сериала, продуциран от BBC, на сцента се появява и самият Том Харди, който с течение на времето се превърна в един от най-емблематичните английски актьори на съвременното кино. Очевидно колаборацията Найт/Харди води до добри резултати (Locke (2014)) и най-вероятно няма да бъде неоснователно да се очаква бъдеща такава.

За класата на сериала определено трябва да се отдаде кредит и на саундтрака. Red Right Hand на Ник Кейв е мелодията, с която зрителят асоциира Peaky Blinders и успява изцяло да навлезе в същината на наратива и средата, в която е предаден. Като фен на творчеството на Джак Уайт (било то соло кариерата му или тази с отделните му групи) не мога да пропусна и факта, че в почти всеки епизод на първи сезон имам удоволствието да чуя поне по една емблематична негова песен. Визуалните детайли в Peaky Blinders засилват влиянието си с помощта на уместното присъствие и ситуиране на отделните музиклани сегменти.

Ако сте фенове на гангстерския жанр и ви се гледа нещо от рода на Boardwalk Empire, Deadwood, то това е точният сериал. Веднъж започнат, трудно може да излезе от главата.

Review: "Breaking Bad", Season 4

“I won!” – финални думи на Mr. White (Bryan Cranston, носител на три награди „Еmmy” за тази си роля) в последния епизод (Face Off) от четвърти сезон на култовия проект “Breaking Bad”, oпределян от мнозинството критици като най-добрия драма сериал, излъчван на малкия екран. За пореден път, и може би в най-засилена степен в този сезон, създателят и продуцент на „Breaking Bad” Vince Gilligan изпъква с нестандартните си и доста успешни похвати да прикове вниманието на зрителя към изградения от него свят (еквивалентен на заобикалящия ни), карайки ни да се съпоставяме с действащите лица в продукцията му. В минали статии вече съм отделяла внимание да ви занимая с основното действие, върху което се гради цялостната концепция на сериала. Walter White и Jesse Pinkman са двата основни действащи персонажа, чиито взаимоотношения, личностно развитие, промяна във възгледите са проследени обстойно от първия сезон до последния засега четвърти на “ Breaking Bad”.

Със започването на четвърти сезон един въпрос би могъл да бъде характеризиран като определящ цялостното развитие на действието в него и той гласи: „Възможно ли е двамата главни герои да излязат живи от ситуацията, в която се намират на този етап от живота си?“. Интересното тук е, че отговорът на този въпрос бива изяснен и при това напълно еднозначно, за разлика от повечето сериали, които не дават ясен отговор на основния въпрос, движещ изпълнението на замислената идея, предстоейки нов сезон, при това последен. Проследявайки развитието при персонажа на Walter White от самото начало на сериала, ставаме свидетели на всичките стадии на метаморфоза, през които преминава личността му. Началото ни представя учител по химия, спокойно можещ да бъде класифициран като гении в тази област на науката, който се опитва да осигури по-добър живот на семейството си, след като разбира, че има рак на белите дробове в напреднал стадий и вероятността от положителен изход е минимална. Зрителят няма как да остане равнодушен към случващото се в живота на главния персонаж, няма как да не изпита силното чувство на състрадание и няма как да не разбере мотивите му към взимането на решение да се занимава с готвенето на дрога. Да, както и самият Vince Gilligan твърди, ако в първите три сеозна зрителят е успявал да намира причина да симпатизира на Walter White, то в последния такъв едва ли това ще бъде определяно като правилно.

Тринадесетте епизода на четвърти сезон нито за миг не изостават от зададеното си темпо, в което още по-надълбоко се навлиза при разкриването на отделните герои. Интересът у зрителя остава буден през цялото времетраене на сезона и то като че ли най-успешно именно сега. В първи епизод от този сезон се вдига булото около неясното бъдеще на Walter и Jesse (Aaron Paul, спечелил “Emmy” през 2010 за ролята си именно в този сериал) след убийството на гласения от Gustavo `Gus` Fring (Giancarlo Esposito), водач на картела в Albuquerque, New Mexico, за заместник на Mr. White Gale. Това убийство, както става ясно и от трети сезон, е извършено от Pinkman, следвайки инструкциите на своя бивш учител с цел да запазят живота си. Резултатите от извършеното убийство са видими в колебливото и несигурно психологично състояние на Jesse. Отношенията с партньора му охладняват, като емоциите ескалират в омраза и нетърпимост на двамата главни герои един към друг след поредица от събития, целенасочено предизвикани от Gus Fring. Внимание се обръща и на развитието на останалите действащи лица. При Hank (Dean Norris), деверът на Walt, за пореден път се сблъскваме с находчивостта му при намирането на улики, водещи до правилния отговор при разследване, в което са замесени наркотици и техните разпространители. Не незасегната от случващото се със съпруга ѝ е и Skyler White. Атмосферата около нея също като тази на основното действие в сериала съвсем не е безпроблемна. Skyler се оказва на път да бъде разкрита за измама относно укриването на данъци. За да не допусне това да стане факт, в страха си тя взима решения, които са почти толкова неправилни, колкото и тези на законната ѝ половинка.

За мен “Breaking Bad” се явява еквивалент на перфекционизма, който би могъл да достигне драма сериал. Всичко в него е чисто и просто съвършено – сценарий, режисура, каст. Всичко е изпипано до най-малкия детайл, а симбиозата на елементите, градящи сериала, е отлично изпълнена от Vince Gilligan. “Breaking Bad” успява да задържи вниманието на зрителя чрез своята непредвидимост и неизчерпаема свежест. Четвърти сезон беше повече от задоволяващ, провокиращ неописуем интерес към предстоящия финален сезон на целия сериал.

Breaking Bad: Season 4, Episode 1

Първи епизод от четвърти сезон на драма сериала "Breaking Bad", излъчван по американската телевизия AMC, предостави на зрителите си отново възможността да изпитат поредната доза от преплетени едно в друго чувства на напрежение, съпричастност и неописуемо задоволство, следейки и потапяйки се в действията и света на основните персонажи в тази майсторски написана  история. Срещнахме се отново с двете основни действащи лица - Walter White (Bryan Cranston), гений в областта на химията, и с неговия бивш ученик, понастоящем негов партньор - Jesse Pinkman (Aaron Paul). Атмосферата в този епизод е логично продължение на тaзи от изминалите сезони, но с една степен още по-тъмна, по-опасна и като че ли по-реалистична.

Основното действие в първи епизод ни пренася отново в лабораторията, където Walter и Jesse готвят най-чистите метамфетамини, срещани досега на територията на няколко щата. Този път, обаче, те не се занимават с обичайната си дейност, а чакат да се появи босът на наркоимперията в щата Ню Мексико Gus (Giancarlo Esposito). Тази ситуация е предизвикана в резултат на последствията от финалната сцена на сезон три, където Jesse е на път да убие заместителя на Walter White в правенето на дрога и което всъщност става факт. С пристигането на наркобоса насилието в сериала продължава да нараства, като в резултат на неговите действия се появява и вторият труп в първи епизод на сезон четири. Бруталността в историята е олицетворена в двамата мъртъвци - единият с куршум под окото, а вторият във варел, пълен с киселина.

Задаваният вече въпрос относно очакваното развитие на сериала не е дали Walter и Jesse ще се превърнат в наркокрале, а по-скоро колко дълго ще продължи тяхното съществуване. Двамата не са сплотени от извършеното, неприсъщо за тях до този момент, престъпление, а напротив всеки от тях се обръща към вече доста нестабилния си Аз.

На заден план в този епизод отново срещаме съпругата на Walter - Skyler (Anna Gunn), която все повече се задълбочава в двойствения живот, воден от съпруга й. Отново се сблъскваме с проблемите на сестрата на Skyler, свързани с мъжа й (полицай, преследващ наркопласьори), който за момента не е в състояние да движи краката си, поради инцидент, касаещ нелегалната дейност на Walter.

Създателят на сериала Vince Gilligan наистина успява да сътвори една напълно цялостна и отлично изпипана концепция. "Breaking Bad" е едно изключително рядко откритие на телевизията: сериал, където каст и герои са перфектно комбинирани от създателя си, който отлично разбира какво приключение очаква да изживее неговата аудитория.

Review: "Game Of Thrones"

Смятам да започна с едно важно уточнение. Основното предназначение на този пост е да представи максимално обективно, доколкото това е възможно, един поглед върху едно от безспорните телевизионни събития на гпдината - сериите "Game Of Thrones". Той не цели да анализира книга, нито да съпоставя литературен текст с телевизионна продукция. Причината е проста - ревюиращият е напълно незапознат с поредицата "Песен за огън и лед" на "американския Толкин" Джордж Р. Р. Мартин, по която HBO адаптира новия си хитов сериал. Не мога да потвърдя или отхвърля популярното сред критиката към този момент мнение, че "Game Of Thrones" е достоверен спрямо оригинала, а мога единствено да го погледна като съвсем отделен продукт, който трябва да функционира самостойно.

Спойлерите са неизбежни; имайте това предвид.

С оригиналните си продукции HBO достига висини в правенето на телевизия. Малко опитват да успорват това. Но дори в тези си измерения, телевизията си остава телевизия. А основната й цел, съвсем осъзнато, винаги е била и винаги ще бъде просто да забавлява. Тъй като точно в това американскта медия е най-силна, тя продължава да се възползва от предимствата си пред останалите, оповавайки се на тънкото си чувство за качествено забавление. Трудната част обаче се състои в това, да запазиш представата за "качествен" и да не преминеш, я по невнимание, я съвсем нарочно, тънката граница между овладяното забавление и безмозъчното зрелище. Примери и за двата типа изкушение за очите не лиспват в историята на HBO ("The Sopranos", "The Wire", "Deadwood", "Boardwalk Empire" от едната страна, другата няма значение). В този ред на мисли "Game Of Thrones" е повече от успешен. Какво значи това?

През първия си сезон сериалът преизпълва целта си да убеди аудиторията, че е "повече от обикновено фентъзи", че е "зрял, интелигентен, оригинален". Свалям шапка на отговорните, които доста ловко накараха шоуто да се самопромотира и самоизтъкне в максимално положителна светлина. От HBO още веднъж доказаха, че са фокусници, способни да развият една концепция, да я представят пред публиката така, както искат да изглежда, независимо от реалното й съдържание. Изграденият имидж на сериала, в моите очи, сериозно се разминава с реалната му същност. Претенциите за комплексност на героите рядко намират покритие, действията привидно са динамични, но всъщност изумително малко неща се случват за този първи сезон. Така продуцентите действат на сигурно, като предоставят на аудиторията шоу в изпитания модел на кървавото зрелище, облечено в изисканите дрехи на философско изследване на персонажи. Перфектната формула на телевизионния успех.

Концептът е интересен и това е нещо, което не мога да отрека. Светът на Вестерос е поразителен, а фантазиите на Мартин са нарисувани по най-живописния в съвременната телевизия начин. Дизайнът на продукцията е истинска инспирация, включително и началните кредити, които попадат в пантеона на HBO като едни от култовите. От техническа гледна точка сериалът е перфектен, като синтезът между работата на режисьори, оператори и техници ражда изобилие от красиви кадри и ярки сцени. Към позитивите можем да добавим, с няколко условности, и актьорската игра. Шон Бийн е солиден като господаря на Зимен хребет и глава на рода Старк - Едард, въпреки че първоначално кастването му в тази роля не изглежда удачно. Някои от дебютантите, сред които Кит Харингтън като незаконния син на Едард Старк Джон Сняг и Мейси Уилямс като бунтарката Аря Старк, също са на добро ниво, а безспорните звезди на сериала до този момент, съответно изпълняващи най-комплексните роли, са Питър Динклейдж като Тирион Ланистър (от рода Ланистър - архнемезисите на Старк) и Ейдън Гилън като "Кутрето" Петир Белиш. От останалите изпълнения впечатление прави това на Чарлс Данс като безскрупулния вожд на рода Ланистър. На другия полюс пък, при всички положения, е играта на Лена Хийди, чиято зла кралица е повече от неубедителна.

Едно от популярните твърдения, свързани с фентъзи сагата, поддържа тезата, че персонажите са пълнокръвни, притежават сложни нравствени характеристики и действията им са непредвидими, подтиквани от неопределими пориви. С това твърдение не мога да се съглася по никакъв начин. Всъщност, лесно забележима и натрапчива е двуизмерността на героите. Фактът, че сюжетът в значимата си част се развива по плоскостта добро VS зло, чест VS лукавство, гордост VS опортюнизъм, като и двете страни са ясно определими, наранява претенциите на шоуто за поливалентност.

Пилотният епизод и финалът, в лицето на последните два, са животворната инжекция, без която сезонът би изгубил жизнените си функции. Инертността на останалите седем епизода единствено спъва динамиката на действието. В тях се запознаваме с множество нови герои, за които научаваме малко; първият допир с тях не говори за нищо, не провокира разсъждения и не ни прави съпричастни със съдбата им. В крайна сметка, няма причина неутралният зрител да го е грижа за тях. Сюжетът изненадва и дори шокира за първи път едва в девети епизод, когато Едард Старк - на практика единственият персонаж, който можем да сметнем за главен, - губи главата си. Това е похват, за чието прилагане се изисква дързост, която само HBO си позволява. Той раздвижва сюжета неимоверно. Съвсем логично, от този момент нататък действието поема нови направления и предпоставя по-динамичен втори сезон.

"Game Of Thrones" изпълва целта си да се превърне в поредното телевизионно събитие, привличащо небивал интерес и генериращо огромен хайп, а HBO отново е победител в бранша. През пролетта на 2012 можем да очакваме втори сезон, разкриващ събитията от втората книга от поредицата "Песен за огън и лед" на Джордж Р. Р. Мартин. Можем да го очакваме с надеждата, че ще изпълни това, което дебютният сезон не успя. Защото амбициозната концепция в този случай е съпътствана от потенциал в излишък.

"Boardwalk Empire"

Реших този пост да бъде за един сериал, който според моята крайно некомпетентна преценка е доста успешен. Става въпрос за излъчвания по HBO "Boardwalk Empire". Тъй като, както вече споменах, не съм веща в този бранш, ще кажа единственото, което ми идва на ум като се сетя за изминалия първи сезон: няма такъв кеф! Признавам си, че всеки път, когато започвам да гледам нов сериал ми е доста трудно (разбирате, непозната обстановка, прекалено много нови персонажи) и този път не прави изключение, но развитието на тази продукция през първия й сезон определено събуди тромавия ми интерес. И тъй като състоянието на духа ми е предразположено за приемане на информация относно всякакви интересни факти около "Boardwalk Empire", се потопих в дебрите на великата търсачка "Google". 

Първият интересен факт (достигнал до мен, благодарение на проницателното ми гледане), който открих е, че режисьор на пилотния епизод е бил не кой да е, а самият Martin Scorsese, който всъщност е свързан с този сериал и чрез качеството си на негов продуцент. Друго интересно тук е, че това е най-скъпият епизод сниман в историята на телевизията. 

Всъщност няма да бъде лошо, ако запозная драгия читател с историята, развиваща се в "Boardwalk Empire". Действието се разиграва през 20-те години на 20-ти век в Атлантик Сити, когато алкохолът не е законен, а на власт е самото беззаконие. Хронологично се проследява животът на Нъки Томпсън (Steve Buscemi), безспорен управител на този град по това време, който бил по равно както политик, така и гангстер. Обръща се детайлно внимание на обкръжението на този герой, начина му на живот и на връзките му, както сред обикновените избиратели, така и с ръководителите на други гангстерски групи. Тук ще вметна моето пристрастие към играта на Steve Buscemi, който колкото и странно да изглежда и говори, ми е доста на сърце. Мисля, че в ролята на Нъки Томпсън се показват детайлно актьорските му умения. Очевидно това не го е забелязала само моята скромна персона, но и журналистите, гласуващи за най-добър актьор в драма серии при раздаването на "Златните Глобуси" през 2010г. Кеlly Macdonald пък, чиято роля в сериала е тази на г-жа Шрьодер (интелигентна за средата, в която се намира, жена, останала вдовица и впоследствие имаща интимна връзка с Нъки Томпсън), е номинирана на същата церемония за поддържаща роля в драма серии.

Друг интересен факт за мен е, че в сериала, макар и не на първи план, е засегнат персонажа на Ал Капоне. Изграден е светът около него, като не той заема главната действаща роля и не през неговите очи се разкрива действителността от тогавашното време. Сериалът ни предоставя една нова гледна точка, един нов начин на възприемане на тези отминали събития, като според мен това ни дава възможност да погледнем към тях през един по-обективен поглед.
И тъй като тези дни доста време отделям на така тежкото занимание "висене в YouTube" и търсене на интересни сцени от "Boardwalk Empire", реших да споделя с вас любимата си такава от този сериал.



В заключение ще допълня, че точната дата на излизане на втори сезон все още не е ясна, но е факт, че това събитие ще се състои още тази година. Дотогава вниманието ми е насочено към един друг сериал от един съвсем различен жанр - "Arrested Development". Думите са излишни, насладата неописуема.

Game Of Thrones: Pilot

Само един епизод, а цяло изобилие от ревюта. Това явление със сигурност е свързано със сериозно набъбналия през последните седмици хайп, а и традиционно високите очаквания към всяка нова продукция на HBO. Телевизията, поставила недостижимо високи стандарти що се отнася до оригиналните серии, представя поредния си свръхамбициозен проект.  

  

Феновете на фентъзито оценяват позитивно началото на историята. Основен фактор за положителните им отзиви е твърдението, че адаптацията се придържа тясно към първоизточника си и отдава нужното уважение на епичния роман. Когато си почитател на определена книга единственото, което искаш да видиш от филма по нея, е той да я следва стриктно. Да виждаш свободни съчинения по историята, която обичаш, не е никак приятно, дори в случаите, в които филмът се оказва всепризнат шедьовър. Подобна история трудно може да бъде пресъздадена в двучасов филм, така че решението за серии е напълно удачно.

За неутралния зрител (какъвто съм и аз) пилотният епизод обещава много от една страна с традиционните си теми като семейство, секс, предателство, алчност, гордост, чест, с които печелят вниманието на аудиторията утвърдените сериали на HBO, и от друга с впечатляващия визуален шаблон, изграждащ светът на Westeros. Визуалните ефекти са от най-висока класа, а красивите кадри следват един след друг. Действието се развива бързо и от самото начало се сформират няколко различни сюжетни линии, държащи вниманието приковано. За разлика от пилотния епизод на "Boardwalk Empire" обаче, тук не мога да изтъкна само позитиви. На "Game Of Thrones" му липсва интелектът на "Deadwood" и макар да изглежда силно таргетиран за възрастни чрез сексуалните си теми и насилието, той определено има потенциал да привлече по-широка и разнообразна аудитория. Аткьорската игра оставя като цяло добро впечатление в лицето на Марк Ади, Шон Бийн и Питър Динклейдж, но не всички от основните образи са така запомнящи се.

По всичко изглежда, че "Game Of Thrones" ще търси своето място сред класиките на HBO като "The Wire", "The Sopranos", "Deadwood", "Six Feet Under" и "Rome", макар че пилотният епизод стъпва точно на границата между тях и не толкова приятната страна на телевизията, в която определено попадат вампирските романси.

"Deadwood"

  
Тази публикация ще бъде посветена на един, според моите разбирания, доста интересен и сполучлив сериал, продуциран от HBO. Едва ли повечето от вас са чували за тази продукция, но въпреки това реших да отделя време за нещо, направило ми толкова силно впечатление. Става дума за сериала "Deadwood" - амрикански драма уестърн, вървял по малките екрани от 21-ви март 2004г. до 27-ми август 2006г. по HBO. Действието се развива през 70-те години на 19 век в Deadwood, Южна Дакота, преди и след присъединяването на лагера към територията на Дакота. Сериалът проследява превръщането на лагера в град, като ни запознава с нравите на най-забележителните членове на създалото се общество по тези земи. Двата най-открояващи се персонажа са този на шерифа, Сет Бълок ( Тимъти Олифант), и този на един от първите заселници в Deadwood, Aл Суеринджин ( Иън Макшейн). Относно тези двама герои ще си позволя да коментирам, че играта на Тимъти Олифънт бледнее доста в сравнение с тази на Иън Макшейн.
 Ще оставя на страна действията, развихрящи се в Deadwood и ще насоча вниманието си към финала на този иначе така добре изпипан сериал. Какво е толкова особеното при него ли? Отговорът се крие в това, че завършек на действието, разиграващо се в 36 епизода, няма и не се очертава към днешна дата да се направи такъв. Единственото, което мога да спомена във връзка с този факт е, че отношението на създателите на този култов сериал към публиката им е доста разочароващо. 
 За тези, на които им е интересна концепцията на "Deadwood" и имат желание да се запознаят със света, разкриващ се в тази продукция отблизо, мога само да кажа, че в никакъв случай няма да сгрешат, пък макар и сериалът да е незавършен.
  На всички, които са се решили да навлезнат в дълбините на "Deadwood" - приятно гледане!