"Великият Гетсби" - Франсис Скот Фицджералд

Автор: Франсис Скот Фицджералд
Година на издаване: 1993
Издателство: Wordsworth Classics
Страници: 122
Цена: 2,50 EU (мека корица)   

"Великият Гетсби" е една от онези книги, чиито слова остават актуални за дълги времена след създаването си. Историята е написана от Франсис Скот Фицджералд, който придобива огромната си слава именно с тази си творба. "Великият Гетсби" е считана за най-популярната книга сред американците. За първи път произведението е публикувано на 10.04.1925г., като сюжетът му би могъл да бъде окачествен като огледало на случващото се в САЩ, по-специално Ню Йорк и околностите му, по времето на Сухия режим. Това е може би един от най-интересните периоди в американската история. Голям брой произведения датират именно от това време и засягат промените в живота на населението, настъпили вследствие промяна на приоритетите и  ценностната система.

Тъй като темата е доста интересна, предразполагаща към различни интерпретации, повечето от нас имат бегла представа за характера на този период от многото литературни произведения, а също така и от големия брой холивудски продукции. Докато четях книгата, в съзнанието ми постоянно изникваха асоциации с в момента вървящия по HBO сериал Boardwalk Empire. И "Великият Гетсби", и споменатият сериал са единодушни по темата за моралната деградация, обхванала САЩ през двадесетте години на двадесети век. В света навлизат технологични иновации, непознати на обществото дотогава. Телефонът е основен инструмент на Фицджералд да онагледи засилващото се влияние на технологията в света и всекидневието на хората. Многократното споменаване на този уред е с цел читателят да придобие представа за огромната роля, която той играе в живота на персонажите си. Посредством него Гетсби има възможността да се свързва с отдалечени познати, чиито личности остават неразгадани за приближените му. Ник Карауей, вдигайки телефонната слушалка в дома на Гетсби, разбира за евентуална незаконна дейност, водена от неговия бляскав съсед. Епохата, в която са поставени героите на Фицджералд, e на прага на технологична революция, която от своя страна води до цялостни промени в материалния и духовен живот на обществото.

За да разгърне концепцията си, авторът използва малък брой персонажи, различни в характерите и разбиранията си. Светът, който ни е представен, е разгледан през погледа на разказващия историята Ник Карауей - брокер, тридесет годишен, наскоро преместил се в Ню Йорк, живеещ в непретенциозната къща до тази на Джей Гетсби. Ник става свидетел на постоянните партита, организирани всяка нощ в бляскавата, луксозна, огромна къща на съседа си, чиито светлини превръщат заобикалящата я местност в ден. В имението на съседа му присъстват разнородни хора, чужди помежду си, които дори не познават и най-вероятно никога не са виждали собственика на къщата, чиито гости са именно те. Безгрижие, лекомислие, разврат лъхат от страниците на "Великият Гетсби". Но Ник не се сблъсква за първи път с безскрупулното и лишено от морално съзнание общество в къщата на своя съсед. Първият досег с порочността във всеки аспект Карауей осъществява в дома на братовчедка си Дейзи и съпруга ѝ Том Бюканън. Там той вижда начин на поведение между съпрузи, нямащ нищо общо с общоприетите хармония, разбирателство и уважение. Запознава се с поведение, което е породено от нетърпимост, безразличие и липса на любов.

Може би единственият герой, воден в действията си под напътствието на силата на любовта, е самият Гетсби. Той живее в сюрреализъм, който на моменти изцяло измества влиянието на действителността. Джей Гетсби е заобиколен от спомените за единствената любов в живота си, а именно братовчедката на Ник - Дейзи. Тя е механизмът, който задейства колелата на действията на прочутия бохем. Дейзи е първопричината за щастието и светлината в мрачния и загадъчен живот на Гетсби. Всичко, което той прави е осмислено от нейното съществуване, от нейната митична и приказна персона. В съзнанието си той е изградил прототип на несъществуващ образ, приписвайки му качества, които не принадлежат на неговата реалност. Гетсби успява да внесе в ежедневието на Ник и Дейзи светлината и блясъка, съпътстващи го неизменно. Но дали тази светлина е породена от естествената красота в поведението на Гетсби или е плод на несметното му богатство можем само да гадаем.

"Великият Гетсби" естествено е любовна история, която обаче не показва нежността и всеотдайността на истинската, безпрекословна любов, а говори за една такава, която е дете на материализма и която бива отглеждана с помощта на грижите на лукса, блясъка и нищо повече. Обичта на Дейзи към Гетсби лесно може да бъде открита в словата на младата дама, която, забелязвайки красивите ризи на обекта на своите чувства, възкликва, че по-хубави не е виждала никъде, което от своя страна я разплаква. Любовта на Дейзи към Джей Гетсби е правопропорционална на състоянието и имуществото на нейния "евентуален" любим.

Всичко във "Великият Гетсби" ни отпраща към свят, преизпълнен със стремежите на обществото от незапомнени времена да бъде богато материално, да живее в лукс и разкош. Но това, което ни предлага Фицджералд, съвсем не носи светлината и блясъка, съпътстващи нереалистичното разбиране за охолство и пари в излишък. Концепциите, разгърнати от Фицджералд, са съвсем актуални и релевантни и за епохата, в която самите ние живеем, където целите на младото поколение се простират до разврат, желание за незаслужен лукс и нравствен погром.

"Некрономикон" - Х.Ф.Лъвкрафт

  

Автор: Х.Ф.Лъвкрафт
Година: 2012 
Издателство: Enthusiast
Страници: 392
Цена: 15 лв. (мека корица) 

„Некрономикон“ е сборник с хорър разкази, написани от американския автор Хауърд Филипс Лъвкрафт. На корицата на изданието с определено немалки букви е изписано, че Лъвкрафт е вдъхновител на краля на ужасите Стивън Кинг. Естествено, че това твърдение е страхотна маркетингова стратегия, която ще уцели точно в десетката и ще привлече феновете на Кинг да си купят „Некрономикон“. За мен тези очевидни манипулации към аудиторията са меко казано дразнещи, но в случая написаното е наистина релевантно. Още преди да започнат самите разкази читателят има възможността да прочете мнението на Стивън Кинг относно творчеството на Лъвкрафт, споделяйки кои разкази на колегата му предшественик са му повлияли най-значително.

Книгата привлече вниманието ми преди около пет, шест месеца, когато я забелязах в една книжарница в чужбина. Корицата беше основният подтик, който ме накара да хвана изданието в ръцете си и да се поинтересувам за какво иде реч. Външният ѝ вид спокойно можеше да бъде оприличен на небезизвестната „Книга на Злото“ от филмите Evil Dead на Сам Райми. Изданието определено беше едно от най-луксозните и интересни на тази книга, които съм имала възможността да видя. По време на скорошния си престой в България успях да обиколя всичките книжарници в родния си малък град (както можете да предположите, те се броят на пръстите на едната ръка). Не намерих луксозното издание, което бях гледала, но пък в над 50 % от книжните магазини книгата присъстваше. Интересът ми към нея вече определено беше на върхово ниво, затова се случи и неизбежното – направих я част от книжната си колекция. Корицата не е нищо особено, по-скоро предизвиква негативни реакции всеки път, когато хвана „Некрономикон“. Отдалече си личи аматьорската работа на фотошоп, но за тези пари, толкова. Нямам никакви забележки към преводаческия и редакторски екип (с малката забележка, че хипогриф не е "кон с крила"). В това си отношение книгата е изпипана до последния елемент.

Ако сте зажаднели за не страховити, а направо страшни истории, то „Некрономикон“ е правилният избор. Още с първия си разказ Лъвкрафт ни пренася в светове, където хората са безсилни пред неописуемото зло, зародило се не на нашата планета, а някъде във Вселената, където от незапомнени времена, още когато Слънцето е било облак водороден газ или може би много преди това, царува злото. Лъвкрафт съвсем не пише историите си с идеята, че те ще бъдат развлекателно четиво, за тези, които се докоснат до тях. Авторът борави с такъв изказ и стил, от които оставаш с впечатлението, че нещата, за които пише наистина съществуват и се намират някъде съвсем близо около теб. Лъвкрафт говори за такова зло, чиито размери и предели са непонятни за човешкия ум. Допирайки се дори за секунда до някоя от меко казано отвратителните форми на тъмните сили, героите в разказите в над 99% от случаите губят разсъдъка си. Лъвкрафт пише за изконното зло с такава увереност, че на моменти успяваш да бъдеш убеден в истинността на словата му. Измислените създания придобиват изключително реални форми и очертания, които подсилват представата, че са част от реалността. Както авторът пише, никой археолог, антрополог, историк или какъвто и да е учен не е срещал подобни писмени форми и останки. Материалът, от който са направени по-голямата част от реликвите, които ни дават сведения за причудливите форми на живот, не е известен на Земята, по простата причина, че е направен някъде другаде, в някой друг свят. Лъвкрафт се загнездва дълбоко в подсъзнанието на читателите си, като оставя идеи, които за цял живот бележат начина им на мислене и възприемане на света.

Любителите на хорър жанра несъмнено ще открият елементи от представата на съвременната култура за изначалното зло в откачените истории на Лъвкрафт. Много от неговите концепции, изграждащи митологичните образи на светове, където властват зли сили, олицетворени в събирателно същество, което притежава неописуемо ужасяваща външност, са лесно откриваеми не само в множество актуални литературни произведения, но и в такива, причисляващи се към седмото изкуство.

„Некрономикон“ ме отдалечава от реалността, пренася ме на места, за които въображението ми до този момент не е и подозирало, омагьосва ме с начина си на комуникиране и ангажиране. Това е книга, която се докосва до най-тъмните кътчета, познати на съзнанието ти, за да те накара да изпиташ немислими и трудно пресъздадими емоции.


„Нещото на прага“ – разказ №1 от  сборника „Некрономикон“

“Да, сега твърдо зная, че съществуват ужаси отвъд границите на живота, за които изобщо не подозираме, и понякога могат да бъдат призовани в нашия свят от определени чудовища.“

„Мога ли бъда уверен в своята безопасност? Тези сили са способни да престъпват рамките на нормалните съществуващи форми.“

„Един живот – Ефраим, Ейзенат, Едуард, - кой ще бъде следващият? Няма да им се удаде да ме изгонят от тялото ми... Няма да разменя душата си с онзи натъпкан с олово  мъртвец, който лежи в подземията на психиатрията!“

„Показанията на Рандолф Картър“ – разказ №2

„Повтарям ви, господа, че цялото ви разследване е безрезултатно. Задръжте ме тук навеки, ако желаете; хвърлете ме в затвора или ме екзекутирайте, щом ви трябва жертва, за да умилостивите илюзията, която наричате правосъдие; аз обаче не мога да кажа повече, отколкото вече казах. Разправих ви всичко, което съм в състояние да си спомня, с абсолютна искреност. Нищо не е изопачено или прикрито и ако нещо остава неясно, то се дължи на тъмния облак, обгърнал съзнанието ми... както и на обвеяната в тайнственост природа на ужасите, които го създадоха.“

„Плъхове в стените“ – разказ №3

„Но най-ярко от всички беше преданието за плъховете. Веднъж, три месеца след трагедията, довела до изоставянето на замъка, цяла армия алчни паразити като лавина се изсипали от имението, изяждайки всичко, което срещнали по пътя си – кокошки, котки, кучета, прасета, овце. Яростта им утихнала едва тогава, когато изяли и двама селяни. Около този призрачен легион от гризачи се бе създала цял цикъл от легенди, всяващ ужас и страх в селските домове.“

„Зовът на Ктхулу“ – разказ №4

„Смятам, че висшата форма на милосърдие в нашия свят представлява неспособността на човешкия разум да свърже в едно цяло всичките му компоненти. Живеем на спокойното си островче на невежеството насред черния океан на безкрая и не ни е съдено да плаваме надалеч. Науките, всяка от които дърпа колата в своята посока, досега не са ни навредили кой знае колко; ще дойде ден обаче, когато събирането на разпокъсаните до този момент елементи на знанието ще разкрие пред нас такива чудовищни бездни на реалността, че ние или ще изгубим разсъдъка си от видяното, или ще бъдем завинаги прокудени от светлината на знанието и ще подирим покой и безопасност в гробницата на нови тъмни векове.“

Хърбърт Уест, Съживителят на мъртвите – разказ №5

„За методите, използвани от него през последните пет години, не се решавам да говоря. Не го изоставих само заради страха си от него и това ме направи свидетел на сцени, които човешкият език не е в състояние да опише. Постепенно Хърбърт Уест започна да ми се струва далеч по-ужасяващ от експериментите си и аз си дадох сметка, че нормалното за един учен желание да удължи човешкия живот се е изродило в мрачно и кръвожадно любопитство, в тайна страст към гробищата, разложението и смъртта в най-отвратителните и скверни техни измерения. Любовта му към науката се превърна в жестока и извратена пристрастеност към всичко уродливо и противоестествено. Той невъзмутимо се наслаждаваше на най-гнусните и чудовищни гледки, способни да всеят панически ужас в душата на всеки здравомислещ човек. Зад лицето на бледия интелектуалец сякаш се криеше един перверзен Бодлер на физическия експеримент.“

„Шепнещият в тъмнината“ – разказ №6

"Там, на Йюггот, има огромни градове - гигантски терасовидни кули от черен камък, подобен на онзи образец, който се бях опитал да ви изпратя. Той е дошъл от Йюггот. Слънцето на тази планета свети не по-ярко от звездите, но тамошните обитатели не се нуждаят от светлина. Те имат други сетива - много по-остри и фини - и не правят прозорци в своите гигантски домове и храмове. Светлината само им вреди и им пречи, понеже там, откъдето идват - черният Космос отвъд пространството и времето, - тя не съществува. Посещението на Йюггот би докарало до лудост всеки по-слаб човек - въпреки това аз имам намерение да отида там. Черните реки от смола, течащи под загадъчни циклопови мостове - построени от още по-древна раса, изчезнала и забравена още преди сегашните създания да дойдат на Йюггот от бездънните дълбини на безкрая - биха превърнали всеки човек в нов Данте или По, стига само да запази разсъдъка си достатъчно дълго, за да опише видяното."

"Възкресителят" - Разказ №7

"Дяволски разум или глас, сянка или живо същество се е явило в отговор на забранените ритуали на Чарлз Декстър Уорд в лабораторията му? Тези гласове изрекли фразата: "необходима е кръв в продължение на три месеца..."Боже всемогъщи! Не се ли разразила малко след това вълната от вампиризъм? Оскверненият гроб на Езра Уийдън, писъците в Поутъксет... Чий ли разум планирал отмъщението си и съживил отдавана забравените кошмари? После се появили бунгалото и брадатият пришълец, мълвата и страхът на хората."    

"Аферата" - Лий Чайлд

 Автор: Лий Чайлд
 Година: 2011
 Издателство: Обсидиан
 Страници: 416
 Цена: 16 лв. (мека корица) 

"Аферата" на Лий Чайлд е шестнайсетата поред книга от сериите за Джак Рийчър. Този роман и "Врагът" от същата поредица се явяват прикуел на историята за военния полицай Рийчър. Лий Чайлд ни предлага във всяка от своите книги обстойно разучаване привичките и цялостното поведение на главния си герой. Знаем какви са приоритетите, особеностите, страховете на Джак Рийчър. Всяка част от характера му е изложена на показ пред очите на читателите, което от своя страна подбужда към евентуален по-задълбочен анализ върху личността му. Знаем начина на мислене на Рийчър, как той се справя с несправедливостите и престъпленията, с които се сблъсква, след като напуска армията, но нямаме представа какво всъщност е подбудило същността на героя да бъде точно такава, каквато ни е позната сега. Ето защо "Аферата" е основен елемент в пъзела за живота на вече бившия военен полицай. От тук разбираме как се зараждат някои от култовите навици на Рийчър, които в следващите книги ще бъдат неразделна част от светогледа на героя. 

Действието в "Аферата" се развива през по-голямата си част в щата Мисисипи, по-точно в малкото градче Картър Кросинг, където е установена военната база Келъм. Там се обучават и тренират рейнджъри, чиито временни мисии се намират на територията на Босна и Херцеговина. В Картър Кросинг е убито момиче, Джанис Чапман, което е имало връзка с командира на военните в тамошната база, Рийд Райли, който е син на сенатор Карлтън Райли. Извършено е убийство на цивилен гражданин, в което по всяка вероятност е намесен военен от базата Келъм. В градчето, по-точно в самия лагер на настанената там армия, е изпратен военен полицай Мънро, който има за цел да разбере каква е истината около това убийство и ако в него са замесени служители на пребиваващата там армия, честта на военните да бъде опазена. Мънро не е единственият, който е изпратен в Картър Кросинг, за да разнищи тайните около убийството на Джанис Чапман. По неговите следи е майор Джак Рийчър, чиято основна задача е да наблюдава поведението на Мънро, което припокрива мисията да се разбере извършителят на убийството и детайлите около него. В Картър Кросинг Рийчър се зaпознава с тамошния шериф Елизабет Деверо, бивш военен в морската флота на САЩ. От нея става ясно, че не само Джанис Чапман е била убита в последните няколко месеца, но и още две момичета, което предразполага към логичния въпрос дали убийствата нямат нещо общо помежду си. Това предположение поставя началото на разследване, изпълнено с мистерия, съспенс и на моменти хумор.

Започвайки да чета тази книга, се опасявах дали няма да се натъкна на поредния криминален автор, подобен в създаване на история и метод на интерпретирането ѝ на Дан Браун, но концепцията на романа и начинът на разгръщане на сюжета се оказаха доста по-различни от тези на дотук петте произведения на Браун, които от своя страна имат типичен модел на изпълнение. Лий Чайлд почти няма допирна точка до гореспоменaтия автор, ако не броим жанра, в който пишат двамата. "Аферата" не попада в категорията на книгите шедьоври или на тези, които задължително трябва да бъдат прочетени, но пък за сметка на това романът е приятно, леко четиво, което пълноценно забавлява свободното време на читателя. "Аферата" си има своите силни и слаби страни. Ако сте почитател на криминални романи в стил Агата Кристи, може би това ще бъде точната книга за вас. Темата е съвсем обикновена, срещана милион пъти в други подобни произведения и чакаща да бъде разконспирирана. Тривиалните елементи също са налице. Няма как толкова съвършеният военен полицай Джак Рийчър да не бъде привлечен от така безупречната бивша служителка на флота, понастоящем шериф, Елизабет Деверо. Тяхната връзка преминава всички предели на тривиалността, за да достигне до съвършенството си. Този елемент от историята и начинът му на разказване определено допринесоха за не дотолкова положителното ми мнение относно този роман. Все пак, ако ви се чете нещо леко и неангажиращо, няма да сбъркате, спирайки се на "Аферата".