Cannes Summary: Palme d'Or for "The Tree Of Life"

   Завърши 64-ят кинофестивал в Кан - бляскав, но и по-скандален от всякога. Въпреки че бе съпътстван от скандали, пътят за двете най-популярни заглавия - "Дървото на живота" на Терънс Малик и "Меланхолия" на Ларс Фон Триер остана чист до самия край и те не изгубиха позицията на фаворити. Двете амбициозни заглавия си извоюваха одобрението на журито и се очертаваха като ранни фаворити за Златната палма, но в последствие скандалното изказване на Триер на нацистка тематика сериозно нарани шансовете на режисираната от него лента. По този въпрос ми се струва, че можем да приемем думите му по-скоро като неуместна и недодялана шега, отколкото като сериозно изказване. Откакто стана ясна програмата на фестивала, филмите на Малик и Триер излязоха на преден план и бяха най-дискутирани през всичките 11 дни на събитието. За това допринесоха и полемичните събития около премиерите им. Макар и несравним с издънката на датчанина, фактът, че "Дървото на живота" бе приет спорно при първата си прожекция, остава един от запомнящите се моменти от тазгодишното издание. Филмът бе безцеремонно освиркан от част от аудиторията в Grand Théâtre Lumière, само за да получи контриращи бурни аплодисменти от останалите в залата - при всички положения неочаквана и импулсивна реакция. При това положение все по-оправдан изглежда пословичният стремеж на Малик да избягва публичността и прекия контакт със светската общност.

   В крайна сметка "Дървото на живота" се превърна от "освиркания" в "носителя на "Златна палма". Остта, около която се върти драмата е обикновено американско семейство от петдесетте, чието съществуване е съпоставено с това на раждащата се Земя. За Терънс Малик това е второ отличие от Кан след лауреата от 1978г. "Days Of Heaven". Консолидираща награда -"Best Actress" - получи и "Меланхолия", представен от Кирстен Дънст, изненадващо надвила Тилда Суинтън и нейния образ на отчаяна майка в "We Need To Talk About Kevin". "Grand Prix" бе поделен от братята Дарден ("The Kid With The Bike") и Нури Билге Джейлан ("Once Upon A Time In Anatolia). Режисьорският приз отиде при Николас Виндинг Рефн ("Drive"), а за най-добър сценарий бе определен този на Йозеф Седар ("Footnote"). Наградата за късометражен филм отиде при Марина Вирода за "Cross Country". 

   Тук е мястото да изтъкнем поводите за българска гордост на престижното събитие. Възпитаничката на германската киношкола Доротея Друмева бе удостоена с наградата на фондацията на фестивала в Кан за подпомагане на млади таланти - Cinefondation  за късометражен филм с произведението си "Der Brief". Наградата бе връчена от председателя на журито Мишел Гондри (Режисьор - "Eternal Sunshine Of The Spotless Mind", "Be Kind Rewind", "The Science Of Sleep"). Иглика Трифонова пък си тръгна с награда за най-добър източноевропейски нереализиран сценарий. "Островът" на Камен Калев пък получи предимно позитивни отзиви, въпреки че участваше в програма с несъстезателен характер.