"Децата на Хурин" - ревю

Ето че е факт първият ми прочит на книга, дело на големия майстор на фентъзи литературата - Дж.Р.Р.Толкин. Става дума за издадената посмъртно от Кристофър Толкин - син на оксфордския професор - книга "Децата на Хурин". Материалите за сглобяването на легендата, касаеща децата на Хурин - Турин и Ниенор, са събирани в продължение на много години, за да бъдат представени на читателите в този си толкова съвършен и завършен вид. Усилията на наследника на Дж.Р.Р.Толкин са увенчани с успех, като Кристофър свежда намесата си в бащините записки до минимум. Книгата излиза на пазара през 2007г., като изданието й е изключително добре изпипано, включващо в себе си родословното дърво на родовете, засегнати в историята, а също така и карта, помагаща ни за по-добра ориентация в създадения от Толкин свят.

"Децата на Хурин" е трагична история за потомците на Хурин - Турин и сестра му Ниенор. Действието в легендата се развива доста преди това в "Хобитът" и "Властелинът на пръстените", когато първият черен владетел, Моргот, се стреми да завладее цялата Средна земя и тя да попадне под булото на тъмната му сянка. И точно тук започва същинската история, засегната в тази книга. Една от най-величествените, но и същевременно една от най-трагичните  легенди за Средната земя.

Хурин, господар на Дор-Ломин, не свежда глава и се противопоставя на тираничните цели на врага, в резултат на което Бауглир го отвежда в крепостта си Ангбанд, оковавайки го във вериги и проклинайки целия му род. От това си място великият владетел на хората е принуден да гледа как животът на децата му бива разрушен.

В книгата най-голямо внимание се отделя на житейския път на Турин, битие вече разрушено от проклятието, тегнещо над него. В резултат на това той се превръща в странник, който носи различни самоличности, преминавайки от една част на своя живот в друга. Често може да бъде определен като истински водач, смел съюзник, дори като жесток боец, но във всеки от случаите истинската му самоличност излиза наяве. Истинската трагедия в живота на наследника на Хурин идва, когато съдбата му се преплита с тази на сестра му Ниенор, която не е виждал от дете. Двамата се срещат в доста неподходящ момент от техните животи, когато Ниенор е изгубила паметта си, а Турин се е превърнал в суров и мрачен персонаж.

В заключение ще допълня, че книгата наистина заслужава да бъде прочетена и удостоена с подобаващо внимание. Майсторските умения на Толкин доставят неописуемо удоволствие, лъхащо от страниците на тази творба. Удоволствие, потапящо читателя в необятните дебри на света, изграден от великия майстор на фентъзито.