I'm With You by Red Hot Chili Peppers

През около тридесет годишния си живот на музикалната сцена калифорнийската група Red Hot Chili Peppers преминава през доста трудности и изпитания по пътя си да опази своето съществуване. Едни от тях са тези, свързани със зависимостта на някои от членовете на фънк-рок бандата към наркотиците. Оригиналният китарист на групата, Хилел Словак, умира от свръхдоза на 25-ти юни 1988г., на 26 годишна възраст. Мястото му е заменено от бъдещия ключ към успеха на бандата, а именно Джон Фрушанте. Това е човекът, дал живот на едни от най-запомнящите се мелодии в историята на музиката – Under The Bridge, Californication, Scar Tissue, Dani California. Всеизвестен е фактът, че Фрушанте също се причислява към наркозависимите в бандата, вследствие на което е и първото му отцепване от групата през 1992г., което трае до 1999г.,когато Джон, напълно излекуван, отново се завръща на музикалната сцена с Red Hot Chili Peppers, внасяйки нови сили и енергия в предстоящите им проекти. След като през 2006г. на музикалния пазар излезе един от най-продаваните албуми на калифорнийците, Stadium Arcadium, обирайки повечето музикални награди, през 2009г. Джон Фрушанте обяви напускането си за втори и, както личи, за финален път на бандата. Мнозина смятат Stadium Arcadium за един от най-комерсиалните албуми на Peppers, с цел по-голям брой продажби. Истината е, че песните в албума са доста повече, отколкото е било нужно, но все пак в съдържанието му влизат мелодии като Dani California, Snow (Hey Oh), Charlie, Tell Me Baby, Readymade, които допринасят за значимостта на този проект.

Няколко въпроса се въртяха около името Red Hot Chili Peppers през периода след напускането на Фрушанте, който, както вече в предишна статия съм споменавала, е един от най-добрите китаристи на нашето време, и те бяха: Ще продължи ли да съществува групата и ако да, кой ще е заместникът на Джон? Отговорите вече са ясни. Бандата не само запази целостта си, но и с полъх на нови идеи и креативизъм в лицето на настоящия китарист Джош Клингхофер издаде нов албум, озаглавен I’m With You. Споровете относно това, дали Клингхофер успешно заменя Фрушанте, няма да намерят еднозначно решение. Едва ли в лицето на новия си китарист калифорнийците ще открият втори Фрушанте, но все пак качествата и уменията на Клингхофер трябва да са доста впечатляващи, имайки предвид ранга на групата в музикалното пространство.

Слушайки I’m With You, първото нещо, което прави впечатление, е новото звучене на повечето от песните, което е доста по-различно от досегашното общоприето за тази група. Повод за написването на една от композициите е смъртта на Брендан Мълан, близък приятел на квартета и инспиратор на сцената на пънк музиката в Los Angeles. Мелодията на Brendan’s Death Song се отличава с изключителната работа на барабаниста Chad Smith. Концепцията на тази песен би могла да бъде интерпретирана като празненство на живота, преминавайки в обятията на вечността.
"the night’s are long, /but the years are short, /when you’re alive. /way back when, /will never be again, /it was a time. /it’s gonna catch you, /so glad i met you, /to walk a line."

Въведението на “Annie Wants A Baby” ни предлага възможността да се насладим на уменията на един от най-добрите басисти на музикалната сцена – Michael Balzary a.k.a. Flea. Въпреки че работата на Chad Smith в повечето песни остава на заден план, тук тя отново се отличава, сливайки се с делото на останалите музиканти и достигайки баланса на една добре изпипана композиция. 

“Even You, Brutus?” е дванадесетата поред песен в албума. В нея се откроява звукът на инструмент не толкова характерен за работата на квартета, а именно този на пианото. В синхрон с барабаните, мелодията се доближава до джаз стила, което всъщност трае само дотогава, когато се включват вокалите на Anthony Kiedis, който отново ни показва сърцевината на Red Hot Chili Peppers – фънка. Това определено е песен, която заинтригува и която навява спомен за отминали времена в историята на групата. При това произведение няма как да убегне на слушателя насладата, която изпитват музикантите, изпълнявайки композицията. Точно поради тази причина “Even You, Brutus?” притежава всички предпоставки да остави траен отпечатък в съзнанието на феновете. Това е песен, която е заредена с чувства на удоволствие, креативност и наслада.

Албумът разкрива изобилие от вариации относно стиловете в него. Слушайки го, преминаваме през жанрове като psychedelia, в лицето на “Monarchy Of Roses”, акустично звучене (“Brandon’s Death Song), достигайки до леко напомняне стила на Beatles (“Even You, Brutus?”). Иновативността в работата на Клингхофер пренася песните на Red Hot Chili Peppers на друго ниво, различно от характерното за тази група. Готовността на квартета да изпробва различни похвати в творчеството си отваря пред него нови хоризонти, където Клингхофер има пълната свобода да изяви нестандартните си умения. 

В заключение бих искала да допълня, че с излизането на новия албум, Red Hot Chili Peppers наистина успяват да накарат феновете да ги асимилират по нов, различен начин. Новаторството при написването на композициите, дължаща се най-вече на стила на новия член на бандата, определено оставя отворена темата за успешността на песните. Фактът обаче е, че макар и добър да е, “I’m With You” е далече от вдъхновяващ и витален.

Ето го и първият официален клип от новия албум.