About

петък, 26 август 2011 г.

Reisefieber


Всяка година през лятото покривът на градската библиотека във Виена се превръща в най-високото открито кино в града. Традицията живее вече осма година. За три и половина месеца киноестетите имат възможността да видят деветдесет и два тематично организирани филма. В сърцевината на събитието през изминалите години са били темите "Покрив", "Кораб", "Италия", "Светлините на града", "Любов", "Хумор" и "Крайм тайм". Това лято покривът придобива значението на истинска летателна площадка, от която да се отправим към всяка въобразима точка на земята, на галактиката или вселената, за да срещнем безброй разноцветни култури. Защото тазгодишната тема е "Reisefieber" или "Треска за пътуване". И освен пътешествията във времето и пространството, програмата на Kino am Dach ни кани да пребродим човешкото съзнание като най-забележителния път, който можем да извървим.


От първи юни до десети септември биват прожектирани както някои култови и модерни класики, така и някои по-нови филми на тема "път". Ще изброя част от изключителните ленти, които събитието включва през тази година, за да добиете представа за качеството на програмата. Това са: "Before Sunrise"(1995) - Richard Linklater, "Zabriskie Point"(1970) - Michelangelo Antonioni, "Monty Python And The Holy Grail"(1975) - Terry Jones, Terry Gilliam, "Fitzcarraldo"(1981) - Werner Herzog, "From Dusk Till Dawn"(1996) - Robert Rodriguez, "L'uomo delle stelle"(1995) - Giuseppe Tornatore, "Lost In Translation"(2003) - Sofia Coppola, "Thelma & Louise"(1991) - Ridley Scott, "Natural Born Killers"(1994) - Oliver Stone, "Pierrot Le Fou"(1965) - Jean-Luc Godard, "Vicky Cristina Barcelona"(2008) - Woody Allen, "Bonnie & Clyde"(1967) - Arthur Penn, "Eternal Sunshine Of The Spotless Mind"(2004) - Michel Gondry, "Inception"(2010) - Christopher Nolan, "La Voie Lactee"(1969) - Luis Bunuel, "THX 1138"(1971) - George Lucas, "Amarcord"(1973) - Federico Fellini, "Fear And Loathing In Las Vegas"(1998) - Terry Gilliam, "The Straight Story"(1998) - David Lynch, "Badlands"(1973) - Terrence Malick, "Plein Soleil"(1960) - Rene Clement, "Arizona Dream"(1992) - Emir Kusturica, "Mulholland Drive"(2001) - David Lynch, "Night On Earth"(1991) - Jim Jarmush, "2001: A Space Odyssey"(1968) - Stanley Kubrick, "Paris, Texas"(1984) - Wim Wenders и "Babel"(2006) - Alejandro Gonzalez Inarritu.

Въпреки че събитието наближава крайната си дата, ние с la sonrisa имахме щастието да го посетим едва преди няколко дни, когато по програма идваше ред на шедьовъра на Стенли Кубрик ''2001: A Space Odyssey". Причините да изберем него са няколко. На първо място поставям факта, че "2001" е една от онези неизчерпаеми частици естетика, от които можем да извлечем по нещо ново при всяко следващо гледане. В резултат от перфекционизма на автора, например, сегментът "Dawn of man" съдържа солидно количество едва забележими детайли, натоварени със символичен смисъл или просто сюжетно значими, за които е нужно наистина набито око, за да бъдат открити при първа среща с материала. Друг важен фактор за избора ни се оказа и богатата виенска връзка в творението на Кубрик. Малко известен факт е, че големият американски режисьор е желал именно версията на Виенската филхармония под диригентството на Херберт фон Караян на произведението на Рихард Щраус "Also sprach Zarathustra", което звучи на три пъти във филма, за финалната версия на саундтрака. От британския музикален лейбъл Decca обаче не били склонни да рискуват евентуално обезценяване на записа чрез асоциирането с лентата и се съгласили, само при условие че никъде не се споменават имената на диригента или оркестъра. След финансовия успех на "2001" от Decca опитали да се възползват от ситуацията и преиздали записа, като добавили "As-Heard-in-"2001"" на обложката на албума. Междувременно обаче MGM издали официалния саундтрак на филма, като деликатно заменили версията на Караян/Wiener Philharmoniker с тази на Карл Бьом/Berliner Philharmoniker. Виенската връзка не спира дотук. Истината е, че едно от най-прочутите класически произведения днес - валсът "An der schönen blauen Donau" на Йохан Щраус II е вграден трайно в популярната култура именно от Кубриковия шедьовър. Финалните кредити и "An der schönen blauen Donau" на фона на нощна Виена придават ново значение на понятието open air кино.

Ако не "The ultimate trip", то какво би било по-подходящо за подобен тип изживяване. Всъщност два часа и половина, прекарани на най-обикновен пластмасов стол, не олицетворяват всичкия комфорт на света, а и понятия като "Най-красивият покрив на Виена" са силно романтизирани, но "Kino am Dach" при всички положения е глътка свежест и отмора от тегавия мултиплекс. Ето нещо наистина добро за киноманите в бароковия град през летните месеци.



1 коментара:

Влади Неколов каза...

На това му викам космически валс. :) Неостаряваща красота!

Публикуване на коментар