About

четвъртък, 11 август 2011 г.

Review: Super 8


В Super 8 Дж. Дж. Ейбрамс хвърля носталгичен поглед към времето, когато, както повечето успешни режисьори днес, и той е осъществявал първите си стъпки в киното, зареден със супер 8 камера и огромно количество ентусиазъм. Това придава на филма отчетливи автобиографични оттенъци. В кооперация със своя ментор, Стивън Спилбърг, който е в ролята на продуцент, създателят на Lost, Alias и Fringe и един от най-успелите гийкове в Холивуд сътворява най-личния си проект до момента.

В почти всяко отношение Super 8 напомня за ранния Спилбърг. Един от филмите от периода от края на седемдесетте и началото на осемдесетте, към които препратките на Ейбрамс са очевидни, е E.T. : The Extra-Terrestrial. Той и Close Encounters Of The Third Kind са сред забележителностите на киното от този период и с лекота можем да ги наречем определящи за културните течения на времето си, а влиянието им в популярната култура е импозантно. Лесно можем да открием и чисто стилови сходства между тези две творби на Спилбърг и тазгодишния поклон към тях от страна на Ейбрамс. Той е актуализирана версия на класиките в жанра, обяснение в любов към добрия стар блокбъстър от преди времето на съвременните безкрайни сикуъли, прикуъли и рибуути. Разгледан в контекста на съвременната популярна култура, обаче, макар и категорично превъзхождащ средностатистическия боксофис хит, E.T. изглежда затъващ в клишета, които сам той е създал. Именно това като унаследена черта се прехвърля и върху Super 8, което представлява и основния недъг, мъчещ отрочето на Ейбрамс. В това отношение Супер 8 си остава просто един относително адекватен реверанс към определена ера в киното, чийто запален привърженик е неговият автор.


През 1979 в Охайо група ученици се заемат със заснемането на аматьорски филм със зомбита, като целта е той да участва на фестивал за осеммилиметрови домашни филми. Режисьорът на бъдещия хорър е перфекционист, а всички участващи са непоправими ентусиасти. За главната женска роля в проекта си момчетата привличат Алис (Ел Фанинг), която скоро очарова всички с непринудените си чар и артистичност. Съвсем логично водещият персонаж Джо (Джоел Кортни) започва да си пада по нея. Той е изгубил майка си преди години в трудов инцидент, където косвено замесен е и бащата на Алис (Рон Елдард), и живее с баща си - заместник шериф в града (Кайл Чандлър). По време на заснемането на една от сцените от любителския филм децата стават свидетели на катастрофа, при която наблизо минаващият влак дерайлира. След това събитие в малкото градче започват да се случват необичайни неща - хора и животни изчезват, метални обекти летят из въздуха. Стига се до там, че цялата тежест от разкриването на случаите ляга на раменете на бащата на Джо.

Нежната, носталгична ирония е въплътена най-силно в процеса на създаването на аматьорския филм. В тези секвенции историята разказва за приятелство и безрезервна отдаденост. Тук филмът общува най-лесно със зрителя и отправя зов към всички киномани и любители кинодейци.


Приликите с Cloverfield (продуциран от Дж. Дж. Ейбрамс) пречат на потенциално мистериозния основен плот. Тук заплахата е от същото естество, изглежда по същия начин и се предполага, че трябва да бъде същата обсебваща енигма за нас. В това отношение филмът се проваля грандиозно. За всеки редовен посетител на мултиплекса този сюжетен център би изглеждал ужасно познат и изтъркан.

Super 8 може да е сантиментален, наивен, на моменти дори сладникав, но това, в което със сигурност успява, е да не бъде повърхностен. Основната сюжетна линия е разработена детайлно и последователно, а всеки събплот получава подобаващо развитие и нито един не страда от синдрома на пълнежната подтема. Това, което Ейбрамс отлично е усвоил от своя ментор, е една от тайните на успешния блокбъстър - публиката трябва да бъде емоционално ангажирана с нашата история, за да ѝ подействат бляскавите ни трикове.

Тук срещаме богат набор от теми като мотивите за съзряването, наивната, детска любов, отношенията между баща и син/дъщеря, както и срещата на човека с извънземен разум. Super 8 е богат на послания и това е един от малкото фактори, разграничаващи го от обикновения съвременен летен хит.


В крайна сметка филмът страда от сериозна липса на оригиналност. Той не успява да изненада с нищо и тревожната му прилика с всяко monster movie напоследък разочарова. Носталгичният чар на лентата се деформира прогресивно в чистото зрелище, което можем да очакваме от всеки модерен хит. Лентата в един момент се оказва дигитално претоварена, което опитва да задуши демодираният й романтизъм. Неоспоримите позитиви на лентата биват неутрализирани от тягостната липса на автентичност.

2.5/5 

0 коментара:

Публикуване на коментар