Academy Awards 2012: The outcome and some thoughts

Оскарите ги раздадоха, време е за равносметка. Личната ни такава би гласяла: Милена разбира от кино, макар и само с 4.2%, повече от мен. Но и тя няма повод за гордост, тъй като резултатът така или иначе е срамен. 12 попадения от 24 категории срещу моите 11 от 24. Уж предвидимите Оскари тази година ни разказаха играта, като успеваемостта ни в шестте най-важни категории е такава: аз - 50%, тя - 67% (4 от 6). Това идва да покаже, че призовете не са били така предначертани, както ги описвахме (или просто, че ние нищо не разбираме), и, макар и не шокиращи, изненади никак не липсваха. И приятни и неприятни, разбира се. Абсолютната доминация на "Hugo" в техническите категории, например, не бе очаквана, но толкова, толкова заслужена. От друга страна победата на "The Descendants" в категорията "Най-добър адаптиран сценарий" е чист обир за Соркин и Зейлиън. Но повече по темата по-късно.

Преди да продължите с четенето ви моля да се запознаете с пълния списък с победителите, въпреки че, ако все още не сте, нямам идея какво правите тук.

Няколкото изненади не успяха по никакъв начин да направят самата церемония по-вълнуваща и в крайна сметка тя си остана порядъчно скучна. От толкова отдавна беше ясно кой ще е големият победител на вечерта, че като че ли и самият cast & crew на "The Artist" не се зарадва подобаващо. Победата на черно-бялата лента означаваше и куп неразбираеми речи, като най-лошата определено бе тази на триумфиралия в категорията "Най-добър актьор в главна роля" Жан Дюжарден, който точно като героя си онемя, след като излезе на сцената. Основният тематичен концепт на церемонията беше изграден в духа на двата основни фаворита "The Artist" и "Hugo", като акцентът на вечерта трябваше да падне върху пресъздаването на носталгичната атмосфера на старите филми и магическото изживяване на посещението на стария киносалон. Лично за мен това изобщо не сработи и много от тези опити ми изглеждаха страшно безвкусни (скечът с тестовата публика е толкова добър пример...), а Били Кристъл трябваше да обяснява колко добре всъщност им се получава. Споменах Кристъл... с представянето си той просто доказа, че наемането му е добър ход в стремежа на продуцентите на събитието просто да избегнат провал, а те за съжаление тази година не потърсиха нищо повече от това. Определено имаше няколко момента, които ме разсмяха, но вече не си ги спомням.

Отдавна говоря за това колко разочароващи бяха номинациите тази година. След като вече почти се примирих с това, в нощта на Оскарите просто ми оставаше да се наслаждавам на заслужения успех на един отличен филм. Два, ако можем да отбележим страхотния технически актив на "Hugo" като почти равноправен триумф, тъй като в най-големите категории лентата на Скоресезе съвсем логично шанс така или иначе нямаше. Втори режисьорски Оскар за великия Марти щеше да ме зарадва изключително, но Азанавич(/си)у(/ю)с е страшен пич, а и английският му е най-разбираем от цялата френска група, така че не се сърдя, че трябваше да се качи на сцената за пореден път през този сезон на наградите.

От голямата шестица пропуснах актьорските призове и този за адаптиран сценарий. Истината е, че, ако някой ми беше искал прогнозата в деня преди Оскарите (не че някой я е искал, когато и да е), определено бих фаворизирал Дюжарден. Някак в последните дни везните се накланяха все повече в полза на французина, така че наградата му в никакъв случай не е изненада - точно напротив. Искрено съжалявам за Пит и Олдман, които си остават все така без най-голямото отличие в киното. Третият Оскар на Мерил Стрийп също беше силно вероятен сега и напълно задължителен в бъдеще, в случай че сега не се бе материализирал. От тук нататък предполагам, че честотата на номинациите ѝ рязко ще спадне, тъй като целта (три за щастие) вече е достигната. Разбира се, че може и да бъркам, Академията е доста непредвидима понякога. Все пак жалко и за Вайола Дейвис, защото не е ясно дали тя ще получи отново подобна възможност. Вече споменах категорията "Най-добър адаптиран сценарий", където резултатът може да бъде определен като изненада, макар че Нат Факсън, Александър Пейн и Джим Раш бяха сред възможните победители. Сценарият на "Moneyball" определено е най-изразеното му достойнство и заслужаваше признание не по-малко от скрипта на "The Descendants".

Още първият отворен плик донесе изненада. В една от най-оспорваните категории призът за операторско майсторство отиде при Робърт Ричардсън ("Hugo"), който надделя над фаворита Емануел Любецки ("The Tree Of Life") и възможния победител Гийом Шифман ("The Artist"). Стисках палци за Любецки, но в никакъв случай не мога да бъда разочарован, че Академията предпочете виртуозните постановки и техническите фокуси на Ричардсън пред стилната фотография на "The Tree Of Life". И в двата случая работата на оператора напълно заслужава Оскар. Един от най-приятните моменти от церемонията бе изненадващата победа на "The Girl With The Dragon Tattoo" в категорията "Best Achevement In Film Editing". За това колко неочакван е бил подобен развой показателна беше реакцията на монтажистите Кърк Бакстър и Ангъс Уол, които се оказаха напълно неподготвени за каквато и да е реч. А изненадата е приятна, тъй като историята на тази награда ѝ отрежда простата функцията на допълнителна статуетка към комплекта на големия победител на вечерта. А тук по изключение Оскарът действително бе връчен за постижения във филмовия монтаж. Отличието за костюми, което изненадващо отиде при "The Artist", замести изгубеното в тази категория и лентата така или иначе отнесе очаквания брой статуетки - пет.

Разбира се, че спорът за приза за специални ефекти трябваше да бъде решен между "Hugo" и "Rise of the Planet of the Apes". Това са две революционни заглавия в тази област. Нямам идея на какво основание съм прогнозирал победа за "Harry Potter and the Deathly Hallows Part 2". Може би от надежда, че някой от последните шансове на сагата за Оскар ще бъде реализиран. Наивно.

Очаквано в енигматичните категории "Най-добър късометражен филм", "Най-добър късометражен документален филм" и "Най-добра късометражна анимация" и двамата нямаме нито едно попадение. При документалните филми също се разминахме значително с победителя - "Undefeated".

Друг силен момент представляваше речта на Ашгар Фархади (чуждоезичен Оскар за "A Separation"). Иранецът успя да припомни на всички за света извън Холивуд, както и чe съществуват проблеми много по-сериозни от това кой ще прибере златна статуетка и кой не.