About

петък, 27 май 2011 г.

Review: "Pirates Of The Caribbean: On Stranger Tides"

   
   Джони Деп изглежда прокълнат да се лута из пиратските си приключения безкрайно, обвързан с един безконечен франчайз, чиито цел и посока лиспват. Неговият Джак Спароу определено изглежда уморен от това лутане, а краят е някъде в необозримото бъдеще. Той се завръща за "Карибски пирати: В напознати води", за да възстанови комерсиално печелившата формула на поредицата, усъвършенствана с помощта на няколко нови съставки: 3D,свирепи русалки, и романтичен събплот.

   Нека започнем с моите очаквания за филма от преди той да види бял свят за първи път в Кан. Идеята е да се дистанцираме от всички появили се в последствие отзиви и ревюта, които оставиха малък шанс на лентата и успяха да предубедят и най-безпристрастния зрител. В сравнение с "At World's End" (2007) виждаме някои кадрови промени в положителна насока. Вместо Кийра Найтли и Орландо Блум, чиито герои отдавна се изтъркаха, тук обещаващо изглеждаше включването на Пенелопе Круз и Иън Макшейн, притежаващи безспорната способност да зареждат със съвсем различна енергия героите си. На режисьорския стол сяда човекът отговорен за "Chicago", Роб Маршал, носещ чувството за една освежаваща промяна. Стилът му е много различен от този на Гор Вербински, но е и категорично доказан. С оглед на факта, че основната сюжетна линия от предните три филма, тази на Уилям Търнър и Елизабет Суон е завършена, а Джак Спароу до този момент така и не получи особено смислено обяснение за присъствието си в историята (това, че е много готин не минава), бихме могли да предположим, че е време сценарият да се съсредоточи върху неговата комплексна (предполага се) натура и да задълбае в личния му сюжет. Като цяло очаквах четвъртата част да представлява крачка встрани от франчайза. Ако вземем превид всички тези фактори, бях убеден, че имам повод за оптимизъм и прилични очаквания за "В непознати води".


   Трябва да призная обаче, че очакванията ми не се изпълниха ни най-малко, а крачката е по-скоро назад. Тук отново виждаме до болка познатата надпревара с времето в преследване на нещо, желано от всички. Основният злодей, Черната брада (Макшейн), заедно с дъщеря си (Круз), използва героя на Деп, за да се добере до Извора на младостта, към който се е устремил и вече еднокракият Барбоса (Джефри Ръш) под знамената на британската кралска флота. Виждаме още невзрачен мисионер и група испанци, за които забравяме напълно до самия край, а и не ни интересува особено. Иън Макшейн изглежда като мърморещ старец, на когото се налага от време на време да убива членове на екипажа си или да отвлича русалки, за да демонстрира колко зъл е всъщност. Пенелопе Круз е изненадващо вяла, а единствено Деп и Ръш поддържат нивото високо. Все пак трудна изглежда работата на всеки уважаващ себе си актьор с подобен сценарии, чиято креативна импотентност надминава тази на "На края на света". Вместо да остави своята сигнатура върху лентата, Роб Маршал възпроизвежда стила на Вербински, и то неуспешно. Затова филмът изглежда като сглобен от различни фрагменти от първите три части на поредицата. Все пак тези негативи биват отчасти и доколкото е възможно неутрализирани от фантастичната музика на Ханс Цимер. Тя избухва в подходящите моменти и раздвижва неимоверно всяка сцена, а музиката на франчайза се оказва драгоценен актив за създателите.


   Колкото и да не им липсваха недостатъци, "Сандъкът на мъртвеца" и "На края на света" имаха своите запомящи се, добре хореографирани сцени. Докато тук те лиспват. И все пак като положителна страна бих изтъкнал редуцираната употреба на CGI и приятното, натурално усещане за света на филма като цяло.

   След като гледах "На края на света" преди четири години, въпреки че не бях напълно удовлетворен от филма, останах въодушевен от начина, по който завърши, защото имах нужда от още от същото чисто, неангажиращо забавление. Онзи ден след прожекцията, при все че и този път финалът беше отворен, просто се питах дали някой ще сложи край на агонията на франчайза. Той беше класическо забавление в големи количества. Пиратският епос си е пиратски епос. Но когато той няма какво повече да ни предложи, трябва да бъде достойно завършен. Пък и дори от комерсиална гледна точка, докато все още носи успех.

0 коментара:

Публикуване на коментар