About

събота, 7 май 2011 г.

Дан Браун - "Изгубеният символ"



 Изминаха две години, откакто за пръв път хванах в ръцете си книга на Дан Браун. Първият ми досег до творчеството на този автор се осъществи чрез романа му "Шифърът на Леонардо", който беше доста нашумял за времето си. Това беше и първият път, в който се докоснах до мистериозността, обгръщаща тайнства като масоните. Смело мога да кажа, че влиянието, което оказа тази книга върху мен беше толкова силно, че две години след първия й прочит помня почти всичко в детайли. Освен това, като повечето читатели на Дан Браун и аз насочих голяма част от вниманието и свободното си време в търсене на факти около споменатите в неговите романи тайни братства.

 Истинският повод, обаче, за написването на този пост няма да бъде цялостното творчество на американския писател, а последната му издадена книга "Изгубеният символ". В нея, както и в гореспоменатата " Шифърът на Леонардо" темата се върти около тайните на масонското братство. И ето тук идва моментът, в който ще споделя, че очакванията ми относно последната издадена книга на Дан Браун не се оправдаха.

  Първото нещо в нея, което ме разочарова, е фактът, че за пореден път, сравнявайки я с предишните романи на този писател, липсва иновативност при развитието на персонажите в историята. Абсолютно сходни личности, с екстремно сходни нравствени характеристики. Второто нещо, което ми направи негативно впечатление в този роман е простотата на сюжета и същевременно претенциозността за грандиозност от страна на автора му. Поздравления към Дан Браун - този път е постигнал целта си - книгата му без каквато и да е преработка става за сценарий на филм.

 Друг факт, относно това произведение, който трудно може да убегне на Брауновите фенове, се състои в до болка познатата конструкция на историята. Във всичките си пет романа Дан Браун еднотипно подрежда и представя въведението, завръзката, изложението и развръзката в структурата на повествованието. Така чаканата кулминация е лесно предсказуема и не така въздействаща, както в останалите два романа, включващи персонажа на професор Робърт Лангдън. И на последно място, финалните страници на книгата предоставят на читателя вместо съспенс, отегчение.

 В заключение ще кажа, че според моето мнение Дан Браун е изчерпал иновативните си писателски идеи и няма да бъде лошо, ако насочи вниманието си към писането на филмови криминални сценарии.

0 коментара:

Публикуване на коментар