About

петък, 22 юли 2011 г.

Review: Harry Potter And The Deathly Hallows: Part 2


Не са много примерите, които историята на киното познава, за успешна поредица с успешно изпълнен финал. Отрочето на Уорнър Брос, правещо ни съпричастни с премеждията на младия магьосник Хари Потър, обаче, постига точно това. Франчайзът успява на творческо и финансово равнище и най-вече в своя завършек. Harry Potter And The Deathly Hallows Part 2 е блокбъстър в най-положителния възможен смисъл на понятието. Ако Part 1 беше подреждането на драматургичния сетинг, то Part 2 е логичният, натурално зароден климакс, който притежава всичко необходимо, за да спечели ентусиазираната акламация на критиците, одобрението на неутралния зрител и любовта на заклетия Потър-фен. Филмът е перфектният пример за успешното затваряне на един определящ за епохата си феномен.

Harry Potter And The Deathly Hallows Part 2 печели категорично на няколко фронта. Безспорният комерсиален успех се отразява в постиженията и рекордите, които филмът поставя, в боксофиса за изминалата седмица. След емоционалното прелистване на последната страница на франчайза, от Уорнър Брос очакват Harry Potter да се превърне в най-успешната кино поредица в историята. Фундаментът на успеха, обаче, се състои в творческото майсторство, с което ни е представен финалът. Той изненадва със многото си истински разчувстващи моменти и ни кара да съпреживяваме катаклизмите в магьосническия свят, докато разказва история, чийто край буквално целият свят знае.


Сюжетът в Part 2 стартира от там, където завърши Part 1. Хари, Рон и Хърмаяни отново са в преследване на последните хоркрукси, чието унищожаване е основната цел на протагонистите. Този път, обаче, Хари, притиснат от времето, трябва да действа много по-драстично. Той е принуден да се довери на алчен гоблин и да се завърне в Хогуортс, излагайки на опасност за пореден път всички, за които го е грижа. Именно в училището за магия, където всичко започва и тримата герои се сближават, основният конфликт е предопределен да намери своето решение. От този момент нататък филмът се съсредоточава върху Битката за Хогуортс, която трябва да завърши с гибелта на единия от двата антипода в света на Роулинг.

Harry Potter And The Deathly Hallows: Part 2 наследява голяма част от белезите на Part 1, но и надгражда по отношение на динамика и структура. Едва в последната част на поредицата успяваме да доловим нужното внимание към детайла (с известни условности можем да споменем и The Prisoner Of Azkaban и първата част от The Deathly Hallows). То не е маниакално или претенциозно, нито твърде педантично, а просто позволява на сюжета да улови своята нишка и да не я изпуска до края. Уважението към детайлите е и уважение към повествованието; то предоставя естествената среда, в която динамизмът да расте екологично чист. Визуално филмът е пленителен, а последният час е истинско зрелище. Ако разглеждаме финалът на франчайза в двата му дяла като едно, то за първи път тук в поредицата няма прибързване, хаотична неструктурираност или претрупаност. Почти всяка сцена продължава точно толкова, колкото трябва, за да бъде завършено пълноценна част от цялото.


Това, в което се превърна този франчайз с годините e резултат от кооперацията на много талантливи личности. Алън Рикман, Ралф Файнс, Майкъл Гембън, Гари Олдман, Ричард Харис, Маги Смит, Хелена Бонам Картър, Ема Томпсън, Дейвид Тюлис, Джон Хърт, Имелда Стаунтън, Брендан Глийсън, Бил Най и Джим Броудбент са част от впечатляващия актьорски ансамбъл, дал живот на героите на Дж. К. Роулинг на големия екран. Всеки един от тях стои изключително автентично в контекста на света на Хари Потър и се сраства с персонажа си по неповторим начин. Сериозен талант откриваме и сред режисьорите, работили върху отделните части на поредицата. Крис Кълъмбъс (Harry Potter And The Sorcerer's Stone, Harry Potter An The Chamber Of Secrets), Алфонсо Куарон (Harry Potter And The Prisoner Of Azkaban), Майк Нюъл (Harry Potter And The Goblet Of Fire) и Дейвид Йейтс (Harry Potter And The Order Of The Phoenix, Harry Potter And The Half-Blood Prince, Harry Potter And The Deathly Hallows Part 1 и Part 2) са хората, отговорни за възходите и паденията във фентъзи епоса за Момчето, което оживя. С работата си върху последните четири части Йейтс категорично направи поредицата своя. Нито един от предходниците му, включително Куарон, не успя да постигне такава дълбочина, последователност и емоционална мощ, каквато беше генерирана от неговата творческа потентност. Търпението, целеустремеността и способностите на Йейтс резултират не само в ескалирането на интензивността и емоционалността с наближаването на края на историята, но и в цялостното покачване в класата на продукцията с всяка следваща част. Всичко това, за да достигнем до кулминационния финал.

В последната част от сагата по-специално внимание заслужава и водещото трио. Даниъл Радклиф, Рупърт Гринт и Ема Уотсън не само пораснаха пред очите ни през последните десет години, но и наистина еволюираха като актьори. Макар и да са я залужили с някои от предишните части, към този момент всяка критика към тях изглежда неуместна, защото тук те определено стоят на място. И макар най-ярки в този финален филм да са брилянтният Ралф Файнс, от когото е много трудно да се свалят очи, като Волдемор и универсалният Алън Рикман, чийто Снейп получава съществено развитие тук, кредит заслужава и играта на Радклиф, която обрисува израстването на Хари от чудесно момче до смел мъж.


Именно колаборацията между всички тези таланти и симбиозата между разнородните елементи правят филмовата сага толкова скъпоценна. Макар и далече от великите в киното, тя е важна, защото разказва за света, с които израсна едно поколение, към което се причислявам и аз. Затова с облекчение и увереност мога да установя, че историята за очилатият магьосник получи завършекът, който ѝ приляга.

0 коментара:

Публикуване на коментар