Оскар за Трент Резнър или: как Академията пречупи консервативния си възглед

Ето че едно от най-дългоочакваните събития за 2011г. вече отмина - именно 83-тите годишни награди на американската филмова академия. Победителите са ясни. За радост на едни, за разочарование на други, това беше изборът на академията. Много се изписа и изговори по тази тема, затова не мисля, че е нужно отново да бъде разискван въпросът дали тазгодишните отличия бяха справедливи.

Аз обаче бих искала да обърна внимание на една от нетолкова забелязваните от зрителя категории при номинациите за "Оскар", а именно тази за най-добра музика към филм. Лично за мен тази награда бе не само вълнуваща, но и изключително заслужена. Оскарът отиде при Трент Резнър и Атикъс Рос. Най-вероятно на повечето от читателите името Трент Резнър ще бъде непознато. С основание ли? Не! Не мисля да отделям време, за да обяснявам заслугите на Резнър в музикалната индустрия. В Интернет пространството има информация в изобилие за цялата музикална кариера, за гения и творчеството на този музикант. Бих искала да изкажа радостта си от факта, че Академията показа едно свое ново лице. Лице на модерна и открита за всичко ново и стойностно институция, готова да обърне гръб на закостенелите порядки.

И така, завършвам своето мнение с откъс от една небезизвестна песен на групата Nine Inch Nails, който гласи: "Are you brave enough to see?", а аз ще добавя - истината за стойностното изкуство!


Предполагам всички се убедихме в решимостта на Академията!