"Blue Valentine" - Апогей на искреността

  Изразяването на отношенията между двама души в киното е преминало през множество метаморфози. Виждали сме го в изпълнение на истински виртуози в изкуството и сме ставали свидетели на различни и най-невероятни романтични истории. Не е лесно обаче да покажеш една връзка по толкова брутално реалистичен начин, както това прави Derek Cianfrance в "Blue Valentine" - един филм с неправилна форма, непасващ в кутията, разказващ за една толкова позната и толкова различна любовна история. Движейки се по ръба на сетивното, тя се превръща в сурово, опустошително изживяване.

   Главните роли са две от забележителностите на лентата, които определено заслужават внимание. Синди(Мишел Уилямс) е едно обикновено момиче, изпиващо нуждата да бъде обичано, но и неспособно да изживее истински романтична любов, израствайки в проблемното семейство на родителите си. Примерът, с който е несъзнателно възпитана превръща романтичната й поначало същност в самовглъбена и по-скоро прагматична. "Как можеш да се довериш на чувствата си, когато те непрестанно се променят?" пита тя партньора си, въпрос, който измъчва хората, откакто съществуват взаимоотношенията между тях. Раздвоеност личи в действията й, а връзките й са изпълнени с несигурност. Това е и един от факторите, предопределящи проваления брак, който стои в центъра на събитията. Героят на Райън Гослинг, Дийн, израснал в разбит дом, без майка, парадоксално е запазил емоционалната си същност и определено е по-романтичният от двамата. Както героят сам казва в един момент, "Мисля, че мъжете са по-романтични от жените...Изглежда, че момичетата достигат до момент, в който просто избират най-добрата опция. Прекарват живота си в търсене на принца на бял кон, а се омъжват за момчето, което има добра работа и ще бъде около тях." И тази мисъл се оказва повтарящ се мотив, към който се придържа историята. Дийн е силна, но прекалено импулсивна личност, която, прегърбена от тежестта на семейния живот, се изменя в избухлив и неуравновесен човек. Отговорността от ролята на съпруг и баща е била нежелана от него, но с времето е придобила размерите на целия му живот. Малката дъщеричка на младото семейство е нещото, което го е подържало цяло през последните години.

   Двама от най-перспективните млади актьори на Холивуд впечатляват с дълбочината на изградените образи и разтърсващата сила на показаните емоции. Логиката възтържествува, когато Уилямс е номинирана за Оскар, а оправдано високите очаквания към двамата насочват погледите ентусиазирано към бъдещите им проекти.

   Въпреки че говори за някои фундаментални ценностни ядра в човешкия живот (любов, семейство), предразполагащи към ненужна сантименталност, лентата остава трезва в основата си, стои здраво върху идеите си. Болезнена реалистичност прелива от всеки кадър, всеки цвят и всеки звук и съкрушава сетивата. "Blue Valentine" в характера си наподобява cinèma vèritè, стремящата се към улавянето на тематиката във възможно най-автентичен вид форма на документалното кино.

   Филмът пресъздава успоредно две хронологични линии, а действието динамично прескача между тях, държейки зрителя концентриран. Те са като две паралелни реалности, разкриващи взаимно изключващи се светове. Миналото и настоящето стоят в конфликт, а зрителят става свидетел на живота на една връзка и пътя на разпадането й. В историята на "миналото" виждаме зараждането на една емоционално, красиво влюбване. Във времето "сега" ставаме свидетели на реалността на семейния живот, изпълнена с проблеми, отчуждение и отхвърляне, докато се стигне до пълното угасване на любовта - една трудна за гледане метаморфоза.

   При размислите върху сюжета в съзнанието изниква идеята за възможна съпоставка с шедьовъра на Мишел Гондри и Чарли Кауфман "Eternal Sunshine Of The Spotless Mind". Двата филма са свързани от паралелния разказ, идеята за трудните взаимоотношения и раздялата, а това, което ги разграничава, е присъствието на абстрактни мотиви в "Eternal Sunshine Of The Spotless Mind", като изтриване на паметта, както и видимата реална причина за раздялата, която в "Blue Valentine" липсва.

   Сценарият убедително съпоставя някогашната наслада на Синди и Дийн от компанията на другия с грозотата на последните дни от брака им. Прекрасната работа на монтажистите, поддържащи темпото на филма пък, е видима от километри.

   "Blue Valentine" е песимистична лента, втълпяваща на пръв поглед усещането, че истинската любов е илюзия, но вникването в сюжета поражда размисъл, препращащ към великия Уди Алън и неговото творение "Ани Хол". Дали е "по-добре да си обичал и да си изгубил, отколкото никога да не си обичал".