Испанското кино: Алехандро Аменабар

Tranquilo

Ставаш все по-спокоен.

Сега си представи екран...

Кино екран, който се разтваря пред очите ти

   Началната сцена на „Mar Adentro” ни въвежда в един живот, превърнал се в пътешествие към смъртта. До последните си кадри филмът те пренася над Галисийските полета, потънал в мечтите на героите.

   Във времена, когато киното е една изключително печеливша индустрия, а за „Кино изкуство” все по-рядко става въпрос, можем да приемем Европа като спасителен остров за удавника-киноман. Културните течения в европейското изкуство се отличават с изтънчения си привкус и целенасочената си артистичност.  Всяка година Старият континент влива една освежаваща доза различност в индустриализираната картина на холивудската действителност. Неоспорима е оригиналността в творческите пориви, идващи от скандинавските страни, западна и централна Европа, а значимостта на британските филммейкъри в световен мащаб е неоспорима. Към едно вдъхновяващо влияние е много трудно да останем равнодушни. То идва от Иберийския полуостров и е оставило дълбока следа в световното културно наследство. Испанското кино е безспорен фактор в исторически план с многото си незабравими личности и когато говорим за него, изпъкват имената на творци като Луис Бунюел и Педро Алмодовар.

   Аз, обаче, обичам да вярвам, че съм здраво стъпил в настоящето. Затова ще започна с един млад, но в същото време с много сериозно портфолио, режисьор, който, въпреки че дори все още не е навършил 40, вече има зад гърба си най-успешната испанска продукция на всички времена. Става дума за Алехандро Аменабар, чиято работа отдавна е напуснала локалните предели и към днешна дата е известна навсякъде. За творческия му потенциал достатъчно красноречиво говори фактът, че той, освен че режисира и пише сценария, също така сам композира и музиката към филмите си, за което е и нерядко отличаван. Аменабар е разказвач по призвание, но и визуалната част изиграва своята роля във филмите му. Често си сътрудничи в проектите си с Матео Гил.

   „Mar Adentro” е четвъртият пълнометражен продукт на Аменабар и до този момент най-яркият пример в творчеството му. Той събира талантливия режисьор с един от много големите не само в национален мащаб актьори. Ролята на парализирания в продължение на 28 години Рамон Сампедро се изпълнява от респектиращия Хавиер Бардем, роля, която би представлявала сериозно предизвикателство дори за най-авторитетните имена в киното. Името на Бардем пък ще бъде често споменавано, когато говорим за испанско, а и за световно кино. Изключително многопластов и харизматичен, той успя да заслужи мястото си сред най-големите на нашето време с роли като тази на Антон Чигур в „No Country for Old Men”  на братята Коен, където се превъплъти в образа на психопат-убиец, а да откъснеш поглед от играта му беше почти толкова трудно, колкото да откъснеш поглед от абсурдната му прическа. Други негови роли, които не могат да бъдат пренебрегнати са тези в “Before Night Falls” (2000) на Джулиан Шнабел, с която става първият испанец с номинация от академията за главна роля, и “Carne tremula” (1997) на Педро Алмодовар, а за „Biutiful” (2010) на Алехандро Гонзалес Иняриту получи и третата си номинация за оскар.

   Сред отличията на „Mar Adentro” са голямата награда на Кинофестивала във Венеция и Оскарът за чуждоезичен филм, а на наградите за испанско кино „Гоя” филмът става най-награждаваният в историята. Лентата е заснета по действителния случай на Рамон Сампедро, който, израстнал в Галисия,Испания, чупи врата си, скачайки от скала в опразнен от отлива риф. Инцидентът се случва докато той е още млад и го приковава на легло в продължение на 28 години, а Рамон прекарва остатъка от живота си в борба за правото да го прекрати. Бардем успява да създаде персонаж, който предизвиква, приковава, разчувства и очарова зрителя, докато лежи, неспособен да помръдне. Филмът показва колко витално може да бъде пътешествието към смъртта чрез главния герой, който, борейки се за правото да умре, несъзнателно разкрива красотата на живота на всички около себе си. „Животът трябва да бъде право, а не задължение” е аргументът на Рамон, а предизвикателната тематика завлича зрителя и не му позволяват да остане неутрален. Заснет от Алехандро Аменабар, той приема мащабите на цяло едно съществуване, засяга провокативни и общозначими теми. А това са едни от признаците на голямото кино.

  - „Tesis” (1996) е пълнометражният дебют на Аменабар, сътворен със съвсем скромен бюджет. В ролите виждаме Ана Торент, Феле Мартинез и Едуардо Нориега. „8mm” (1999) на Джоел Шумахер е слабо базиран на „Tesis” и е заснет с близо 40 пъти по-големи разходи. Резултатът не е никак приятен.

 - „Abre los ojos” (1997) с участието на Едуардо Нориега и Пенелопе Круз е вторият сериозен проект на Аменабар. Той е добре приет от аудиторията и също има своя холивудски еквивалент в лицето на „Vanilla Sky”, в който режисьорът Камерън Кроу пренася действието от Мадрид в Ню Йорк.

  - „The Others” (2001) е психотрилър с 8 награди „Гоя”, като той е и първият англоезичен филм, удостоен с “Най-добър филм”, без да съдържа нито дума на испански. Историята се върти около майка (в ролята Никол Кидман), чиито деца страдат от фотофобия. Лентата се превръща в най-големия комерсиален успех в испанското кино.

  

  - В биографичния “Agora” (2009), който е създаден отново в партньорство с Матео Гил виждаме в главната роля Рейчъл Уайз. Това е и най-скъпият проект на Аменабар досега и отново засяга силно провокативни теми.

   В сравнително кратката си кариера досега Алехандро Аменабар се е утвърдил като артист, провокиращ ума, смело противопоставящ се на комформизма. Той е част от новото поколение разказвачи, връщащи вярата на обикновения фен в киното.