Тихият триумф на духа в „Winter’s Bone”

   
Съмнението расте в човека като паразитен организъм, а времето е неговата люлка. В този случай става въпрос за съмнението в избора на Американската филмова академия, която на 27 февруари раздаде своите отличия. За мен то достигна връхната си точка и се преобразува в убеждение, когато видях независимото изкушение „Winter’s Bone”. Творението на Дебра Граник демонстрира деликатна прецизност при изграждането на образи и мотиви и съчетава в себе си основните фактори, определящи класното кино.

   „Winter’s Bone” разказва историята на 17-годишната Рий, която в борбата си за опазване на най-съкровеното се изправя пред стряскащото лице на неморалността и изкривената нравственост на жестоката околна среда, в която се намира. Момичето е поело грижата за невръстните си брат и сестра заради психичното заболяване на майка им и живота на баща им като производител на наркотици. Постоянните проблеми, заливащи семейството не оставят алтернатива, различна от суровото животинско оцеляване. Мрачната картина на зимата сковава сетивата и носи трагичен привкус. Принудена да порасне преждевременно, Рий тръгва по следите на баща си, изправена пред опасността да изгуби последната семейна крепост – дома. В атмосферата на злокобна тайнственост надеждата е нещо далечно и забравено. Момичето не открива подкрепа никъде в затвореното общество и дори получава недвусмислени послания да стои на дистанция от случващото се. Прекарал живота си в общество - глутница, бащата е наказан за това, че е нарушил нормите му. Деградацията е изразена косвено чрез анималистичните порядки на социума. Проявило непоколебимост и жертвоготовност, момичето успява да спечели уважението както на чичо си, който загатва, че ще търси възмездие, така и по-късно на хора от самото общество, признали силата на духа в примера на героинята. Така тя извоюва правото да запази дома си.

  
Едва ли може да се породи дискусия около актьорските изпълнения, тъй като те впечатляват с категоричната си солидност (Дженифър Лоурънс и Джон Хоукс със заслужени отличия през сезона на наградите). Филмът оставя усещане за завършеност и хармония на крайната картина, а Дебра Граник е поредната жена режисьор, изумила с техническа прецизност и внимание към детайла. Това подсказва, че, след като миналата година за първи път жена бе удостоена с оскар за режисура (Катрин Бигелоу за „The Hurt Locker”), няма да мине дълго докато този исторически успех се повтори.

    “Winter’s Bone” се отличава с ритмична режисура и адаптация по романа на Daniel Woodrell, призната от Академията чрез номинация. Тази емоционална буря в минималистична опаковка преминава през зрителя и оставя в него своя отпечатък. Ако трябва да се върнем на прясната в съзнанието тема за Оскарите бих казал, че „Winter’s Bone” остана в сянката на по-популярните имена и дни преди церемонията индито не фигурираше в ничии прогнози. На наградите за независимо кино пък лентата беше пренебрегната за сметка на „Black Swan”. Защо – това е тема за друг разговор.