About

неделя, 5 юни 2011 г.

"Бялата крепост" - изстраданият път към себепознанието


Реших се да публикувам статия за последната книга, която прочетох, а именно "Бялата крепост" на нобелиста Орхан Памук. Дълго се чудих дали да пиша за нея, тъй като за първи път през живота си хващам в ръце книга, която не прилича по нищо (и тук не преувеличавам) на останалите, които съм чела. Стилът на турския автор е изключително нетипичен, различаващ се от този на останалите писатели, уникален. Изказът, поне за мен, на моменти представлява препядствие, което се оказва трудно за преодоляване и което беше основната причина за отнелия ми толкова дълго време прочит на една сравнително недълга книга. След прочита на тази Памукова творба не мога да определя какви чувства остави тя у мен. А всъщност по-подходящият въпрос тук е дали изобщо се породиха такива. Няма да крия, че всъщност никак не ми беше лесно да завърша това произведение, а също така не мисля и да се опитвам да правя анализ на нещо, което е толкова далече от мен и което след първия прочит не съм сигурна, че съм разбрала. По-скоро тази публикация ще представлява кратко резюме на книгата, което да послужи като ориентир за тези, които се колебаят дали да я подхващат.

Орхан Памук ни представя живота на двама мъже, отдаващи се на себепознанието и на пътя към науката. Опознавайки житейския път на тези двама герои, ясно можем да добием представа за разликите между Изтока и Запада през 17-ти век. Единият - венециенц, пленен от турската армия е продаден на другия-турчин-като роб. Външната прилика между двамата е поразителна, за вътрешната, когато прочетете книгата, сами можете да си направите извод.Общата им съдба ни показва един сблъсък на два различни мирогледа за истината, лъжата, за начина на самосъхранение на личността, за индивидуалността. Проследяват се безсънните нощи на двата главни персонажа, тяхната жажда за себеоткрване, за доказване и усъвършенстване. Два идеологично различни характера се преплитат в един, за да достигнат до така чаканата и изстрадана крайна цел, а именно да намерят Аза.

За тези, които са решени да се впуснат в дебрите на Памуковото слово, предупреждавам, че това никак няма да бъде лесно, а търпението ще е основен фактор за постигането на тази цел. В тази книга няма да откриете никаква нотка хумор - той е напълно елиминиран, нито пък ще срещнете така често преобладаващото в повечето художествени творби природно описание. На тяхно място са предтсавени в детайли чувства като разочарование, апатия, безпомощност, ирелевантност - похват, допринасящ за нелекото прочитане на това произведение. И все пак със завършека на тази книга, се докоснах до нещо ново, нещо, което никога досега, четейки книга, не съм изпитвала. Да, може би наистина това е магията на Орхан Памук.



2 коментара:

море в турция каза...

Така е, наистина външната прилика между двамата е поразителна.Общата им съдба ни показва един сблъсък на два различни мирогледа за истината, лъжата, за начина на самосъхранение на личността, за индивидуалността.Но нека всеки да я прочете и да види , да се убеди са, поне аз съм на това мнение. Статията ви е страхотна както и блога често влизам тук за нови публикации.И за мен лично изказът, който са избрали на моменти представлява препядствие, което се оказва трудно за преодоляване.

Анонимен каза...

МОЖЕ БИ ИМА МАГИЯ, НО НЕ Я ОТКРИХ, КНИГАТА НЕ МИ ХАРЕСА, НИЩО, ЧЕ Е НАПИСАНА ОТ НОБЕЛИСТ.МОЖЕ БИ ИДЕЯТА Е, ЧЕ СМЕ ХОРА И СИ ВЛИЯЕМ ВЗАИМНО И ОТТАМ ПРИЛИКАТА. ПОУЧИТЕЛНА Е ЗА ТЕЗИ, КОТО ПРОТИВОПОСТАВЯТ ИЗТОКА И ЗАПАДА, НО МИ БЕШЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ДОСАДНА И Я ПРОЧЕТОХ, ЗАЩОТО ПРЕДИ НЕЯ ЧЕТОХ "ПОРТОКАЛ С МЕХАНИЗЪМ И СИ КАЗАХ, ЧЕ ЩОМ ИЗДЪРЖАХ ДА ПРОЧЕТА ЕДНАТА ТРЯБВА ДА НАПРАВЯ СЪЩОТО И С ДРУГАТА.щЕ ОПИТАМ ДА ПРОЧЕТА И ДРУГИ КНИГИ ОТ ТОЗИ АВТОР, ЗА ДА СИ СЪСТАВЯ МНЕНИЕ ЗА НЕГО.мНОГО БЕШЕ МЪЖКА, ЗА ДА ХАРЕСА НА ЖЕНА.

Публикуване на коментар