About

вторник, 21 юни 2011 г.

Светът на Тим Бъртън

I've always been misrepresented. You know, I could dress in a clown costume and laugh with the happy people but they'd still say I'm a dark personality. - Tim Burton

                                                                                                 

От приблизително две години насам голяма част от интереса ми е насочен към творчеството на един малко "по-мрачен" режисьор. Става дума за Timothy William Burton. Реших този пост да бъде посветен не само на неговата работа, но и на самата му личност. Tim Burton e творец, чието изкуство ми доставя неописуемо удоволствие. Различният му поглед върху визията и концепцията на един филм, запазеният му почерк и оригиналността му допринасят за това ми чувство на задоволство, гледайки негова продукция. Далеч съм от мисълта, че точно аз съм тази, която ще изтъквам предимствата и недостатъците в неговите филми. Тъй като съм просто един зрител, като такъв ще посоча повече достойнства и по-малко недостатъци на "така да се каже" един от моите фаворити сред кинорежисьорите.

 Пада тъмна, зловеща, мрачна нощ. Високите кули на старите сгради се извисяват монолитно над останалите пострйки в град, чието общество е изгубило душевната си ориентация. Там, на края на града, далече от този свят, стои една мъжка фигура, облечена в черно, караща те да усетиш страха в себе си. Мъж, чиято сянка е потопена в мрак. Той е самотен. Никой не знае името му, никой не се интересува от него. Обществото го е отритнало от себе си. Той никога повече няма да бъде един от тях. Това е светът на Тим Бъртън.

Тим Бъртън започва още от ранна възраст да се занимава с изкуство - изпитва неописуемо влечение към рисуването. Учи в "California Institute of The Arts", където получава възможност да промени живота си. Необичайният му и оригинален стил става достояние на Disney, които, виждайки таланта му го назначават на работа. Всъщност стилът на Бъртън съвсем не съвпада с този на известната компания, но въпреки това те решават, че е по-добре автентичното му изкуство да бъде част от тях, отколкото да принадлежи на друга фирма. Скоро Тим получава работа по проекта "Тhe Fox And The Hound (1981)" като аниматор, но впоследствие осъзнава, че тази възможност за изява е далече от неговия стил и разбиране. Интересът му не е насочен към този вид изкуство. Скоро след това Disney му предоставят възможността да изяви таланта си, като заснеме свои собствени филми, където ограничения на въображението му няма да бъдат налице. На бял свят се появяват късометражните продукции"Vincent" (1982) и "Frankenweenie" (1984), първите филми, свидетелстващи за оригиналността на Бъртън. За "Frankenweenie", след като го изгледах, мога само да кажа, че това е всичко друго, но не и филм, предназначен за малки деца, свикнали с тривиалността на Disney. Точно поради тази причина компанията доста оскъдно разпространява тази продукция, смятаща я за непасваща към собствения й стил.

През 1985г. се появява първият пълнометражен филм в кариерата на режисьора Бъртън - "Pee-wee's Big Adventure". Тази режисура се осъществява благодарение на Paul Reubens, който, забелязвайки късометражните ленти на Тим, избира него за осъществяването на тази си продукция. Филмът не посреща одобрението на повечето критици, но за сметка на това с неговите хаотични и абсурдни комедийни елементи кара аудиторията да се забавлява, което от своя страна води до значителни материални успехи. 

Следва работа над филми, определящи мястото на Бъртън сред едни от най-запомнящите се режисьори на Холивуд. През 1989г. излиза лентата, донесла на Бъртън най-големия му комерсиален успех - "Batman". "Edward Scissorhands" (1990) - eдин от най-добре приетите филми на този режисьор сред аудиторията и критиците - служи като отличен пример за неговия отличителен почерк. През 1992г. на големия екран излиза "Batman Returns", който в сравнение с първия от филмите за Батман на Тим Бъртън, е още по-мрачен и ексцентричен, откъдето пък си правим извода за извоюваната креативна свобода на този режисьор. Тази свобода на идеята и нейната реализация ще достигнат една от връхните си точки в анимацията "The Nightmare Before Christmas" (1993), където Бъртън е в ролята на сценарист. Следващата година се състои премиерата на лентата "Ed Wood" - филм за най-лошия режисьор на всички времена Edward D. Wood Jr. Тази продукция може да бъде окачествена и като боксофис провал, която обаче неимоверно издига Бъртън в очите на критици и публика. 


Eто и цялата филмография на този режисьор:

2010  Alice in Wonderland

2006  Cinema16: American Short Films (video short)

2005  Corpse Bride

2003   Big Fish

2000  The World of Stainboy (short)

1999  Sleepy Hollow

1996  Mars Attacks!

1994  Ed Wood

1989  Batman

1988  Beetle Juice

1986  Faerie Tale Theatre (TV series)

1986  Alfred Hitchcock Presents (TV series)

The Jar (1986)
1984   Frankenweenie (short)

1982  Vincent (short)

1982  Luau

1982/II  Hansel and Gretel (TV movie)

1979  Stalk of the Celery (short)

1979   Doctor of Doom (short)
 
1971   The Island of Doctor Agor (short) 

Накрая ще допълня, че предстои излизането на филма "Dark Shadows" (2012), базиран на излъчвания от 1966г. до 1971г. тв сериал "Dark Shadows", в който без да е изненада ще участват Johnny Depp като вампира Barnabas Collins и Helena Bonham Carter като Dr. Julia Hoffman. Към звездите в този филм се причисляват Chloe Moretz ( "(500) Days of Summer" (2009), "Let Me In" (2010), "Kick-Ass" (2010) ), както и Michelle Pfeiffer, Eva Green и др. Дали лентата ще бъде продължение на Бъртъновото мрачно творчество или ще бъде разгледана под нов ъгъл, ще разберем следващата година. 

3 коментара:

Нели каза...

Сигурно ще прозвучи като самореклама, но не можах да се сдържа да не споделя, че аз също съм му голяма фенка и преди време пуснах подобна публикация http://oneflewoverthecinema.blogspot.com/2010/05/blog-post.html

la sonrisa каза...

Много ми е любим, няма спор. И чувството да знаеш, че има някой, който споделя мнението ти,е страхотно!:)

room666.net каза...

фактът, че работи при Дисни - убийците на приказки е показателен... Мрачни режисьори са Бела Тар или Михаел Ханеке. Бъртън си е просто кичозен...

Публикуване на коментар