"Разум и чувства" е първата публикувана книга на английската писателка Джейн Остин, чието творчество обхваща периода от 1787 до 1809-11. Остин е известна с изтънчения сарказъм, с който обрисува характера на английското общество от края на 18-ти, началото на 19-ти век. Произведенията ѝ, причисляващи се към течението на Реализма, лесно биват разпознавани по неповторимия си стил на изказ. Често пъти авторката е неблагосклонна към привичките, възприятията и действията на героите си, което от своя страна се явява поредният отличителен белег за нейното творчество.
"Разум и чувства" не прави изключение от зададения модел на писане, по който се води Джейн Остин. В първата написана от нея книга лесно можем да си направим извод какво можем да открием, четейки следващи нейни романи. Героите в тази новела не са малко на брой, което съвсем не означава, че техните качества са разгледани повърхностно. В "Разум и чувства" Остин за пореден път засяга темата за положението на жената в английското общество по време, когато тя не е могла да бъде разглеждана като пълноценен индивид в отсъствието на съпруга си. Тук отново (както в "Гордост и предразсъдъци") имаме сестри, които търсят социалното си място в обществото, което може да се осъществи посредством евентуална женитба. Представени са ни образите на два крайно противоположни характера, на два крайно различни мирогледа в персоните на сестрите Дашууд. По-голямата от тях Елинор е известна сред близки, роднини и познати с хладнокръвието на мисълта си, което е засилено и от опитите ѝ да не дава глас на емоциите си. Сестра ѝ Мариан има крехка, артистична натура, която лесно бива накърнявана дори и от забележки, не касаещи нейната персона. Двете сестри се допълват, защото липсата на дадено качество у едната лесно може да бъде открито у другата. В по-голяма част от случаите обаче Елинор е тази, която дава светлина в тунела, в който Мариан често пъти попада, поради невъзможността да овладява бурните емоции, които разтърсват света ѝ. На сцената, кратко след като се запознаваме с главните героини и техните лични светове, се появяват и обектите на техните любовни интереси. Джейн Остин за пореден път успява да сложи пред вратата на щастието на персонажите си хиляди препятствия, през които трябва да преминат, за да се себепреоткрият, да разберат и осмислят всичките си постъпки и преосмислят приоритетите си.
Едно от най-големите удоволствия, които изпитвам, четейки Джейн Остин, е начинът, по който окарикатурява повече от половината си герои. Ясна е позицията на авторката относно превзетото отношение от страна на английското общество към целта на женския живот по онова време - с всички сили и средства да се задомят. Лесно персонажи като мисис Дженингс, членовете на семейство Палмър, тези на семейство Мидълтън и сестрите Стийл успяват само с присъствието си в сюжета и с репликите си да те накарат не само да не им симпатизираш, но и определено да ги съжаляваш, най-вече заради жалките мотиви, които осмислят ежедневието им. Пример за това са постоянните гостувания с една-единствена цел - разпространение на клюки, непрекъснатите подмазвания от страна на по-нисшите в социалнта стълба към по-високопоставените и липсата на какъвто и да е интерес и занимание в живота на повечето герои.
Сравнението с "Гордост и предразсъдъци" би било уместно само заради еднаквия стил, с който са написани двата романа. Определено си личи, че "Разум и чувства" е първото произведение на авторката, не така задълбочено като "Гордост и предразсъдъци", много по-лековато и непретенциозно. Въпреки това четенето на Джейн Остин у мен винаги оставя чувство на задоволство, най-вече дължащо се на изкусния и интелигентен начин, с който борави, пишейки диалози и описвайки произтичащите от тях емоции и размисли.
P.S. Удоволствието ми от прочита на книгата беше редуцирано, поради непрофесионалното отношение от страна на издателството (Мърлин Пъбликейшън), публикувало това издание на "Разум и чувства". Редакторът, в случая Силвия Великова, или няма нужните качества и образование, за да върши тази работа, или тотално е отсъствала при осъществяването на редакцията. Текстът е пълен с пунктуационни грешки, липсващи думи, а на места липсва смисловата връзка. За цената на книгата -15лв.- непрофесионализмът от страна на Мърлин Пъбликейшън е недопустим.
2 коментара:
браво!
ще напиша нещо на друга тема- Мисля, че Обама не е негър (дори по новини, снимки и прочие- кожата му изглежда на моменти матова бяла- а не тъмна), а майка му е бяла (щом той е станал президент на САЩ- може майка му да е еврейка), а мъжа, който му се води баща (аз не знам дали той наистина му е баща) наистина е негър. Но и самия Обама може за пари да е защитавал исляма понякога и прочие и прочие
Публикуване на коментар