Автор: Робин Джарвис
Година: 2012
Издателство: Милениум
Страници: 464
Цена: 18 лв.
Години преди развитието на основното действие в "Танцуващият замък" група ловци на духове и търсачи на екстремни преживявания решават да удовлетворят желанията си, като посетят къщата (по-точно готическия замък) на мистичния окултист Остърли Фелоус, която се намира в покрайнините на английското градче Феликсстоу. В резултат на среднощното им приключение двама от тях не искат да си спомнят за тази нощ, нито по какъвто и да е начин да я коментират, а третият от тях, който е влязъл в мазето на къщата, изживява неописуем страх и загубва гласа си вследствие на непрестанното крещене, предизвикано от видяното в това тъмно кътче на замъка.
Няколко години по-късно група приятели, с незавидно място в обществото, изкарвайки прехраната си най-често с незаконна дейност, решават да отидат в забравената, опустяла къща на Остърли Фелоус с надеждата, че там ще намерят скъпоценни предмети. Всъщност такива не намират, но откриват нещо, което в живота им придобива стойността на нещо безценно, несравнимо с никакви земни богатства и съкровища, а именно книга, чието заглавие гласи "Танцуващият замък". Написаното лесно се превръща в наркотика, без който не могат да продължат съществуването си. Историята в книгата ги отвежда в царство, където всеки знае мястото си, отговорен е за делата си и точно, без колебание изпълнява отредената му роля в наратива. "Танцуващият замък" пристрастява всеки, който дори бегло се е запознал със съдържанието, отвежда читателя в магическото царство Мункастър, където е "истинският" живот, този в злободневието е само наказание за тези, които не са се докоснали до свещения текст. Скоро почти всички в английското градче са под заклинанието на написаните от Остърли Фелоус слова, които един вид се явяват като портал между този и измисления от него свят в книгата. Никой от гражданите на Феликсстоу не е в състояние да мисли трезво, камо ли да се противопостави на изключително злия оклутист. Е, точно тук е мястото да бъде споменат и пристрастеният към sci-fi жанра, върлият фен на "Междузвездни Войни" Мартин Бакстър, учител по математика, който преподава в гимназията, която първа бива засегната от заклинанието на книгата. Той е единственият, който не попада в мистичния свят на магическото царство, и който продължава живота си в реализма. Дали Мартин Бакстър ще успее да спаси близките си, а може би и целия свят от злото, дебнещо от редовете в книгата на Остърли Фелоус ще разберем от следващите продължения.
"Танцуващият замък" на Робин Джарвис е литература, която попада в категорията за тийнейджъри, но определено би била страхотно четиво и за по-възрастната аудитория. Произведението е изпълнено с напрежение, лесно читаемо е и наситено с голяма доза въображение. Идеята за книга в книгата изключително много ми допада. Всъщност доста добре разбирах героите, пристрастили се към историята на Остърли Фелоус, защото подобен ефект имаше и написаното от Робин Джарвис върху мен.
Освен за забавление "Танцуващият замък" може често пъти да бъде считана и като поучителна за подрастващата аудитория. Робин Джарвис не създава обикновена приказка, която лесно може да бъде подмината. В текста ѝ читателят открива теми, които засягат ежедневието на всеки един човек и критика към нарастващото праволинейно следване на зададените стереотипи от обществото. Според Джарвис те водят до деградация у младото поколение. Текстът на "Танцуващият замък" може да бъде разглеждан и като сатира на случващото се в съвременния социум, окарикатуряване на нежеланието на по-голямата част от населението да се замисли за неща, случващи се извън пределите на личното му спокойствие.
Втората книга от тази трилогия на Робин Джарвис вече излезе на английския пазар. На българския се очаква да присъства скоро, благодарение на работата на издателство Милениум. Книгата я препоръчвам на всички без ограничение на възрастта. Изключително увлекателна, караща читателя да се потопи изцяло в представения свят и да изживее многоцветните емоции, съпътстващи го.
Подбуда за прочита ми на "Танцуващият замък" беше ревюто на Христо Блажев в Книголандия.
2 коментара:
Радвам се, че съм те насочил към това забавление, мен от самото начало ме грабна корицата, но и действието си го бива :)
Корицата на книгата е убийствена. Обликът ѝ те предизвиква да я прочетеш. :)
Публикуване на коментар