"Играта на играчките 3" - оазис на емоциалността

 

  Годината беше 1995. "Играта на играчките" стана първият филм, създаден изцяло чрез техниката на компютърното анимиране. Това беше едно от най-значимите събития в историята на киното. Отминали бяха дните на традиционната, нарисувана на ръка анимация. Идваше времето на една нова ера. 
  "Играта на играчките" е първият по рода си, но и несъмнено един от най-добрите в своя жанр. Не само с качествената си визия, но и с качеството на разказаната история филмът оставя своята следа в съзнанието на зртителя. Героите в трилогията "Играта на играчките" са лесно запомнящи се поради своята не само визуална, но и емоционална уникалност. Уди и Баз Светлинна година са централни фигури в историите, но трябва да отдадем и заслужения принос за това, случките да бъдат повече от интересни и забавни, на поддържащите герои. Говоря за динозавъра Рекс, прасето Хам и моите лични любимци -  господин и госпожа Картофови (озвучавани от Дон Рикълс и Естел Харис).

  Но историята на поредицата е запомняща се и с нещо друго - със своята сантименталност. На заден фон винаги е младото момче, на име Анди, което притежава и си играе с тези играчки. Когато пораства, интересът му към тях постепенно намалява. Историите на трилогията очевидно са фикция, но всички сме преживявали сходни емоции в собствения си живот. Със стечение на времето идва и промяната в нашите приоритети, следователно и в приятелствата ни.

  Какво прави "Играта на играчките 3" един толкова специален филм? - Духовитият му сценарий и емоционалността, която носи със себе си.

  Ето я и самата история накратко. Анди (озвучаван от Том Морис) се приготвя да напусне дома си, за да замине да учи в колеж. Към вещите, които той взима със себе си, е любимата му играчка - каубоят Уди (озвучаван от Том Ханкс). Останалите играчки той събира в чанта за отпадъци, като намерението му е да ги остави на тавана. След няколко динамични обрата играчките се озовават на едно привидно дружелюбно място, а именно в детската градина "Слънчо", в която начело на тамошните игрчки е плюшеното мече Лоцо (озвучаван от Нед Бийти). Първоначално това място изглежда за нашите познайници като истински рай. Въпреки еуфорията, която Уди усеща сред своите приятели, той не остава заедно с тях, защото знае, че неговото място е при Анди.

  Но понякога външният вид е подвеждащ. Колкото и пухкав да изглежда, Лоцо всъщност е чудовище, което управлява "Слънчо" с желязна ръка. Той насилва новите играчки да бъдат жертва на игрите на най-малките в детската градина, след което през нощта ги държи като в затвор.

  Междувременно Уди се оказва в дома на малкото момиченце Бони, където се среща с нейните играчки. От тях той разбира за ужаса, който очаква неговите приятели в детска градина "Слънчо". Уди решава да се върне обратно и да ги освободи от затвора, в който са принудени да живеят.

  Пътят на Уди към спасението на приятелите му е съпътстван от множество весели моменти, ясно открояващи се, когато Кен прави модно ревю, а Баз е превключен на испански режим и се превръща в танцуващ фламенко латино любовник.

  "Играта на играчките 3" е умен, находчив и дълбоко затрогващ, удивителен филм, на който могат да се насладят хора от всяка възраст - а това може да се каже за много малко филми.