About

понеделник, 13 юни 2011 г.

Култовите сцени в Одата на антиестетиката "A Clockwork Orange"


Шедьовърът на Стенли Кубрик "A Clockwork Orange" e едно хомогенно цяло, една дедукция изградена от множество мини-шедьоври, взаимодействащи и облагородяващи се взаимно. Звук,  цвят и картина са просто синекдоха на понятието си, като единственото, диференциращо ги от общото цяло са названията им. Много от отделните сцени са истинско съкровище и уроци по неконвенционално кино. Да им се насладим отново.


                                                              Млечният бар

Съвършенството тържествува от първата сцена. Когато говорим за Кубрик, ни стига да погледнем "2001" и "The Shining" например, за да намерим едни от най-емблематичните начални кадри в киното изобщо. Геният знае как да ни кара да настръхнем от самото начало:
 



Моментът: Запознаваме се с Алекс, който разпуска заедно с "друзята" си в млечен бар преди да се отдадат на страстта си - the good old ultra-violence. Ситуирането на кадъра е перфектно, музиката влудява, наративът въвежда в дистопията на близкото бъдеще.

                                                          Лудвиг Ван


Освен в насилието, главният герой открива себереализиране и чрез музиката на Бетовен. Сцената в апартамента на родителите на Алекс, когато той завършва вечерта си по "перфектния начин" е чиста нарцистична поезия. Не по-малко запомнящ се е и моментът, в който героите влизат в спор, свързан с "Деветата", в млечния бар. От тези две сцени прозира страстната любов на Алекс към Бетовен.

Тъй като вмъкването е забранено по рикуест, можете да видите видеото ТУК. 

Моментът: След първата вечер на насилие, на която ставаме свидетели, Алекс изпитва истински демоничен екстаз, слушайки Бетовен. "Oh bliss! Bliss and heaven! Oh, it was gorgeousness and gorgeousity made flesh. It was like a bird of rarest-spun heaven metal or like silvery wine flowing in a spaceship, gravity all nonsense now. As I slushaet, I knew such lovely pictures!". Тези "прекрасни картини" са картини на разруха и гнет. Класическата музика и танцуващият Исус са средствата, с които Кубрик борави, за да осъществи съвършения синтез между звук и картина.

                                                  Урок   


След като е успорен авторитетът му, героят предприема мерки с цел да усмири разбунтувалите се кучета. Това действие е един от факторите, довели до залавянето му по-късно, но в този момент то е акт на истинско вдъхновение. В киното има малко по-запомнящи се секвенции.

Сцената ТУК

Моментът: "But suddenly, I viddied that thinking was for the gloopy ones, and that the oomni ones use like, inspiration and what Bog sends. Now it was lovely music that came into my aid. There was a window open with the stereo on, and I viddied right at once what to do." Чиста поезия.

                                                                    Brainwash


Насилието не само се поражда от насилие, но и се лекува чрез насилие. В случая лекът е промиване на мозъка. Дали отнемането на правото за личен избор е по-сериозно престъпление срещу хуманността от самото й заличаване чрез насилие е основният морален проблем в Кубриковия шедьовър. Една от най-визуално потресаващите сцени е тази на лекуването чрез "метода на Людовико":

Част от нея ТУК

Моментът: Още един от най-често пресъздаваните моменти в киното. Референциите към него се намират и до днес навсякъде в популярната култура.

                                                       Honorable Mentions 


Играта на цветовете в сцената в музикалния магазин, асоциациите на "излекувания" Алекс и още много други.

Но да спрем дотук, докато все още мозъците ви не са необратимо обременени. В заключение ще кажа, че непреходността на "A Clockwork Orange" се оповава, както на гениалните режисьорски творчески похвати, визуалната завършеност, така и на вечно актуалните мотиви, разгледани по натуралистичен и максимално въздействащ начин.



3 коментара:

Анонимен каза...

това е Боен клуб на седемдесетте. И по същия начин става любим основно на хора в ранна тийнейджърска възраст, които губят интерес след като вземат книжка за "В" категория. Идеята е твърде очебийна, за да е чак толкова интересна, колкото я изкара а Кубрик преиграва както винаги. Което е напълно нормално за подобни "визионери".

Стоян каза...

Благодаря ти за мнението! За мен една от причините този филм да е велик е това, че той функционира на няколко нива. Той диша и живее, а това, което диша и живее се променя. Със сигурност семантиката му днес не е тази от седемдесетте, защото хората са различни (в известен смисъл), това прави и него различен. Това не означава обаче, че е по-малко значим или актуален. В този смисъл, заради живата му индивидуалност и променливост, той не означава за един това, което означава за друг. Именно свойството му да бъде или крайно мразен или крайно обичан го приобщава към онези шедьоври, които побеждават времето.

Иначе да, факт е, че да се заема непопулярната позиция напоследък е мега пичовско.

Анонимен каза...

Социалният нихилизъм е на същите нива, а отговорът на задушаващия социален строй е винаги насилието. И не си ме разбрал - не мразя нито Портокала, нито Кубрик, но считам, че и филмът и режисьорът са надценявани и този процес е автоматизиран.

"Позата" съм си я заел от доста време и нямам за цел да се самоизтъквам или да получавам цъкане с език от околните. Понякога може би провокирам, но това е всичко.

Поздрави.

Публикуване на коментар