"Deadwood"

  
Тази публикация ще бъде посветена на един, според моите разбирания, доста интересен и сполучлив сериал, продуциран от HBO. Едва ли повечето от вас са чували за тази продукция, но въпреки това реших да отделя време за нещо, направило ми толкова силно впечатление. Става дума за сериала "Deadwood" - амрикански драма уестърн, вървял по малките екрани от 21-ви март 2004г. до 27-ми август 2006г. по HBO. Действието се развива през 70-те години на 19 век в Deadwood, Южна Дакота, преди и след присъединяването на лагера към територията на Дакота. Сериалът проследява превръщането на лагера в град, като ни запознава с нравите на най-забележителните членове на създалото се общество по тези земи. Двата най-открояващи се персонажа са този на шерифа, Сет Бълок ( Тимъти Олифант), и този на един от първите заселници в Deadwood, Aл Суеринджин ( Иън Макшейн). Относно тези двама герои ще си позволя да коментирам, че играта на Тимъти Олифънт бледнее доста в сравнение с тази на Иън Макшейн.
 Ще оставя на страна действията, развихрящи се в Deadwood и ще насоча вниманието си към финала на този иначе така добре изпипан сериал. Какво е толкова особеното при него ли? Отговорът се крие в това, че завършек на действието, разиграващо се в 36 епизода, няма и не се очертава към днешна дата да се направи такъв. Единственото, което мога да спомена във връзка с този факт е, че отношението на създателите на този култов сериал към публиката им е доста разочароващо. 
 За тези, на които им е интересна концепцията на "Deadwood" и имат желание да се запознаят със света, разкриващ се в тази продукция отблизо, мога само да кажа, че в никакъв случай няма да сгрешат, пък макар и сериалът да е незавършен.
  На всички, които са се решили да навлезнат в дълбините на "Deadwood" - приятно гледане!

Friday's Short: Everything Will Be OK

 
   "Everything Will Be Ok" е филм, който няма търпение да се изгаври с мозъците ни. Одухотворена от Дон Херцфелд, анимацията излиза официално през 2006 година, а година по-късно е отличена с наградата за късометражен филм на журито на фестивала Сънданс. По случай 5 години от премиерата, художникът изненадващо сподели филма в Youtube. Това не е първият успех за Херцфелд, който е известен с безпрецедентното си присъствие на Сънданс, като няма режисьор, участвал с повече филми на фестивала от него. Той е автор на най-популярните късометражни анимации, правени някога, и името му е значимо в модерната култура като цяло. Придава на съвсем простичките си рисунки комплексност на образа и най-просто казано - душа.
   Разказът за живота на героя ни пренася през прозаичното му ежедневие, отношенията с околните, преживения ментален срив и достига своя климакс, когато Бил се изправя на прага между живота и смъртта. Всичко това е поднесено с конска доза черен хумор, чийто абсурдизъм често излиза от контрол, проявявайки се дори в най-мрачните моменти. В същото време застъпените теми са твърде тежки за една обикновена анимация.

Оптимистично, Херцфелд доказва нещо, което днес звучи нереалистично - че можеш да бъдеш иновативен и без да се докосваш до компютър.

Preview: Midnight In Paris

   Едва ли някой си е мислел, че тази година ще мине без нещо от Уди Алън. От началото на творческата кариера на абсурдно продуктивния режисьор той почти няма празни години, като авторския му порив е на практика неизчерпаем. Друг е въпросът, дали, след като си направил 11 филма за последните 10 години, всеки от тях може да бъде шедьовър, или дори изобщо качествен. След  45 години в киното и множество жанрови трансформации, както и няколко остарели и заменени музи, Алън Стюарт Конигсберг не е изгубил и капка от ексцентричната си арогантност,  довела до някои от най-скъпоценните ленти, но и до немалко тесногръди, силно интровертни обяснения в любов към самия себе си. Кой може да си представи в днешно време обаче, че една романтична комедия може да изглежда толкова умно, както това правят "Ани Хол" и "Манхатън". На пръв поглед "Midnight In Paris" изглежда като поредното егоцентрично творение на Алън, от което никой не знае какво да очаква. Премиерата на филма ще бъде на кинофестивала в Кан на 11 май. За този проект, режисьорът вероятно ще разчита на романтичната атмосфера на Париж, както се оповаваше на страстната чувственост на Барселона ("Vicky Cristina Barcelona") и мрачната емоционалност на Лондон ("Match Point"). Кастът е колоритен в лицето на: Оуен Уилсън, Рейчъл Макадамс, Марион Котияр, Кати Бейтс, Ейдриън Броуди, Карла Бруни и Леа Сейду. В медиите се разразиха сериозни дускусии около кастването на Бруни и Сейду, като за първата се твърди, че й липсва професионализъм при снимачния процес (което е категорично отречено от Алън), а втората, която е потомка на известна френска династия филмови продуценти, е смятана за новата фаворитка на режисьора, измествайки Скарлет Йохансон. Според директора на фестивала Тиери Фремо : "Това е филм, в който Уди Алън навлиза по-надълбоко в проблемите, разглеждани в последните му филми: отношенията ни с историята, изкуството, удоволствията и живота."

John Frusciante - from the Sound inside

 Когато писах статията за Red Hot Chili Peppers, обещах, че в друга такава ще разкажа за историята на вече бившия китарист на тази банда. Става въпрос за Джон Фрушанте. Няма да ви затормозявам с ненужна информация за житейския му път, която, при наличието на малко повече интерес, ще можете да намерите в интернет пространството. Все пак ще спомена, че този, толкова съвършен в моите очи творец, e роден на 5 март 1970г. в Куинс, Ню Йорк.
 А ето и каква ще бъде основната тема на тази публикация. Оставям на страна автобиографията на този музикант, тъй като в повечето случаи буди недоволство у читателите, класифицирайки я като ненужен и крайно сух материал, и се насочвам към малко известните факти, свързани с житейския и музикален път на Фрушанте.
  Ще започна с вече споменатия от мен в предишна статия факт, че Джон Фрушанте заема 18 място в класацията на списание "Ролинг Стоун": "100-те най-велики китаристи на всички времена". В нея той се нарежда пред легенди като: Джордж Харисън, Франк Запа, Лес Пол, Ричи Блекмор и др. Ето и линк към самата класация: 100 Greatest Guitarists 
 - Взима участие в албума на The Mars Volta "De-loused in the commatorium" . Присъствието му се отличава в песента "Cicatriz ESP".
- Записал е песен, името на която е "Height Down", с вече покойния актьор Ривър Финикс ("Indiana Jones and the Last Crusade", "My Own Private Idaho"), брат на Хоакин Финикс ("Gladiator").
- Пуснал е в интернет пространството един от албумите си като подарък за своите почитатели, който е бил достъпен на неговата уебстраница. Тъй като Фрушанте не дал име на албума си, това сторили неговите фенове, наименувайки го "From the Sounds Inside". Запитан в интервю за "From the Sounds Inside", той бил объркан и трябало да бъде информиран какво е това.
 - Направил е късометражен филм за къщата си ("Stuff") през 1993г., с участието на приятеля му Джони Деп и музиканта от Butthole Surfers Gibby Haynes. Филмът е излъчен директно по Dutch TV през 1994г., веднага след като Фрушанте дал специално интервю за тази телевизия. Лентата представя на бавни обороти къщата отвътре на фона на тежък psychedelic.
 - Напуска Red Hot Chili Peppers по средата на турнето им за албума "Blood Sugar Sex Magic". Впоследствие става ясно, че Джон е зависим от хероин и е бил на косъм да загуби битката с него. В групата се завръща през 1999г., напълно излекуван от предишните си зависимости и готов да записва по албума "Californication".
 - Във видеото към песента "Scar Tissue" той кара кола, за която няма разрешително, а и никога не е възнамерявал да има такова.
 - Посещава курсове в Musicians Institute of Technology.
 - Фрушанте обича да рисува и тренира йога.
 - Има двама братя, Ерик и Майкъл и две сестри, Лили и Анна.
 - Баща му работи като съдия.
 - Корените му са италиански.

 На финала ще ви представя официалното видео към една моя много любима песен на уникалния талант Джон Фрушанте.

20 причини, защо Стенли Кубрик е най-великият режисьор на всички времена

Наскоро в един много приятен кино блог попаднах на статия за Стенли Кубрик и многото му силни страни като режисьор. Озаглавенa е "50 Reasons Why Stanley Kubrick Is The Greatest Director Of All Time". Материалът цели по-скоро да бъде забавен, отколко достоверен, а и трябва да се съгласим, че 50 аргумента са твърде много, за да бъде всеки един от тях достатъчно убедителен и уникален. Тъй като Кубрик от известно време е и мой откроен фаворит (а и с него сме родени на една дата, което е от фундаментално значение), подбрах 20 от тези причини, които да представя тук.

1. Майстор във всеки жанр

Малцина се съмняват в кино-ерудицията на Кубрик. За да я докаже, той е създал поне една класика в почти всеки жанр – от интелигентна сатиричнa комедия (Dr Strangelove), през майсторски психотрилър (The Shining), иновативна научна фантастика (2001: A Space Odyssey, A Clockwork Orange), красива епохална драма (Barry Lyndon) и пораждащи дискусии антивоенни филми (Paths Of Glory и Full Metal Jacket) до скандални епоси (Spartacus)- той владее езика им и ги реализира убедително.

По отношение на шедьоврите в различни жанрове той няма равен.

2. „Актьорски” режисьор

Въпреки че често е критикуван за студенината и дистанцираността си, Кубрик е успявал да извлече незабравими изпълнения от цял куп таланти. Дали говорим за зенита в кариерата на Кърк Дъглас в „Paths Of Glory” и “Spartacus”, изразителния Джак Торънс на Джак Никълсън в „The Shining” или незабравимото тройно превъплъщение на Питър Селърс в „Dr. Strangelove”, Кубрик е отговорен за някои могъщи изпълнения, а Райън О’Нийл и Малкълм Макдауъл безспорно правят ролите на живота си под водачеството на Стан.

3. Вечното преследване на перфектната сцена

Сътрудничеството с Великия режисьор често се оказва истински тест за издръжливост (примери са емоционалният срив на Шели Дювал по време на снимките на „The Shining” и разводът на Никол Кидман и Том Круз след „Eyes Wide Shut”), но от това непрестанно преслеване на съвършенството са се родили истински произведения на изкуството.

Шели Дювал за Кубрик:

4. Смело поемане на рискове

Точното планиране на всеки детайл никога не е спирало Кубрик да поема рискове. Решението му да направи свободна адаптация на романа на Стивън Кинг „Сиянието” или да пренапише ужасно сериозната книга „Red Alert” на ядрено-физична тематика като сатира за “Dr. Strangelove” говори за увереността, с която той посреща предизвикателствата.

5. Никога не се е повтарял

Отхвърлил повтаряемостта в творчеството си, Кубрик запазва филмите си уникално свежи и индивидуални. Той никога не е бил привърженик на продълженията или човек, чиито теми от филм във филм да се повтарят.

6. Никога не е правил лош филм

Дори най-скромните му проекти са зашеметяващи, отвяващи голямата част от съвременния Холивуд.

7.  Вниманието към монтажа е сравнимо с вниманието към самото заснемане

Кубрик винаги е твърдял, че прекарва повече време в студиото за монтаж, отколкото вкъщи. Той винаги е отделял толкова внимание на фазата на пост-продукцията, колкото и на самата продукция на проектите си. В резултат на това филмите му винаги са били перфектно редактирани.

Най-добрият пример за прецизното оглеждане на детайлите намираме в „The Shining”:

 

8. 90% от филмите му са шедьоври

С изключение на “Killer’s Kiss”, останалите продукции на Кубрик – „The Killing”, “Paths Of Glory”, “Spartacus”, “Dr. Strangelove”, “2001”, “A Clockwork Orange”, “Barry Lyndon”, “The Shining”, “Full Metal Jacket” и “Eyes Wide Shut” са неоспорими шедьоври.

9. Връзка с аудиторията от първия кадър

Безупречната способност на Кубрик да влиза в контакт с аудиторията си е видима от първатe сценi на „The Shining”, “Paths Of Glory” и “2001”

10. Брилиянтен футурист

Макар и разминавайки се с естетическата цел с няколко десетилетия, футуристично-технологичното изобразяване в „2001” и контрастиращото му просторно арт-декадентство на институциализираното, потиснато общество от „A clockwork Orange” са свидетелство за креативния импулс на Кубрик за една брилиянтна футуристична визия.

11. Притежава моралното чувство да оттегли един от собствените си филми

При твърденията, че младата аудитория се чувства отблъсквана от силно експресивното насилие в „A Clockwork Orange”, Кубрик поема морална отговорност и сам оттегля филма си от кината в Обединеното кралство. Ще отнеме цели 30 години докато забраната бъде вдигната.

12. Влияние върху голямата част от съвременните филммейкъри

Всеки един от: Стивън Спилбърг, Джордж Лукас, Ридли Скот, Уди Алън, Мартин Скорсезе и Пол Томас Андерсън е бил повлиян от него. „There Will Be Blood” е своеобразно любовно писмо към режисьора.

13. Уважение към аудиторията

За разлика от някои от гореспоменатите таланти, Кубрик никога не е подценявал публиката си. Той е демонстрирал истинска вяра в аудиторията, постоянно стимулирайки я да търси своята интерпретация на сюжетите.

14. Истински утопист

Филмите му вероятно са най-близкото понятие до естетическата стойност на чистото изкуство, до което който и да е режисьор някога е достигал. Пример е перфектната артистична симетричност на кадрите в буквално всичките му филми.

15. 2001: A Space Odyssey (1968)

Хипнотизиращото сай-фай приключение е прекрасен поглед върху човешката екзистенция в необятното пространство на Вселената. Акцентиращ предимно на сътрудничеството на човека с технологията, филмът е отворен за интерпретация повече от всяка Кубрикова продукция. То е също така и филм, който предлага изумително красиви екранни форми. От балета на космическите кораби, хореографиран по класическите мотиви от „На хубавия син Дунав” до сюрреалистичната мощ на космическия климакс.

16. Някои от най-запомнящите се отварящи сцени в киното

Поразяващото подреждане на Земята, Луната и Слънцето, издигащо се под звуците на Щраус, казва всичко...

 

17. Автор на някои от класическите сцени в киното

Изберете си от животинския кокал, трансформиращ се в орбитиращ сателит в „2001”, Джак Никълсън, процеждащ пред зъби - „Heeeere’s Johnny” пред ужасената Шели Дювал, или образа на анти-героя Алекс (Малкълм Макдауъл), завързан за стол, с разтворени насила очи, принуден да гледа неща, унищожаващи собствената му хуманност в „A Clockwork Orange”.

 

18. Никога на колене пред сантименталността

Никакъв хепи енд или сантиментални глупости във филмите на Кубрик. Вместо това смърт, апокалиптично разрушение и всемогъщ провал. Въпреки това някои откриват оптимистична нотка в представата за брака в „Eyes Wide Shut”.

19. Работа с някои от най-добрите актьори

Той е работил с всички тях:  От Златната холивудска генерация таланти като Тони Къртис, Кърк Дъглас, Стърлинг Хейдън и Джеймс Мейсън през комедийни легенди като Питър Селърс и Леонард Роситър до Новите холивудски таланти като Джак Никълсън и модерни такива като Том Круз и Никол Кидман

20. Нови методи при употребата на музика във филми

От „На хубавия син Дунав” в „2001” до Бетовен в “A Clockwork Orange” и дори парадоксалния избор на „We’ll Meet Again”  на Вера Лин за апокалиптичното разрушение в „Dr. Strangelove” Кубрик преобърна представата за музика във филм.

Ето и още някои, които изобщо не са целенасочени, но пък са интересни.

„Colour Me Kubrick” 

Ако не беше геният на Кубрик, никога нямаше да се появи на бял свят „Color Me Kubrick”, сатира с участието на Джон Малкович и Алън Конуей.

“Eyes Wide Jerk”

След като изгледал вкъщи „The Jerk”, режисьорът се срещнал със Стив Мартин, за да обсъдят евентуалната черно-хумористична версия на „Eyes Wide Shut”, в която Кубрик искал актьорът да участва.

Никога не е печелил оскар

Някои от най-добрите режисьори никога не са печелили, включително:  Хичкок, Д. У. Грифит, Орсън Уелс и Акира Куросава. Кубрик се присъединява към тази уникална група таланти, пренебрегнати от Академията, до която все по-близо е и един от модерните витуози Дейвид Финчър.

 

 

Източник: www.obsessedwithfilm.com

Preview: "Larry Crowne"

 Ето че дойде време за първото ми "preview". От известно време доста силно впеачатление ми прави предстоящото излизане на един филм, режисиран от Tom Hanks. Става въпрос за лентата "Larry Crowne". Като голяма фенка на носителя на два оскара, силно се надявам тази продукция да оправдае очакванията ми. Ако ли пък не - нищо, ще се опитам да го превъзмогна. Няма да пропусна да спомена, че във филма участва и така небезизвестната Julia Roberts. Забележете, че за нейната персона няма да има така често използваните от мен суперлативи (срещащи се в 99% от моите публикации). Моля сред читателите да няма обидени - не е мой тип актриса.
 Връщам се към същината на този пост, а именно представянето на лентата "Larry Crowne". Съвсем накратко ще спомена, че комедията от и с Tom Hanks разказва историята на един мъж, който, загубвайки работата си, решава да се преориентира, насочвайки вниманието си към образованието. По пътя към новата си цел, той среща красивата учителка Mercedes Tainot (Julia Roberts). Предполагам всички можем да се досетим какъв ще бъде развоят на тяхното запознанство.
  Представям ви трейлъра на филма.
         

Friday's Short: Day And Night

   Понякога късометражното кино очарова истински и рядко познава граници. Всеки петък "Splitting Your Mind" ще ви запознава с едно такова филмче, успяло да прикове вниманието ни.

   Голяма част от късометражните филми на Пиксар са спин-оф на големите им продукции ("Dug's Special Mission", разказващ за голдън ретрийвъра Дъг от "Up", "Burn-E", базиран на събитията в "Wall-E" или "Your Frend The Rat" по "Ratatouille") и са съответно доста лековати и детски като тематика, а и основното им предназначение е да попадат като допълнителен материал в ДВД-тата. Когато обаче се даде достатъчно креативна свобода на един от многото безспорно талантливи аниматори на компанията, съвсем не е изключено крайният резултат да е нещо иновативно и интересно като идея и забележително като визия. "Day And Night" бе номиниран тази година за оскар в категорията "Най-добра късометражна анимация" и макар да изгуби от австралийския "The Lost Thing", официално доказа, че от Пиксар имат намерението да атакуват втори артистичен фронт, като за първия ("Най-добра анимация") очевидно са абонирани.

   "Day And Night" е симпатично 6-минутно филмче, което среща образно деня и нощта и им показва, че един без друг не могат. А кагато настъпва залезът (респективно изгревът), те изживяват красивото явление като едно цяло, след което ролите се разменят. Което пък идва да ни каже, че, колкото и да сме различни, ние постоянно се променяме и не можем да съществуваме без околните. Въпреки че е от почти десетилетие в Пиксар, това е режисьорски дебют за Теди Нютън.

   Идеята е интересна и оригинално реализирана и филмчето определено си заслужава ;)