20 причини, защо Стенли Кубрик е най-великият режисьор на всички времена

Наскоро в един много приятен кино блог попаднах на статия за Стенли Кубрик и многото му силни страни като режисьор. Озаглавенa е "50 Reasons Why Stanley Kubrick Is The Greatest Director Of All Time". Материалът цели по-скоро да бъде забавен, отколко достоверен, а и трябва да се съгласим, че 50 аргумента са твърде много, за да бъде всеки един от тях достатъчно убедителен и уникален. Тъй като Кубрик от известно време е и мой откроен фаворит (а и с него сме родени на една дата, което е от фундаментално значение), подбрах 20 от тези причини, които да представя тук.

1. Майстор във всеки жанр

Малцина се съмняват в кино-ерудицията на Кубрик. За да я докаже, той е създал поне една класика в почти всеки жанр – от интелигентна сатиричнa комедия (Dr Strangelove), през майсторски психотрилър (The Shining), иновативна научна фантастика (2001: A Space Odyssey, A Clockwork Orange), красива епохална драма (Barry Lyndon) и пораждащи дискусии антивоенни филми (Paths Of Glory и Full Metal Jacket) до скандални епоси (Spartacus)- той владее езика им и ги реализира убедително.

По отношение на шедьоврите в различни жанрове той няма равен.

2. „Актьорски” режисьор

Въпреки че често е критикуван за студенината и дистанцираността си, Кубрик е успявал да извлече незабравими изпълнения от цял куп таланти. Дали говорим за зенита в кариерата на Кърк Дъглас в „Paths Of Glory” и “Spartacus”, изразителния Джак Торънс на Джак Никълсън в „The Shining” или незабравимото тройно превъплъщение на Питър Селърс в „Dr. Strangelove”, Кубрик е отговорен за някои могъщи изпълнения, а Райън О’Нийл и Малкълм Макдауъл безспорно правят ролите на живота си под водачеството на Стан.

3. Вечното преследване на перфектната сцена

Сътрудничеството с Великия режисьор често се оказва истински тест за издръжливост (примери са емоционалният срив на Шели Дювал по време на снимките на „The Shining” и разводът на Никол Кидман и Том Круз след „Eyes Wide Shut”), но от това непрестанно преслеване на съвършенството са се родили истински произведения на изкуството.

Шели Дювал за Кубрик:

4. Смело поемане на рискове

Точното планиране на всеки детайл никога не е спирало Кубрик да поема рискове. Решението му да направи свободна адаптация на романа на Стивън Кинг „Сиянието” или да пренапише ужасно сериозната книга „Red Alert” на ядрено-физична тематика като сатира за “Dr. Strangelove” говори за увереността, с която той посреща предизвикателствата.

5. Никога не се е повтарял

Отхвърлил повтаряемостта в творчеството си, Кубрик запазва филмите си уникално свежи и индивидуални. Той никога не е бил привърженик на продълженията или човек, чиито теми от филм във филм да се повтарят.

6. Никога не е правил лош филм

Дори най-скромните му проекти са зашеметяващи, отвяващи голямата част от съвременния Холивуд.

7.  Вниманието към монтажа е сравнимо с вниманието към самото заснемане

Кубрик винаги е твърдял, че прекарва повече време в студиото за монтаж, отколкото вкъщи. Той винаги е отделял толкова внимание на фазата на пост-продукцията, колкото и на самата продукция на проектите си. В резултат на това филмите му винаги са били перфектно редактирани.

Най-добрият пример за прецизното оглеждане на детайлите намираме в „The Shining”:

 

8. 90% от филмите му са шедьоври

С изключение на “Killer’s Kiss”, останалите продукции на Кубрик – „The Killing”, “Paths Of Glory”, “Spartacus”, “Dr. Strangelove”, “2001”, “A Clockwork Orange”, “Barry Lyndon”, “The Shining”, “Full Metal Jacket” и “Eyes Wide Shut” са неоспорими шедьоври.

9. Връзка с аудиторията от първия кадър

Безупречната способност на Кубрик да влиза в контакт с аудиторията си е видима от първатe сценi на „The Shining”, “Paths Of Glory” и “2001”

10. Брилиянтен футурист

Макар и разминавайки се с естетическата цел с няколко десетилетия, футуристично-технологичното изобразяване в „2001” и контрастиращото му просторно арт-декадентство на институциализираното, потиснато общество от „A clockwork Orange” са свидетелство за креативния импулс на Кубрик за една брилиянтна футуристична визия.

11. Притежава моралното чувство да оттегли един от собствените си филми

При твърденията, че младата аудитория се чувства отблъсквана от силно експресивното насилие в „A Clockwork Orange”, Кубрик поема морална отговорност и сам оттегля филма си от кината в Обединеното кралство. Ще отнеме цели 30 години докато забраната бъде вдигната.

12. Влияние върху голямата част от съвременните филммейкъри

Всеки един от: Стивън Спилбърг, Джордж Лукас, Ридли Скот, Уди Алън, Мартин Скорсезе и Пол Томас Андерсън е бил повлиян от него. „There Will Be Blood” е своеобразно любовно писмо към режисьора.

13. Уважение към аудиторията

За разлика от някои от гореспоменатите таланти, Кубрик никога не е подценявал публиката си. Той е демонстрирал истинска вяра в аудиторията, постоянно стимулирайки я да търси своята интерпретация на сюжетите.

14. Истински утопист

Филмите му вероятно са най-близкото понятие до естетическата стойност на чистото изкуство, до което който и да е режисьор някога е достигал. Пример е перфектната артистична симетричност на кадрите в буквално всичките му филми.

15. 2001: A Space Odyssey (1968)

Хипнотизиращото сай-фай приключение е прекрасен поглед върху човешката екзистенция в необятното пространство на Вселената. Акцентиращ предимно на сътрудничеството на човека с технологията, филмът е отворен за интерпретация повече от всяка Кубрикова продукция. То е също така и филм, който предлага изумително красиви екранни форми. От балета на космическите кораби, хореографиран по класическите мотиви от „На хубавия син Дунав” до сюрреалистичната мощ на космическия климакс.

16. Някои от най-запомнящите се отварящи сцени в киното

Поразяващото подреждане на Земята, Луната и Слънцето, издигащо се под звуците на Щраус, казва всичко...

 

17. Автор на някои от класическите сцени в киното

Изберете си от животинския кокал, трансформиращ се в орбитиращ сателит в „2001”, Джак Никълсън, процеждащ пред зъби - „Heeeere’s Johnny” пред ужасената Шели Дювал, или образа на анти-героя Алекс (Малкълм Макдауъл), завързан за стол, с разтворени насила очи, принуден да гледа неща, унищожаващи собствената му хуманност в „A Clockwork Orange”.

 

18. Никога на колене пред сантименталността

Никакъв хепи енд или сантиментални глупости във филмите на Кубрик. Вместо това смърт, апокалиптично разрушение и всемогъщ провал. Въпреки това някои откриват оптимистична нотка в представата за брака в „Eyes Wide Shut”.

19. Работа с някои от най-добрите актьори

Той е работил с всички тях:  От Златната холивудска генерация таланти като Тони Къртис, Кърк Дъглас, Стърлинг Хейдън и Джеймс Мейсън през комедийни легенди като Питър Селърс и Леонард Роситър до Новите холивудски таланти като Джак Никълсън и модерни такива като Том Круз и Никол Кидман

20. Нови методи при употребата на музика във филми

От „На хубавия син Дунав” в „2001” до Бетовен в “A Clockwork Orange” и дори парадоксалния избор на „We’ll Meet Again”  на Вера Лин за апокалиптичното разрушение в „Dr. Strangelove” Кубрик преобърна представата за музика във филм.

Ето и още някои, които изобщо не са целенасочени, но пък са интересни.

„Colour Me Kubrick” 

Ако не беше геният на Кубрик, никога нямаше да се появи на бял свят „Color Me Kubrick”, сатира с участието на Джон Малкович и Алън Конуей.

“Eyes Wide Jerk”

След като изгледал вкъщи „The Jerk”, режисьорът се срещнал със Стив Мартин, за да обсъдят евентуалната черно-хумористична версия на „Eyes Wide Shut”, в която Кубрик искал актьорът да участва.

Никога не е печелил оскар

Някои от най-добрите режисьори никога не са печелили, включително:  Хичкок, Д. У. Грифит, Орсън Уелс и Акира Куросава. Кубрик се присъединява към тази уникална група таланти, пренебрегнати от Академията, до която все по-близо е и един от модерните витуози Дейвид Финчър.

 

 

Източник: www.obsessedwithfilm.com